Новият сборник на Людмил Станев - "Избрано", вече е на книжния пазар. Книгата е жадувана от много негови почитатели. Изданието е в джобен формат и е с избрани разкази от автора.
Част от предговора на книгата гласи: „… Разказите на Людмил Станев са в различен емоционален регистър – освен бравурно смешни, те са и меланхолични, и романтични, но винаги човечни. Тъкмо в тази широка палитра на настроенията, конкретизирана литературно с неподражаем стил, се корени широкото читателско любопитство към творчеството на Людмил Станев. Бил съм свидетел как нови и нови поколения предимно образовани читатели го откриват и той наистина ги „покорява“. Тоест творчеството му, макар и не голямо по обем, притежава качествата на онази добра белетристика, която остава в историята на националната ни литература“ /Младен Влашки.
Каква е ролята ти в тази книга?
Петър Желев: Последнатa книга на Людмил "Рязко" излезе 2015 година. През 2010 година излезе първата събрана с нещата, които бяха дотогава и вече след 12 години решихме, че е хубаво, че е време да допълним събраните му съчинения с последната книга и с още четири никъде не излизали разкази. От две години имаме идеята да го направим. Искахме тази книга вече да е в друг формат. Аз имах и преди съображения да не я правим в голям формат, защото произведенията на Людмил са толкова въздействащи, че те винаги трябва да са с човека, който чете книгата. Джобният формат е много по-удобен. Другите книги могат да стоят в библиотеката.
Людмил Станев: Като пейсмейкър.
Петър Желев: Мисля, че този път ударихме шестицата и с формат, и с това, което подбрахме. Там Людмил имаше най-голяма роля - да махне някои разкази.
Людмил Станев: Аз считам, че гаврите с комунизма някак си не са смешни, защото отдавна мина времето на комунизма и на младежите изобщо не им дреме за тази работа. Макар че комунистите са тук и още са на власт. Има известна разлика между събрано и избрано. Ако се замислите малко, това са различни думи.
Петър Желев: В началото искахме да се казва "Избрани разкази", но после Людмил много добре забеляза, че е по-добре да е "Избрано".
Преди две години може би. Единият е за проф. Живко Иванов, една странна фигура, която може да пътува през времето. Другият е исторически - за Кастручо Кастракани. Той е тосканец, напълно фикционална личност. Бил е близък приятел с Ел Греко, с когото стават приятели на остров Крит. Третият разказ е за порцелановите хора.
Има и едно либрето, което ще предложа на варненската опера. То е достатъчно налудно, казва се "Кретенщина". То е една страница, но при добри усилия може да стане една грандиозна опера. И по-скоро за мюзикъл може да стане за Летния театър и може да се водят глухи хора на посещение. Но това е шега, разбира се.
Това означва ли, че можеш да направиш нова книга с текстове, които не са излизали?
Людмил Станев: Може. Аз не съм спрял да пиша, но съм спрял да публикувам, защото смятам, че средата е много зловонна - и литературната, и медийната среда. И не намирам смисъл такива изящни текстове да ги подхвърлям да ги чепкат неграмотни хора от тия литературни среди. Засега имам много работа и искам да си почина. Когато реша да публикувам, ще чуете.
Людмил Станев: Те са ей такива като мен.
Какво означава "такива като мен"?
Людмил Станев: Това е състояние човек да прави това, което му харесва. Да не говори с хора, от които няма какво да научи или пък които са му неприятни. Просто си живее в собствен свят.
С колко души говориш с желание?
Във Варна - с четири - пет, в Пловдив и в София - още по толкова. И есемеси не чета, държа да се разберем. Нито пращам, нито чета. Нямам Фейсбук.
Но имаш много хубави текстове, които сме излъчвали и в навечерието на Коледа, които много ме вълнуват. Сега имаш ли нещо такова, което те е развълнувало и искаш да го напишеш?
Не, тази година не. Истината е, че като видят хората човек, който може да им помага, искат всякакви неща от него. И ако могат да го разчепкат, да го разкъсат. Това е много уморително, да си възпитан. Не се усещат хората. Затова аз имам един социален аутизъм. Моята мечта е да съм невидим за целия свят, но да съм видим за всички хора, които обичам и са ми поносими. За другите искам да съм празно пространство.
Цялото интервю с Людмил Станев и Петър Желев може да чуете в звуковия файл:
Людмил Станев е роден през 1959 г. във Варна. Първата му книга излиза през 1991 г., а оттогава той има постоянно присъствие като писател и сценарист: работил е с Теди Москов по епизоди на "Улицата", шоуто "Как ще ги стигнем американците" на Тодор Колев, детската редакция към БНТ, сериала "Клиника на третия етаж". Станев е от малкото български писатели, които не се лутат между романи и поезия, а са фокусирани изцяло върху късия разказ. Автор е на няколко книги с разкази – „Ненакърнимо“ (1998), „Малка нощна приказка“ (1998), „Неприятният татарин“ (2003), „По-малко“ (2004), „Няма такава книга“ (2004), „Приятели мои“ (2008), „Няма такава книга и други разкази“ (2010) и „Рязко“ (2015). Късометражният игрален филм по негов сценарий „Концерт за кларинет и оркестър“ (2019) получи специалната награда на кмета на Варна от XVIII-ия фестивал на червенокръстките и здравни филми и първа награда на конкурса за късометражно кино „Синелибри 2019“. Извън писането той е дългогодишен лекар към Спешна помощ във Варна.
Станев има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“, Националната литературна награда "Стоян Михайловски".
Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Гергана Драгнева (Geri the Geri) е едно от лицата на Варна, които често можем да видим на различни културни събития в града. Самата тя е артист, но нейните произведения са предназначени да галят небцата и да стоплят душите на хората. Неависимо дали е зад щанда на фууд кемпера Capibara , или е в импровизирана полева кухня, тя винаги е в центъра на..
Според председателя на ДСБ Варна д-р Ивайло Митковски няма причина от тук нататък кметът на морската столица Благомир Коцев да продължава да е в ареста. В обзорното предаване на РВ „Позиция“ той заяви, че след като следствието е приключило, оправданието за задържането му, че може да повлияе на свидетели, е отпаднало. „Докато се гледа..
Макрорамката на бюджета 2026-та показва, че разходите като процент от БВП ще достигнат нечувани за съвременната история на България нива. „Това не е държавата, която познавам, каза бившият министър на икономиката Николай Василев, като допълни, че България до сега е харчила около трийсет и няколко процента от БВП“. По думите му очертаващите се..
Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT) Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на..
Липсата на важни инфраструктурни връзки, като магистрала "Хемус" , продължава да забавя развитието на областите от Северна и Централна България. Варна, Русе, Велико Търново и Габрово не си взаимодействат достатъчно. Те не успяват да изградят устойчива икономическа ос, за разлика от Южна България, където се оформя силна линия..
Бюджет 2026 е политически компромис, съставен така, че да няма толкова недоволни. На всеки е дадено по малко, а резултатът е позната формула на добрите бюджети - такива, които не предизвикват кризи, но и не водят до дълбоки промени. Така коментира одобрения от кабинета проект на бюджета на страната за 2026 икономистът Димитър Събев от Институт за..