Един от най-впечатляващите съвременни белетристи, Галин Никифоров, издаде нов роман - "Черна светлина". Накратко за сюжета: В един зимен ден животът на Антон, журналист на свободна практика и любящ баща, е разбит с писъка на автомобилни гуми върху заледен асфалт. Три години по-късно той все още се лута из преизподнята на миналото, опитвайки се да намери изход към бъдещето. Докато една вечер не вижда онзи, който е виновен за всичко. Онзи, чието унищожение ще му даде причина да живее. И може би ще донесе изкуплението, от което има нужда.
„Винаги съм харесвал израза „черна светлина“ не само защото е привиден оксиморон, нито защото е онази загадъчна част от спектъра, която трепти в невидимото. Става дума за друго пристрастие и друг смисъл… Става дума за това, че за мен черната светлина е най-добрата метафора на човешката душа, която си представям като едно меко черно кълбо, чиито дълбини просветват едва-едва. Защото в нея има и Мрак, и Светлина.“ Г. Никифоров
Светлана Вълкова разговаря с писателя в предаването за култура "Гравитация нула":
Вие сте автор, който непрекъснато се развива, всеки Ваш роман е написан в различен стил. В "Черна светлина" липсва обичайната мистика, много по-реалистичен е...
От няколко години вече, след като завърших „Лисицата“, се ориентирах към по-реалистични книги, защото смятам, че те са най-силни, най-ценни, защото показват част от нашия, реалния свят, показват неща, които често са пред очите ни, но ние не ги виждаме или ъгълът, от който сме избрали да ги гледаме, не е по-особен. Освен това от писателска гледна точка те са и най-предизвикателни – не можеш да използваш различни ефекти...
Т.е. трябва да говориш директно.
Да, по-директни са и по-човешки, най-близко са до сърцата на читателите, а и до моето сърце.
Винаги адаптирам стила към самата история, както всеки актьор е различен в различните роли, но иска да покаже най-доброто от себе си.
Сюжетът в „Черна светлина“ реална история ли е?
Това е може би най-семплият сюжет от книгите, които съм писал през последните години. Исках да има повече дълбочина, да не е усложнена, излишно ефектна, а да е драматична книга. Тя показва как един човек, претърпял огромна загуба в живота си, се справя с това. Спомням си, че в едно предаване една жена каза: „Ние непрекъснато говорим за това как се чувстват жените, а изключително рядко говорим за това как се чувстват мъжете.“ Това беше допълнителна мотивация да напиша книгана – да покажа какво чувства един мъж, когато страда. При нас, мъжете, обикновено чувствата са черна кутия, повечето така сме възпитани, това е социалното клише, на което много от нас робуват.
Бръкнахте ли дълбоко в собствената си душа?
Нещата, за които пишеш, трябва да ги разбираш. Аз съм писател и имам привилегията да пиша за чувства, това не е проблем за мен, но мисля, че и съвременните мъже започнаха да се поотпускат и да говорят повече за проблемите си. Жените го очакват от нас, а и така се живее доста по-лесно.
Вашите герои обикновено са гранични, тук така ли е?
Те са трансгресивни, прекрачват едни граници, там се чувстват може би по-уютно, поне на пръв поглед.
Какъв тип граници обаче?
Различни – социални, емоционални, законови граници. Това е сигурно подсъзнателен стремеж героите да бъдат изведени като по-драматични, по-ефектни. В литературата и в киното можеш да си позволиш подобни неща, за да може внушенията да са по-солидни.
А защо е „Черна светлина“, може би трябваше да е „Черна кутия“?
Много ми харесва съчетанието „черна светлина“, защото е привиден оксиморон. Много хора ми казаха, че няма черна светлина, но аз намерих две значения - едното е от физиката: черна светлина е всяка светлика с дължина на вълната под 380 нанометра, тя е невидима, но съществува. Това понятие изключително подхожда на човешката душа – знаем, че я има, но никой не я е виждал. Черната светлина може да бъде изключително разрушителна, но и много полезна – медицината не може да функционира без нея. По същия начин и човешката душа – тя може да бъде изключително градивна, но може да бъде и изключително разрушаваща. Зависи кой път ще избереш в себе си. В началото на книгата имам едно мото от стар индиански вожд: в душата ни винаги се борят два вълка – добрият и злият, побеждава този, който храниш...
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Галин Никифоров (роден 1968 г.) живее и работи в Добрич. В книгите му се преплитат вечните теми за крайните стремежи на човешкия дух, за ненакърнимата любов, за скритият смисъл на живота и за отрезвяващата мъдрост на смъртта. Издал е 8 романа - "Умерено нежно", "Добро момче", "Фотографът: obscura reperta", "Лятото на неудачниците", отличен с наградата „Роман на годината”, "Къщата на клоуните", отличен с националната награда „Елиас Канети”, "Лисицата", "Тяло под роклята", "Черна светлина".
Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...
Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август. "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев. Фестивалът започва в 10..
Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..
Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..
Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето. Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..
Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..