С всяка година расте броят на природните бедствия и щетите от тях в световен мащаб. Според Нина Колчакова, главен секретар на Асоциацията на българските застрахователи, ако в периода от 70-те години на миналия век до 2005 година общият брой на щетите от стихии в света е достигал до 30 милиарда евро, то в последните 2-3 години тази цифра е скочила неколкократно.
"През 2020 година щетите възлизат на 175 милиарда евро. През 2021-ва са били 91 милиарда, а от началото на тази година щетите са около 72 милиарда евро. Това е феномен, който принуждава някои правителства по света да направят имущественото застраховане задължително", поясни Колчакова.
В България също не ни подминават природните бедствия, а едно от последните беше в Карловско, където все още се възстановяват от щетите от наводненията. Случилото се там извади на дневен ред темата за имущественото застраховане – нещо, което не се нрави особено на българина. Според Нина Колчакова, тази тенденция е притеснителна на фона на нарастващия брой на природните бедствия.
"В България все още разчитаме повече да ни помага държавата и близките. Когато се случи някое бедствие и журналистите попитат хората, чиито имоти са пострадали, дали са застраховани, най-често чувам отрицателен отговор, защото застраховките били много скъпи, а застрахователите не плащали. Това не е вярно", категорична беше Колчакова.
От Асоциацията на българските застрахователи са провели проучване чрез една от големите застрахователни компании у нас. Оказва се, че застрахованите имоти в Карловско в тази компания са само 20, а в същото време застрахованите автомобили са 3700, сподели Нина Колчакова.
Тя поясни, че автокаското е по-скъпо от застраховката на къща или имот.
"Застраховката на автомобила струва 300-400 лева, а застраховката на една къща е 100 лева. Според мен този нисък интерес към имущественото застраховане се дължи на едни трайни нагласи, че застраховането е скъпо, че застрахователите не плащат. Земеделските производители тръбят след всяка градушка, че не са си направили застраховка, защото застрахователите не плащали. Това няма нищо общо с действителността", каза Колчакова.
Людмил Николов е земеделски производител от ветринското село Средно село, който обработва 15 хиляди декара земя. Правил си е застраховки, но вече се е отказал.
"Плащал съм застраховки по 5 лева на декар. Когато се наложи ми изплатиха 5 лева и 16 стотинки и така приключих със застраховките", каза Николов.
Много от лозарите също не застраховат своите масиви. Според Петьо Бошнаков, собственик на над 6 хиляди декара лозя във Варненско, причината за слабия интерес към застраховането е разминаването в предложенията на застрахователите и очакванията на лозарите.
"Мисля, че застрахователите не са узрели да застраховат в земеделието. Аз дълги години съм застраховал, но когато се случат някакви събития има проблеми с разплащането. Начинът, по който се оценяват щетите също не удовлетворява производителите. Давам ви пример с една градобитно ударена чепка грозде, на която са спукани 10 зърна от 50, застрахователите ви казват, че имате 20% щета. Пренебрегва се обаче фактът, че това грозде е градобитно и минава като второ качество или въобще не може да се реализира", поясни Бошнаков.
Нина Колчакова разкри, че е направено проучване, според което при природно бедствие застрахователите плащат в рамките на месеца, докато държавните помощи идват чак след година и са много по-малко по думите й.
Чуйте подробностите в репортажа на Иван Барбов:
Онлайн обучението е неефективно, тъй като и при най-малките симптоми на грип както учениците, така и учителите биха били непродуктивни. Това мнение изказа учителката Антоанета Драганова. Според нея дистанционното учене затормозява семейства с повече от едно дете, тъй като трябва да осигурят повече устройства. Други запитани споделиха същото мнение...
Назначаване на парамедици в училищата ще помогне за решаването на кризата с липсата на медицински сестри. Това коментира за Радио Варна председателят на Съюза на парамедиците в България, Ива Пехливанска. По думите ѝ, анализ на парамедиците показва, че в учебните заведения у нас, най-честите инциденти са свързани с травми и неотложни състояния...
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..
Малката Краси се нуждае спешно от кръв. Тя се бори с коварно заболяване, в момента е настанена с УМБАЛ “Света Марина” - детската онкохематология. Майка й Maria Radeva Dobreva отправя призив, който има възможност да дари кръв от група Б. Молба за помощ отправя и бившият общински съветник Николай Капитанов.
Национална петиция иска таван на банковите такси. Причината е, че от началото на годината някои от таксите се увеличават между 20 и 40 %. Всяка банка може да увеличава таксите си когато и колкото поиска. Затова голяма част от анкетираните варненци споделиха, че ще подпишат петицията. Мнозина споделят, че са закрили банковите си сметки и използват..
200 български ученици на възраст между 11 и 15 г. ще могат да се включат в космическите лагери на НАСА в Турция това лято. Това каза за Радио Варна Диляна Георгиева, програмен мениджър на програмата Space Camp Türkiye 2025. Kонкурсът за участие в Space Camp вече е в разгара си, а крайният срок за подаване на творбите е 2 март. Отсяването става,..
Коледната украса, която радваше варненци от края на месец ноември м.г., ще бъде напълно демонтирана най-късно до средата на февруари, информираха от фирмата-изпълнител. Над 90% от елементите на празничното осветление вече са свалени и ако времето се задържи благоприятно, демонтажът може да приключи още през следващата седмица. За демонтиране остават..