В дни като днешния имаме повече време да помислим за хора и събития извън обикновения делничен кръг, в който примката на задачите все повече се затяга около нас и не оставя възможност за лирични отклонения.
Но нали затова са празниците? Самата дума дава жокер, че имаме повече празно време; време, което можем да оцветим и наситим с каквото пожелаем съдържание, различно от повтарящото се през останалата част от дните.
Празник.
Един по-усмихнат, лежерен и красив ден, изпълнен с повече приятни емоции и хубави събития.
Празник.
Когато даваме по-големи шансове на живота да тържествува и да се чувства страхотно.
Празник.
Светът се обръща към нас със светлата си страна, онази – по-шумна, приятна, забавна, привлекателна, харесвана. И това ни доставя радост.
Празник.
Истории без край, събития, срещи, концерти, пържена рибка в крайбрежните заведения и мелба за финал преди следващото начало.
В такива дни се сещаме за невероятни образи, които с времето се превръщат в емблеми на града. Понякога ги обсъждаме и се забавляваме на случки, в които те са се оказвали главни герои, а ние сме били в ролята на случайни свидетели. Друг път разказваме на децата и внуците си и разказът започва така: „Имаше някога един невероятен образ...“. Например: имаше някога един невероятен образ - чичо Атанас. Наричаха го още Цампара, по прякора на майстора – тапицер Цампара, при когото чиракувал като малък. Той знаеше всичко за града и за хората в него. Кой кога е дошъл и се е пренесъл в жилището си, кога е претапицирал мебелите от червен плюш в дамаска с флорален мотив. Е, това последното го знаеше, но не го разказваше. Той беше сладкодумен, лоялен към клиентите си и влюбен във Варна.
Но любимият ми разказвач беше дядо. От малка обичах да се разхождам с него и да слушам история след история. И той разказваше ли разказваше...
В думите му градът оживяваше във всичките си форми и състояния през годините. Дядо познаваше сградите, улиците, сюжетите на града. Коя сграда кога е построена, какво е имало на нейно място преди това, кога нещо се е променило. Тази му любов беше запечатала в спомените му събития и детайли от живота на града с дати и години. Можеше да разказва безкрайно, а аз безкрайно можех да слушам.
Разполагах се удобно в думите като в машина на времето и се понасях с нея по варненските улици. Между похапването на няколко парченца ароматни праскови. Славата на плодовете, които дядо отглеждаше, се носеше надалеч и ние така си говорехме, седнали под дървото, а на масата – във фруктиера грееха праскови като големи жълто-червени слънца. Дядо побутваше фруктиерата към мен и повеждаше мисълта ми от улица към улица, от алея до алея, от забележителна сграда до друга такава.
Не помня имена или истории, но всеки следващ разказ запълваше сърцето ми с още и още любов към града. Исках още Варна, красива Варна, невероятна и неповторима Варна. И я получавах.
И така, докато един ден разбрах, че сърцето ми е претъпкано с Варна... До припадък, до невъзможност. Толкова много любов към града бяха наслагвали през годините разказите на дядо и разходките с него.
Обичам този град, хората, улиците, алеите, историите му, морето му, радиото му!
Колко сме щастливи, че имаме всичко това!
Честит и чудесен празник, Варна!
Има една колоритна история, в която тимуроци /герои на автора Аркадий Гайдар/ запретват ръкави да правят добрини. В разгара на начинанието забелязват възрастна жена, която стои на улицата и замислено се взира в отсрещния тротоар. В духа на всепоглъщащото и необятно добро, те я пренасят отсреща, с две думи: помагат й да пресече. Вярно: старицата..
„Оперни тайни“ е наречен най-новият проект на Държавна опера Варна, който стартира от февруари 2025 г. и е насочен към най-младата публика. Операта отваря врати за най-малките си зрители и ги води зад кулисите със специални тематични детски ателиета, които ще се провеждат всеки месец. Всички елементи и етапи от създаването на оперен спектакъл са..
Каварна ще отбележи отбелязва 152-рата годишнина от обесването на Апостола на свободата – Васил Левски. Пред бюст-паметника в Градския парк в Каварна, своята почит и признателност към делото на Апостола ще изразят от най-малките до най-големите граждани в морския град. Програма от слова за Апостола и стихове в негова памет ще поднесат ученици от..
В суворовското село Изгрев избраха да отбележат празника на виното със забавни винени конкурси. Производителите на изгревската божествена напитка се състезаваха в няколко категории - бяло вино, червено вино, розе и купажно вино. Жителите на селото присъстваха на водосвет в местния храм "Света Петка " и след това зарязаха лозите на Царя на..
Ритуално честване на деня, посветен на лозарите и винарите Трифон Зарезан, е първата проява от поредицата запланувани по повод 70 години от създаването на Университетска ботаническа градина – Балчик. Днес на територията на петте декара учебен участък – лозов масив с десертни сортове бяха осветени и зарязани лозите, както и дегустирани вина. На..
37-годишната Милена Миткова се нуждае от помощ. 350 хиляди евро са нужни за ефективно лечение в болница в Турция, където лекарите ѝ дават реални надежди за възстановяване, но сумата е непосилна за семейството ѝ. След месеци на търсене на диагноза, на 8 януари 2025 г. в България е потвърдено, че Милена е с рак на гърдата, който вече е метастазирал в..
До 15 февруари във Варна продължава зимната "Алея на книгата". Захари Карабашлиев ще посрещне своите читатели в рамките на изложението. Писателят ще раздава автографи от 15 до 17 часа в търговския център-домакин на Алеята, а от 18 часа ще бъде представена и книгата му "Рана", спечелила Националната награда за български роман на годината "13 века..