Есента е сезонът, който носи със себе си красотата на падащите жълти листа, но също така носи някои не толкова положителни емоции с влошаването на времето, дъждовете и настинките. Затова мнозина го определят като сезонът на депресиите. Освен природните фактори, има и редица други, които допринасят за увеличаване на броя на тревожните депресивни разстройства у нас, при това не само в есенния сезон. Като например повишението на цените, непрестанното "апокалиптично " говорене и прогнози на политици, говорители и знайни и незнайни хора за тежката зима, която ни очаква - без ток, на студено, без пари. Цялата тази негативна информация ни залива отвсякъде – медии, социални мрежи, комшиите, които срещаме в асансьора или продавачката в магазина.
Според психиатъра проф. Христо Кожухаров, който миналата седмица беше избран за президент на Българската психиатрична асоциация, пандемията, а сега и войната и финансовата криза са се отразили негативно на психичното здраве на българите.
"През последните две години има сериозно нарастване на тревожно депресивните разстройства. Конфуций е казал, че е проклятие да живееш в интересни времена. Събитията в тези времена могат да бъдат криза, но могат да бъдат и възможност. Йероглифът в китайският език за криза и възможност е един и същ. Зависи как ще го погледнеш. Така и аз се опитвам да гледам на тези времена. По европейски данни, депресивните разстройства от началото на пандемията са се увеличили с над 20%. Те нарастват непропорционално и не засягат всички. Най-засегнати от тревожно депресивните разстройства са младите хора и жените", коментира проф. Кожухаров.
Мнозина специалисти очакват вълна от психични заболявания вследствие на пандемията и пост-травматичните последствия от войната.
Според професор Христо Кожухаров, негативните новини и страховете, които се нагнетяват у хората, също влияят негативно на психичното здраве на населението.
Как да се предпазим?
"Най-добре предпазения човек е информирания човек. Колкото повече знаеш нещо, толкова по-добре се справяш. Когато обаче човек иска да узнае абсолютно всичко, той минава в крайности, които са лоши. Разумно запознатият човек се страхува много по-малко. Човек се страхува много повече от неизвестното, отколкото от това, което вече знае. Например, по време на Втората световна война, най-трудно са се справяли вдовиците не на загиналите войници, а на тези, които са били в неизвестност и не са обявени официално за загинали", каза още експерта.
Професор Кожухаров посъветва да не вярваме на всичко, което чуем и прочетем и да отсяваме информацията. Също така той смята, че трябва да се обърнем повече към себе си.
"Може би сме се обърнали повече навън, отколкото към себе си. И пандемията и войната са ясно предупреждение за това колко сме се самозабравили, как нямаме чувство за граници и сме станали нарцистични и самодостатъчни. Трябва да чуем този сигнал", коментира проф. Кожухаров.
Той каза, че си е поставил три цели за новия мандат.
"Първата цел е обединение на психиатричните организации. Прекалено сме малко за да се делим, по каквито и да е било принципи. Втората ми цел, с оглед на времената, в които живеем е да наблегнем освен на дистанционните, но и на регионалните обучителни форми, които са по-гъвкави. Третата ми цел да интегрираме младежката психиатрична асоциация, която е част от нашата организация. По време на Конгреса ми направи впечатление една голяма вълна млади психиатри, които бяха много активни. Те трябва да имат възможността да се отделят и сами да създават, а ние да бъдем отстрани в ролята на подкрепящи и наблюдаващи, но не и на контролиращи", каза проф. Кожухаров.
Земеделците и фермерите в ЕС са силно обезпокоени от търговското споразумение ЕС-Меркосур, договор за свободна търговия между Европа и икономически блок включващ няколко държави от Южна Америка. Това каза за предаването „Позиция“ евродепутатът от партия „Възраждане“ Станислав Стоянов. По думите му, подписаното тихомълком от председателя на ЕК..
До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти. В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти ( това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр. ), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се..
Интервю с Влад Уласевич (JINJER) JINJER отдавна надскочиха локаната сцена. С барабаниста на групата Влад Уласевич се чухме по повод предстоящия диск на украинската банда „Duél“, който ще стане факт в началото на февруари. Предварително бях уведомен да не задавам въпроси за войната. За това и темата не е засегната в интервюто. За него Влад..
Радио Варна отдава почит на Краси Куртев от група "Акага", който си отиде на 30 декември 2024 г. Днес, петък, 10 януари, след всяка емисия новини от 7 до 19 часа ще слушаме песни на бандата, чийто вокалист и съосновател беше той. Поклонението пред Краси Куртев ще бъде на 11 януари, събота, от 13 часа в Катедралния храм "Св. Неделя" в София...
В София сякаш се разведели, изгря някакво слънце, преговорният процес за съставяне на кабинет се размрази. Беше рано да обявим преждевременно преговорите за приключили, в тези пазарлъци често се блъфира, а ГЕРБ са царе в това, коментира политологът Милен Желев в предаването на Радио Варна "Post Factum". Той си послужи с "метеорологична" метафора, за..
За две минути във Варна може да се намери вейп с наркотично вещество в него както от ученици, така и от възрастни. Това се случва най-често чрез познати през телефона, могат да се намерят през дилъри, а също и през много момчета и момичета, които продават на улицата. Това казаха за Радио Варна Лилия Маринова и Янита Василева от Градския..
Втората част на разследването на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ), посветено на аферата "Чирен", разкрива политически назначения, уютни постове за роднини на висши държавни чиновници и конфликти на интереси в редиците на държавното дружество "Булгартрансгаз". Разследването беше публикувано вчера, а в идеото, озаглавено „Газ, роднина,..