Съвременното българско общество трябва да успее на всяка цена да опази и да съхрани кирилицата и може би сега е дошъл един много критичен момент, в който трябва да обединим сили за тази кауза, каза за Радио Варна доц. Елка Трайкова, научен секретар на направление „Културно-историческо наследство и национална идентичност“ към БАН и участник в Международен форум за кирилицата "И ний сме дали нещо на света", който се организира днес по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. По думите на доц.Трайкова съхранението на кирилицата трябва да се прави не грубо, не националистически, не пратриотарски, а аргументирано и научно с усилията на институциите така, че резултатът да бъде видим както у нас, така и в чужбина.
Ролята и мястото на кирилицата и в неславянските страни ще бъде дискутирано по време на кръгла маса „Посланията на кирилицата в 21 век“, която ще се проведе в късния следобед на днешния форум. Повече доц. Елка Трайкова каза в интервю за Радио Варна:
Кирилицата носи нашата национална памет, защото в началото наистина са буквите и буквите създават онова усещане за народност и за национална идентичност, което е важно и в днешният 21 век. Нека да не забравяме, че ние сме дали тези букви на славянските народи и че кирилицата е онази азбука, която е третата призната в общоевропейското пространство.
Много е важно да се говори за кирилицата авторитетно и през научната истина, а не само чрез публицистиката, за да се създадат онези устойчиви аргументи, които да покажат ролята и мястото на нас българите и да устояваме на по-агресивните или по-завоалираните опити това наше право да ни бъде отнето, кирилицата да се превърне в част от други народи, от други култури или пък просто изцяло да бъде пренебрегнат българският принос в световното културно и историческо наследство.
Как ще коментирате опитите за пренаписване на исторически факти и посегателства от други държави към кирилицата?
Пренаписване, интерпретиране или буквално фалшифициране на тези исторически факти – ние сме свидетели на това в различни форми това се случва, виждаме как се омаловажава ролята на българското присъствие в създаването и опазването на тази азбука и писменост, бих го коментирала като начини и форми, в които ние трябва да намерим адекватния отговор. А един от адекватните отговори е не само и единствено ние българските учени и специалисти да говорим за това какъв е нашият принос, а да привлечем на наша страна големи авторитетни имена на световните учени. Именно това е смисълът на този форум – да събере, да утвърди, да покаже, че пътят за утвърждаване на българските каузи трябва да става чрез чужди, интелигентни лобита в чужбина.
Според мен идеята на вицепрезидента Илияна Йотова за създаване на Национален културен институт, т.е. на едно средище, което да координира действията на различните институции, е точно навреме. Трябва да има една обединяваща институция, която да координира и да провежда тази национална стратегия. И може би сега е дошъл моментът, в който всички ние сме разбрали колко важно е това.
Ще успеем ли да съхраним кирилицата?
Трябва да успеем на всяка цена.
Международният форум за кирилицата "И ний сме дали нещо на света" се провежда днес в Националния дворец на култура в София. Той се организира по инициатива на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова. Участие във форума ще вземат известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия. Пленарни доклади ще изнесат и именити наши учени – проф. Аксиния Джурова, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Мария Спасова, доц. Елка Трайкова, доц. Мая Петрова и др.
Форумът ще бъде открит от президента Румен Радев, слово ще произнесе и вицепрезидента Илияна Йотова.
Международният форум за кирилицата има за цел да постави акцент върху азбуката като български принос в славянската писменост и в световната културна съкровищница, като по този начин отговори на опити за посегателство върху нашата история.
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..
Изложбата “В огледалото на Рембранд” гостува в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна. Тя е проект на Нов български университет и е насочена към младите публики. Създадена е от екип от преподаватели и студенти. „В огледалото на Рембранд“ предлага висококачествени репродукции на хелиогравюри от колекцията на Нов български..
Видеорегистраторът трябва да бъде част от задължителното оборудване на автомобилите, а записите да служат като доказателство в съда. Това мнение изрази Ивайло Желязков от Европейския център по транспортни политики. Според него е необходимо въвеждането на изискване за наличие на устройството в колата, както за аварийния комплект, тъй като това ще има..
До 10 – 20 % ще са щетите по овощните дръвчета заради снеговалежа и ниските температури през април. Това прогнозира агрометеорологът Мирослав Ганчев, който работи във варненския филиал на Националния институт по метеорология и хидрология. По неговите думи във Варна няма да има унищожена реколта, но в Силистра и Търговище, където снегът е..