С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Какво да направим, ако намерим птица с пръстен? Какво да направим, ако намерим птица с пръстен? На този въпрос отговаря орнитологът Михаил Илиев от Българското дружество за защита на птиците. А поводът да му зададем този въпрос е намереният във вилна зона между Балчик и Албена папагал Жако, чиито собственици се издирват и очевидно..
Идея и бизнес план за поставянето на вендинг машини в някои от варненските училища бяха представени по време на първата за годината приемна на кмета Благомир Коцев. Проектът е ориентиран към продажбата на здравословни хранителни продукти, които да се наложат в дневното меню на учениците и така да заместят консумацията на вредни храни. Младият мъж,..
„Закуска в библиотеката“ ще има и през тази година. С топъл чай и кафе посрещат своите най-малки читатели и техните родители в Детски и средношколски отдел на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“-Варна. Залата за четене и игри е уютна, заредена с нови книги, материали за оцветяване и рисуване. Нови познанства, споделени теми и семейни..
Военноморският музей във Варна се включва в световната инициатива „Селфи в музея“ за втора година и отправя покана към своите посетители да участват и да спечелят награда. Условието е да си направите селфи в музея и да го публикувате в профила на музея във фейсбук или инстаграм с хаштаг #ВМорскиямузей или #MuseumSelfieDay от днес до 15..
Виктория Цонева е на 13 години и откакто е на 9 има едно голямо желание - да "отгледа" косата си, за да я дари на нуждаещи се онкоболни жени. Четири години са нужни на момичето да изчака косата си да порасне, но, оказва се, грижите за нея са специални. Тя трябва да се сресва редовно, да се подстригва всеки месец, за да не цъфти. Целта обаче е една -..
Община Варна продължава услугата за почасова грижа в дома на сомотножиеещи възрастни хора. В понеделник, 6 януари, започна проект, продължение на „Грижа в дома в община Варна“, който приключи на 3 януари и по който екип с обща численост над 100 специалисти и помощен персонал предоставиха интегрирани здравно-социални услуги в домашна среда на над 820..
Зоопаркът във Варна е в етап на подготвяне на документация за кандидатстване за евросредства за обновяване на пространството. Това каза Нора Люцканова, уредник "Зооколекция". Стремим се да направим най-доброто за пространството, с което разполагаме, каза тя и изрази съжалението си, че площта не е голяма, в сравнение с други зоокътове в страната...
Сняг
Дъжд
Превалявания
Облачно
Дъжд / Сняг
Облачно
