В края на месец ноември 2022 година Европейската комисия утвърди някои промени в регулацията, свързана с производството, класификацията и търговията със зехтин, правилата за етикетиране и др., свързани и със защита на потребителите. За „течното злато“, както от древността наричат зехтина, Валерия Василева разговаря с един варненец, който от две години е съучастник в семеен експеримент, както той го нарича, за производство на висококачествен зехтин в Гърция от собствени източници и със собствена марка.
Апостол Делудис е на 26 години, има гръцка жилка по бащина линия, възпитаник е на IV ЕГ „Фр. Жолио-Кюри“ във Варна и е завършил университета „Джон Кабът“ в Рим, Италия, със специализации по международен бизнес, маркетинг и психология. Веднага след университета се завръща в България и избира да се включи в семейния бизнес от старта му.
В първото си радиоинтервю той коментира не само класификацията и отделните категории зехтин, митовете за зехтина, предизвикателствата пред производителите, актуалните тенденции в развитието на тази индустрия, но и личното си пристрастие, мотивация и избор за професионално развитие.
Твоята цел е не само да се приобщиш към този семеен експеримент - зехтинопроизводството. Тази любов към зехтина те отведе и в Испания, нали?
Да, в Университета в Хайен през декември 2021 г. се провеждаше Четвъртият международен симпозиум за здравословни ползи на зехтина, организиран от Университета Йейл в Щатите. Там главно се залагаше на медицинските ползи на "Екстра върджин" зехтина и на приложението му в медицината. Имаше дълги хубави събития за маркетинг, за производство и за отглеждане на зехтин...
Оказва се, че това е много по-широка област и за един млад човек - със сигурност много интересна.
Да, за мен беше много странно и стряскащо, защото преди си мислех, че няма какво толкова да се учи за зехтина. Този симпозиум беше моят по-сериозен сблъсък с тази култура и с тези хора, които се занимават и са в това поле от 20-30 години - професори, академици, сериозни учени и бизнесмени. Аз бях най-младият там. Наистина тогава за първи път разбрах колко голямо е това поле и колко различни клона има.
Съгласен ли си с тази теза, че сравнително скоро в България можем да говорим за култура на зехтина? Преди 30-40 години зехтинът беше нещо, което рядко присъстваше и на него гледаха като на лек, като на лекарство. Докато сега все повече хора като че ли го предпочитат ежедневно в домакинството и заместват с него слънчогледовото масло, с което ние сме свикнали, и някои други мазнини за готвене и комбинации от такива. Съгласен ли си с тази теза, че зехтинът е нещо ново за България или не?
Честно казано - да. Което е странно, защото сме съседи на Гърция, където зехтиновата култура е много силно изразена. Странно е, че като държава-съседка тази култура не е преляла доста по-рано при нас. Но и аз от скоро забелязвам, че тази култура малко по малко започва да идва към България. Все повече хора се насочват към здравословния начин на живот, а това до голяма степен включва и зехтина. Едни от най-дълголетните нации в света се намират на Средиземноморския басейн. Голяма част от тяхната култура и кухня включват зехтин. Здравословните ползи на зехтина може да са допринесли за това до голяма степен.
Какви са митовете за зехтина?
Един от най-големите митове е, че зехтинът не трябва да се обработва термично. Това е въпросът, който ми се задава най-често. Когато зехтинът е Екстра върджин, той съдържа определени антиоксиданти, които предпазват самия продукт при готвене да се образуват токсични материали в него. При термична обработка , например в ресторантите, когато излагането е на много високи температури, може да се получат някои токсини, които в никакъв случай не са фатални. Но в домакински условия това е почти невъзможно. Друг мит е, че не му изтича срокът на годност. Не е така! Разваля се! До 2 години един зехтин успява да задържи по-голямата част от полезните си свойства и вещества, които съдържа. Трябва да се съхранява на тъмно, хладно, да няма пряка слънчева светлина. Затова голяма част от зехтина се продава в тенекии и черни бутилки. Трябва да е добре затворен, за да не се окислява. При такова съхранение до две години най-вероятно няма да мръдне. След това не става вреден, но постепенно започва да се превръща в олио - както каляската на Пепеляшка се превръща в тиква, така зехтинът след втората година се превръща в олио.
Хубаво е да уточним, че ти имаш гръцката жилка.
Още от малък често сме пътували до Гърция, за да посещаваме роднини и приятели. Може би от там идва интересът ми към зехтина, към културата на зехтина.
Говорихме за Екстра върджин. Това е една от категориите зехтин. Нали така?
Да, технически категориите са три. Най-високата категория е "Екстра върджин". Следващата е "Върджин". А третата е рафинираният зехтин. И помаса, което се прави от самите шлюпки на маслините, но то минава и термична, и химическа обработка. Затова зехтинопроизводителите не обичаме да го слагаме на едно ниво със зехтина.
Каква е разликата в тези три категории?
Първите две се добиват само механично. "Екстра върджин" зехтинът се пресова студено. Разликата идва от киселинността на самия зехтин. При "Екстра върджин" тя трябва да е или равна, или по-малка от 0,8 процента (100 мл), а при "Върджин" вече значението не е такова - реално там може да се стигне до по-високи проценти. При "Екстра върджин" зехтина, за да се добият тези проценти киселинност, това означава, че зехтинът трябва да стигне, след като се наберат маслините от полето до маслобойната, в рамките на 4 до 8 часа. Третата - рафинираният зехтин, минава през някакъв вид химическа обработка.
Тази киселинност отразена ли е на етикета на зехтина, който купуваме в магазина?
Всеки зехтин, който аз съм вземал, и е бил "Екстра върджин", е имал надпис отпред, с големи букви, за нисък процент киселинност. Но също така и отзад, в таблицата с хранителните стойности, се срещат тези надписи. На всички, които съм видял досега, го има.
А за Върджин зехтина? Какви са там предимствата при употребата?
Той е по-подходящ за салати, за студени ястия. "Екстра върджин" зехтинът е подходящ за термична обработка.
Кой е зехтинът, който носи ореола на "лечебен"? Само най-високия клас ли? И какви са подкатегориите?
Честно казано лечебният зехтин не само няма да се хареса, но е даже и неприятен на вкус. Поради високата концентрация на полифеноли зехтинът става все по-горчив и все по-пикантен. Този приятен вкус, с който сме свикнали при "Екстра върджин" зехтина, просто го няма там.
Зехтинът е много интересен продукт, защото при смесването на два зехтина се получават само най-изразените и положителните качества на двата зехтина. В някои случаи един смесен продукт може да бъде много по-вкусен от едносортовия. Малко е като с виното. Истинските класици, дегустатори и т.н. - за тях е много важно зехтинът да е едносортов. Но хората, за които животът не е зехтин, а просто обичат да му се наслаждават, биха предпочели блендирания, смесения зехтин. Тук вече става въпрос на вкус. Колкото е по-богато въображението на един зехтинопроизводител, толкова са и възможностите.
Цялото интервю на Валерия Василева с Апостол Делудис чуйте в прикачения звуков файл:Държавата трябва да има по-строг контрол върху качеството на стоките, които се предлагат в търговските вериги. Това мнение изрази за предаването "Новият ден" по Радио Варна доц. д-р Йордан Иванов, преподавател в Икономическия университет във Варна. По думите му не би могъл да се наложи таван на цените. "Това е едно популистко понятие, което няма как да се..
Интервю с Jarda Haž (JIG-AI) JIG-AI са чешка грайнд кор банда, силно повлияна от културата и живота на Япония. Триото бруталисти има четири албума за близо 20-годишната си кариера. Групата работи по пети, но преди това ще стане част от поредната танцувална веречинка „Grind Over Sofia“ на 28 февруари. Със съдействието на организаторите от..
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..