Новият сборник на Людмил Станев - "Избрано", вече е на книжния пазар. Книгата е жадувана от много негови почитатели. Изданието е в джобен формат и е с избрани разкази от автора.
Част от предговора на книгата гласи: „… Разказите на Людмил Станев са в различен емоционален регистър – освен бравурно смешни, те са и меланхолични, и романтични, но винаги човечни. Тъкмо в тази широка палитра на настроенията, конкретизирана литературно с неподражаем стил, се корени широкото читателско любопитство към творчеството на Людмил Станев. Бил съм свидетел как нови и нови поколения предимно образовани читатели го откриват и той наистина ги „покорява“. Тоест творчеството му, макар и не голямо по обем, притежава качествата на онази добра белетристика, която остава в историята на националната ни литература“ /Младен Влашки.
Каква е ролята ти в тази книга?
Петър Желев: Последнатa книга на Людмил "Рязко" излезе 2015 година. През 2010 година излезе първата събрана с нещата, които бяха дотогава и вече след 12 години решихме, че е хубаво, че е време да допълним събраните му съчинения с последната книга и с още четири никъде не излизали разкази. От две години имаме идеята да го направим. Искахме тази книга вече да е в друг формат. Аз имах и преди съображения да не я правим в голям формат, защото произведенията на Людмил са толкова въздействащи, че те винаги трябва да са с човека, който чете книгата. Джобният формат е много по-удобен. Другите книги могат да стоят в библиотеката.
Людмил Станев: Като пейсмейкър.
Петър Желев: Мисля, че този път ударихме шестицата и с формат, и с това, което подбрахме. Там Людмил имаше най-голяма роля - да махне някои разкази.
Людмил Станев: Аз считам, че гаврите с комунизма някак си не са смешни, защото отдавна мина времето на комунизма и на младежите изобщо не им дреме за тази работа. Макар че комунистите са тук и още са на власт. Има известна разлика между събрано и избрано. Ако се замислите малко, това са различни думи.
Петър Желев: В началото искахме да се казва "Избрани разкази", но после Людмил много добре забеляза, че е по-добре да е "Избрано".
Преди две години може би. Единият е за проф. Живко Иванов, една странна фигура, която може да пътува през времето. Другият е исторически - за Кастручо Кастракани. Той е тосканец, напълно фикционална личност. Бил е близък приятел с Ел Греко, с когото стават приятели на остров Крит. Третият разказ е за порцелановите хора.
Има и едно либрето, което ще предложа на варненската опера. То е достатъчно налудно, казва се "Кретенщина". То е една страница, но при добри усилия може да стане една грандиозна опера. И по-скоро за мюзикъл може да стане за Летния театър и може да се водят глухи хора на посещение. Но това е шега, разбира се.
Това означва ли, че можеш да направиш нова книга с текстове, които не са излизали?
Людмил Станев: Може. Аз не съм спрял да пиша, но съм спрял да публикувам, защото смятам, че средата е много зловонна - и литературната, и медийната среда. И не намирам смисъл такива изящни текстове да ги подхвърлям да ги чепкат неграмотни хора от тия литературни среди. Засега имам много работа и искам да си почина. Когато реша да публикувам, ще чуете.
Людмил Станев: Те са ей такива като мен.
Какво означава "такива като мен"?
Людмил Станев: Това е състояние човек да прави това, което му харесва. Да не говори с хора, от които няма какво да научи или пък които са му неприятни. Просто си живее в собствен свят.
С колко души говориш с желание?
Във Варна - с четири - пет, в Пловдив и в София - още по толкова. И есемеси не чета, държа да се разберем. Нито пращам, нито чета. Нямам Фейсбук.
Но имаш много хубави текстове, които сме излъчвали и в навечерието на Коледа, които много ме вълнуват. Сега имаш ли нещо такова, което те е развълнувало и искаш да го напишеш?
Не, тази година не. Истината е, че като видят хората човек, който може да им помага, искат всякакви неща от него. И ако могат да го разчепкат, да го разкъсат. Това е много уморително, да си възпитан. Не се усещат хората. Затова аз имам един социален аутизъм. Моята мечта е да съм невидим за целия свят, но да съм видим за всички хора, които обичам и са ми поносими. За другите искам да съм празно пространство.
Цялото интервю с Людмил Станев и Петър Желев може да чуете в звуковия файл:
Людмил Станев е роден през 1959 г. във Варна. Първата му книга излиза през 1991 г., а оттогава той има постоянно присъствие като писател и сценарист: работил е с Теди Москов по епизоди на "Улицата", шоуто "Как ще ги стигнем американците" на Тодор Колев, детската редакция към БНТ, сериала "Клиника на третия етаж". Станев е от малкото български писатели, които не се лутат между романи и поезия, а са фокусирани изцяло върху късия разказ. Автор е на няколко книги с разкази – „Ненакърнимо“ (1998), „Малка нощна приказка“ (1998), „Неприятният татарин“ (2003), „По-малко“ (2004), „Няма такава книга“ (2004), „Приятели мои“ (2008), „Няма такава книга и други разкази“ (2010) и „Рязко“ (2015). Късометражният игрален филм по негов сценарий „Концерт за кларинет и оркестър“ (2019) получи специалната награда на кмета на Варна от XVIII-ия фестивал на червенокръстките и здравни филми и първа награда на конкурса за късометражно кино „Синелибри 2019“. Извън писането той е дългогодишен лекар към Спешна помощ във Варна.
Станев има публикувани над 500 текста в периодичния печат. Носител на Награда „Варна“, Наградата на Съюза на лекарите писатели съвместно с Валери Петров, Националната литературна награда „Чудомир“, Националната литературна награда „Христо Г. Данов“, Националната литературна награда "Стоян Михайловски".
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..