Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Александър Ангелов: Празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации е голяма

12 години учим без компютри в училище, а те се използват в почти всяка професия

Александър Ангелов е управител на Центъра за творческо обучение, който от над 10 години работи активно в областта на образователната трансформация и внедряването на технологиите в учебния процес.

Именно дигитализацията в образованието беше сред акцентите в поредната среща на образователната общност във Варна. На нея беше представен и проект за интеграцията на технологични занимания в четири български училища, чиято цел е да запълни празнината между изучаваните предмети и истинските житейски ситуации.


Тази празнина е голяма, смята Александър Ангелов. Според него страната ни изостава сериозно по отношение на употребата на технологии в образованието.

„Като потребители с телефоните и смартфоните си, ние всекидневно сме част от един голям дигитален свят, но в училище това е рядкост. Не че учителите и директорите нямат желание да го направят, но не са предвидени време и подкрепа за това”, каза Ангелов.

Затова една от големите технологични компании в света разработва над 80 учебни проекта, които са базирани на житейски ситуации, но с научен характер.

„Тези разработки са представени в отделни книжки, които са достъпни за ученици от 10 до 18-годишна възраст. Целта е тези материали да бъдат преведени на български и адаптирани към учебния процес у нас”, поясни Александър Ангелов.

„Учениците ще могат да си направят орбитална симулация или пък да си принтират на 3D принтер инструменти, с които да си сменят гумата на колелото”, даде пример Ангелов. Той е убеден, че това е бъдещето.

4, 40, 400 ...

В момента интеграцията на технологични занимания обхваща 4 български училища в София, Пловдив, Кюстендил и Хасково. От Центъра за творческо обучение са си поставили за цел до началото на септември броят на учебните заведения да се увеличи на 40, а до края на следващата година да са поне 400. Вече няколко варненски училища са „вдигнали ръка” с желание да се включат в тази програма, поясни Александъд Ангелов.

„Ако в една система няма недоволство, не може да се случи промяна”, убеден е той.

„Аз мисля, че времето изисква такава промяна. Изискват го и самите ученици и родителите. Сред учителите все още има страх – какво ще кажат родителите, какво ще каже системата. Учителите имат желание за такава промяна, но трябва да им трябва сигурна среда. Българското образование е набрало скорост и сега е момента да стане по-гъвкаво”, допълни Ангелов.

Моделът 1 към 1

Този модел на обучение се утвърждава като световна тенденция в последните години, но за България и Централна Източна Европа е новост.

„Спомняте ли си времето когато отивахме на гости при баба и дядо и дистанционното на телевизора беше увито в найлон за да не му се износват копчетата? А как се покриваха телевизорите с килими за да не им свети слънце в кинескопа?  Искам да кажа, че дигиталните технологии бяха около нас, но ползването им беше привилегия. При модела „1 към 1” нещата стоят по друг начин.  Всеки ученик и учител работи със свое индивидуално компютърно устройство и профил по различните предмети. Това е важно, защото когато отидем в супермаркета, касиерът е на компютър. Служителят в бензиностанцията – също. Служителите в администрацията и те работят на компютри”, обясни Александър Ангелов.

Парадокс

„Парадоксално е компютрите и технологиите да се използват в почти всяка професия, а 12 години в училище да учим без компютър или компютърът да е само в една стая, само за едни задачи. Сякаш компютрите не съществуват в живота ни извън училище. И  когато си на касата с компютър или си сервитьор с таблет в ръка в първата си работа след завършване, си задаваш въпроса защо си имал шестици по география или история, а сега си сервитьор с компютър в ръка”, поясни още Анеглов.

Работа в екип

„Моделът „1 към 1” обучава и учителите да дават на своите ученици групови задачи. Дори и при поръчка в ресторанта, сервитьорът трябва да я маркира на компютъра и така тя да стигне до кухнята. Затова е добре да сме ползвали компютри в училище и да сме убедени как можем да работим с тях и в екип. Учителите също трябва да се обучат да работят в екип помежду си, посредством технологиите”, каза още Александър Ангелов.

Технологиите скъсяват дистанцията между учител и ученик

„Когато попитаме големите ученици какво се е променило чрез технологиите, те ми казват че познават по-добре своите учители и са по-уверени в общуването си с тях. Това е и една от основните цели – да се разбираме като хора. Твърде малко са учениците, които познават своите учители като хора. Има голяма дистанция между учител и ученик. Технологиите и иновативните модели на обучение всъщност ни позволяват да скъсим тази дистанция”, обясни Ангелов.

Ролята на държавата

Според Александър Ангелов е изключително важно държавата да подкрепя училищата, които искат да се развиват технологично и да работят иновативно.

„Диалогът с държавните институции върви по-трудно. Има и изключения и Варна е един от добрите примери. Държавата трябва да бъде по-бърза в разпознаването на такива златни възможности и да яхва вълната, защото иновативните и успешни училища могат да бъдат посланици на този модел сред други държави. Това ще доведе и чуждестранни инвестиции”, смята Ангелов.

„Ако една чуждестранна компания инвестира в България и желае да разкрие примерно 1000 работни места, но види че изоставаме в технологичното обучение на учениците, това може да я откаже”, даде пример той.

Чуйте интервюто на Иван Барбов с Александър Ангелов:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Елен Сабатини: България е оазис за пчелите – нека остане така

"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..

публикувано на 18.11.25 в 08:05
д-р Симеона Живкова - неонатолог в СБАГАЛ - Варна

Неонатологът д-р Симеона Живкова: Трябва повече гласност за тежката битка на недоносените бебета и техните родители

Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със  семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" .  Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн,  от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..

публикувано на 17.11.25 в 09:15

Гергана Драгнева: Уличната храна играе важна роля в развитието на градските общности

Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..

публикувано на 17.11.25 в 08:15

Д-р Ивайло Митковски: Управляващата коалиция отново излъга младите лекари и медицинските сестри

Според председателя на ДСБ Варна д-р Ивайло Митковски няма причина от тук нататък кметът на морската столица Благомир Коцев да продължава да е в ареста.  В обзорното предаване на РВ „Позиция“ той заяви, че след като следствието е приключило, оправданието за задържането му, че може да повлияе на свидетели, е отпаднало.  „Докато се гледа..

публикувано на 15.11.25 в 14:10
Николай Василев

Николай Василев: Тази и следващата година дефицитът ще е около 8 на сто, не три процента

Макрорамката на бюджета 2026-та показва, че разходите като процент от БВП ще достигнат нечувани за съвременната история на България нива. „Това не е държавата, която познавам, каза бившият министър на икономиката Николай Василев, като допълни, че България до сега е харчила около трийсет и няколко процента от БВП“. По думите му очертаващите се..

публикувано на 15.11.25 в 13:38

Paolo Bruno (THY LIGHT): Животът не е само раждане и смърт

Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT) Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на..

публикувано на 15.11.25 в 11:41

Изследване на ИПИ: Липсата на важни инфраструктурни връзки и децентрализация забавят развитието на Северна България

Липсата на важни инфраструктурни връзки, като магистрала "Хемус" , продължава да забавя развитието на областите от Северна и Централна България. Варна, Русе, Велико Търново и Габрово не си взаимодействат достатъчно. Те не успяват да изградят устойчива икономическа ос, за разлика от Южна България, където се оформя силна линия..

публикувано на 14.11.25 в 17:45