Поколение Z не гледа телевизия, превръща мрежата в личен дневник

Те са родени след 1995г.  За тях казват, че са „родени с компютърна мишка в ръка“ или, че са се „научили първо да използват технологиите, а после да четат“. Поколението Z е израснало с опасността от атентати, контратерористичните акции и Световната финансова криза, поради което тяхна основна черта е реализмът. Те изграждат лесно връзки във виртуалния свят, но в реалния много по-трудно завързват приятелства. Характерно за тях е, че са по-склонни да „зададат“ въпрос на Google, отколкото на близките и приятелите си.

Според изследване, за поколение Z е много по-важно у дома да има бърз интернет, отколкото топла вода. Те се информират едновременно от 5 екрана (за разлика от поколение Y, които използват само 2 или 3),  поради което още са наричани „iGen“.

Информирането едновременно от пет екрана води до това, че те са мултитаскъри. Те са способни да вършат много неща едновременно – да пишат доклад, да слушат музика, да проверяват банковия си статус и всичко това докато разговарят с някого. „iGen“ действат изключително бързо, поради което са и индивидуалисти. Те вярват в думите: „Ако искаш нещо да се свърши както трябва, по-добре го свърши сам.“ Това е и основна разлика с предните поколения, които предпочитат работата в екип.

Поколението Z страда от синдрома на дефицит на вниманието. Те са свикнали да получават нужната информация бързо и тя да е цветна, дигитална и мултимедийна. Именно нуждата от много информация за малко време води до тяхното предпочитате да гледат, вместо да четат. Когато обаче им  се наложи, те лесно се разконцентрират, фокусирани са само за 8 секунди.

Друга основна характеристика на „iGen“ е това, че те предпочитат дистанционната работа. За тях моделът на работен ден от 9 до 5 е отживелица. Те измерват дължината му с количество приключени задачи. Следователно, те са изключително продуктивни, защото се справят много бързо.

Поколението Z търси възможности за развитие и работа, в която вижда смисъл, за хората от това поколение заплатата не е най-важното. В този смисъл те са и едни бунтари с кауза. Според изследване, хората, родени след 1995, ще сменят 15 жилища, 6 кариери и 17 работни места през целия си живот. Те са истински номади, които търсят смисъл на дейността си, а не само материална изгода.

В бъдещето Поколение Z трябва да се справи с проблемите, с които предишните не успяха, а именно: глобалното затопляне, лесният достъп до оръжия, затлъстяването и многото време, прекарано пред екраните.

Те не гледат телевизия, не се интересуват особено от дигиталния си отпечатък и превръщат мрежата в личен дневник.

За Джесика Мадокс, професор в Университета на Алабама, израстването по време на пандемията и следователно предимно онлайн обяснява определени „извънземни“ поведения, като например вече известния поглед на поколение Z - този празен, понякога смразяващ поглед, отправен към събеседник, смятан за напълно нестандартен.

Друга област, където поколенията се сблъскват: емоджитата. Според проучване от 2024 г. на платформата за изучаване на езици Preply, докладвано от Axios, приблизително 80% от възрастните американци признават, че са били объркани от употребата им. Разбирането на рисунката не е достатъчно, за да ги използвате правилно. Трябва да сте „IN“ или поне да прекарвате една четвърт от деня си онлайн. Възходът на емоджитата в професионалния свят – особено между отдалечени екипи по време на пандемията – доведе до „повече недоразумения от всякога“, смята Ерика Даван, автор на „Дигитален език на тялото: Как да изградим доверие и връзка, независимо от разстоянието“. Според авторката, хората над 30 години обикновено използват емоджитата „за това, което винаги са представлявали, докато по-младите, „дигиталните туземци“, често им приписват саркастично значение или ги използват като съкращение за нещо друго“.

Става трудно да се следи времето, тъй като емоджитата се множат и развиват постоянно. TikTok вече ви позволява да вмъквате изображения в коментари. Тези визуализации мигрират извън приложението, за да се поканят в традиционните разговори за съобщения. По този начин се появяват нови „емоджита“, без актуализации на устройствата. Спомнете си, че Apple за първи път пусна емоджитата през 2008 г. в Япония, преди да ги направи достъпни в международен план през 2011 г. Android ги представи през 2013 г. Сега има близо 4000, според Parents. Ще могат ли аналоговите поколения да се справят?

Мечтаехме за общ език, който да свързва цялото човечество. Днес се оказваме, че погрешно тълкуваме жълто усмихнато лице. И какво ще стане, ако в крайна сметка емотиконите бяха най-поразителното доказателство досега, че интернет не обединява хората - той ги класира по дата на раждане в гигантски тест за коефициент на интелигентност на поколенията.