Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Все още липсва механизъм за работа между доброволците и институциите

2
Снимка: БГНЕС

Почти 11 млн. лв. са дарили гражданите у нас за различни каузи през 2021 г. Данните са от годишният анализ за предишната година на Български дарителски форум (БДФ). Обемът на дарените средства е с около една четвърт по-малко спрямо 2020 г. Информацията е на база официални данни от НАП, справки от sms номерата на мобилните оператори, както и от преглед на съществуващите дарителски платформи у нас, каза изпълнителният директор на БДФ Теодора Бакърджиева.

И малко данните от доклада на БДФ за данните .

Общата дарена сума от компании, фондации, физически лица и еднолични търговци през 2021г. е над 96 млн. лв., което е спад с около 18 на сто спрямо първата ковид година - 2020 г.  И през 2021 г. секторът „Здравеопазване“ е приоритетната сфера, в която компаниите инвестираха най-много. Фирмите продължиха да предоставят средства за купуване на небходими за болнични заведения специализирана апаратура и консумативи (тестове, дезинфектанти, предпазни средства) в битката с пандемията на първа линия, но също така и за друга необходима медицинска апаратура.

За 2022 г., след началото на войната в Украйна от БДФ отчитат увеличение на примерите на доброволчество и подкрепа за различни казуси, както и от страна на бизнеса по линия на т.нар. корпоративна социална отговорност. Силата на социалните платформи в подкрепата за различни казуси също нараства. Най-често в такива се включват по-активни хора, на възраст между 30 и 50 г. от областните градове, с изявена позиция, посочи Бакърджиева.

Промениха ли се нагласите според вас - данните, които наблюдавате, покрай войната в Украйна?

В първите три месеца на тази година, откакто избухна войната в Украйна, станахме отново свидетели на изключително активна дарителска, доброволческа вълна за подкрепа, което отново потвърди традиционно във времето наблюденията ни – а именно, че хората много спонтанно реагират в кризисни и спешни ситуации. Тук много ясно стана какъв е мащабът на материалната криза и хората в България избраха да подкрепят най-вече пострадалите във войната и най-вече бягащи, търсещи подкрепа и защита в нашата страна украински граждани. Много хора дариха труд, отвориха домовете си. В последните 2-3 години много кризи ни се случиха – започвайки от пандемията през 2020 г., когато имаше огромна вълна на съпричасност и дарителство. След това се случи войната в Украйна – огромната хуманитарна криза. Ето и сега – през септември месец тази година отново – наводненията в карловските села, които отново мобилизираха дарителската енергия и много хора и доброволци дариха и средства, и доброволен труд,  и стоки, и материали от първа необходимост. За съжаление кризите мобилизират и естествения лек спад след пика – факт е, че хората се уморяват!

Кога свършва стремежът към дарителство?

Аз мисля, че мотивацията да даряваш е малко по-различна и въпреки че непрекъснато ни се случват обстоятелства и кризисни ситуации, в които помагаме на най-слабите, хората все повече разпознават дарителството като смислен начин да участват в една или друга ситуацияУ хората стои преди всичко желанието да бъдат полезни, да помагат на тези, които имат нужда.

Кой точно дарява  от обикновените хора? Като изключим бизнеса, корпоративната социална отговорност, кои са онези, които първи се притичват? Онези, които събират? Онези, които и в момента хранят, не спят, превеждат, помагат? Това са всъщност обикновените граждани. Каква част от обикновените граждани даряват? Каква част остават без работа, защото дори и покрай наводненията в Карловско имаше такива случаи.

По отношение на доброволчеството, факт е, че има нужда да се регламентират по-добре, включително чрез закон, тези трудово-правни отношения между работодателите и отделните хора, които избират да даряват труд в своето време, за важни обществено значими каузи. За да могат да бъдат защитени както доброволците, така и работодателите, които трябва да знаят какъв е техният ангажимент и да се чувстват по-насърчени да предоставят такава възможност. От друга страна, наистина хората са тези, които първи откликват и по много спонтанен начин се самоорганизират, създават се групи в социални мрежи с призив за обединяване на усилия и на ресурси. Запазва се тенденцията това да са хора в активна възраст, между 30 и 50 години, от по-големите градове в страната. Тези, които подсъзнателно и критично се информират и много бързо разпознават реалната нужда от това да се включат с подкрепа. 

Целия разговор с изпълнителния директор на БДФ Теодора Бакърджиева може да чуете в звуковия файл. 



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Колосът" на Силвия Плат за първи път на български език

„Колосът“ на Силвия Плат излезе за първи път на български език. Стихосбирката на американската писателка е в превод на Румен Павлов. Той е носител на награда "Перото" за дебют за стихосбирката "Отвор".  Румен Павлов признава, че преводът на единствената излязла приживе стихосбирка на Силвия Плат, започва донякъде случайно.  "Имах книгата. Започнах да я..

публикувано на 24.11.25 в 07:35
Ина Лулчева

Ина Лулчева: Няма доказателства за престъпна дейност на Благомир Коцев

Най-вероятно кметът на Варна Благомир Коцев ще бъде преместен от София във Варненския затвор в началото на следващата седмица. Това съобщи единият от адвокатите на кмета Ина Лулчева, в предаването на Радио Варна „Позиция“. „Надявам се, че съдът във Варна ще измени мярката на Благомир Коцев. Това той ще може да се върне при семейството си, а и..

публикувано на 22.11.25 в 13:08
Адриан Николов

Адриан Николов, ИПИ: Необходима е реформа на местната власт и съкращаване на общини

През тази седмица от Института за пазарна икономика представиха свой, алтернативен на държавния бюджет, с драстични реформи и орязване на разходите в администрацията, здравеопазването и съдебната система. Така, според експертите, ще се предотврати задълбочаването на дефицита до края на десетилетието и ще се избегне "румънския сценарий". Не говорим..

обновено на 22.11.25 в 12:30
Музей на стъклото в Белослав

Малкият бизнес готов да поеме тежестта на Бюджет 2026, но с мерки за компенсиране на разходите

Малкият бизнес е готов да поеме част от предстоящите разходи, след приемането на Бюджет 2026, но очаква  мерки - реформи, достъп до обществени поръчки, инвестиции в инфраструктурни проекти , които дават добавена стойност. Това каза Данко Калчев, съсобственик на семейна стъкларска фирма в Белослав, в предаването на Радио Варна POST..

публикувано на 21.11.25 в 06:35

Във Варна представят изложбата "Наша земя"

Изложбата "Наша земя" събира в едно творчеството на две художнички, обединени от любовта към акварела - Полина Лазарова и Даниела Драгнева. Откриването на експозицията беше вчера в Арт център – галерия М&М във Варна. Изложбата включва над  50 платна, вдъхновени от красотата на българската природа и на българските народни танци, както и от личните..

публикувано на 20.11.25 в 07:10

Faruk Aydın Toksöz (ALKERA): Обединяването на силите, може да създаде истински Волтрон

Интервю с Faruk Aydın Toksöz и Onur Çobanoğlu (ALKERA) „ProgVibe Balkans“ е двудневен фестивал, посветен на прогресив рока и метъла, с фокус върху съвременната балканска прогресив сцена. В рамките на събитието, което е на 21 и 22 ноември, ще се представят изпълнители от България, Гърция, Турция и Румъния, които разкриват богатството и..

публикувано на 20.11.25 в 06:30

Младата бизнесдама Хелин Алев: Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация

Когато си предприемач, а не само търговец, можеш да се измъкнеш от всяка криза и ситуация. Това мнение изрази младата предприемачка Хелин Алев в предаването на Радио Варна "Новият ден" в Дена на жената предприемач. Тя коментира равнопоставеността между половете, предизвикателствата пред жените в бизнеса и тревогите на малките компании около..

публикувано на 19.11.25 в 10:36