Съвременното общество знае много за Апостола на свободата. Всеки има своя собствена представа за него, но тя не винаги се основава на точен анализ на фактите. Васил Левски безспорно е един от големите герои на Българското възраждане. Той може лесно да бъде разбран, защото споделя с хората вечни ценности, но трудно може да бъде следван, защото при него става дума за свободата като ценност, която трябва да се извоюва, да се отстоява. Това коментира в интервю за Радио Варна проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
С него за спора с датата, на която е обесен Апостола на свободата Васил Левски, разговаря Мартин Николов:
Господин Петков, защо според Вас датата на обесването на Апостола е 18 февруари, а не 19 февруари, както отбелязваме по-скоро от десетилетия?
Благодаря за този въпрос, защото все още е необходимо за някои такова уточнение. Слава Богу, вече повече от десет години много селища отбелязват, почитат Левски в деня на кончината му на точния ден по нов стил 18 февруари. Много е проста причината и отговорът на такъв въпрос. Когато се въвежда Григорианският календар в България през 1916 г., решението е такова, че към датите по стар стил от 19. век се добавят 12 дни. Само към тези от 20. век от началото от 1900 г. до 1916 г. се добавят 13 дни. И ето ви пример с датата за рождения ден на Левски, който всички знаят е на 6 юли по стар стил и всички полагат цветя и се прекланят пред Апостола в деня на рождението му на 18 юли. Същото е със Съединението на 6 септември – 18 септември, и рожденият ден на Ботев 25 декември - 6 януари. Единствено с Левски се получава заради допусната грешка преди години това разминаване. В тоталитарните общества грешките понякога стават правило поради причина, която може би голяма част от вашите читатели не знаят и, слава Богу, не са я изпитвали. Там трудно се казва на началника „Шефе, не си прав“. Още проф. Николай Генчев беше установил в края на 80-те години тази грешка, но тогава тя не се поправи, а сега вече учебниците, даже тези от началото на настоящото столетие, особено най-новите от последните години, са с точната дата 18 февруари. Тук проличава отношението на обществото и на управляващите към науката "История". Ако те наистина я уважават, трябва да спазят този принцип и това правило на науката, а то е и на закона, и да се почита правилно паметта на Левски, на 18 февруари. Такова решение взе Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ и съвсем наскоро се обърна към всички институции и медии. А иначе в историческата столица на България Велико Търново това се прави от 2009 г. и много селища последваха този пример и мисля, че стават все повече. Надявам се и във Варна да бъде така. Изостава единствено официална София. Точно управляващите там от години сякаш нарочно продължават да упорстват - а 19 февруари също е дата с много значения.
Какви са стереотипите, които сме си изградили в годините по отношение образа на Левски? Какво не разбрахме за него?
Тук е много трудно да се отговори, защото всеки има своя собствена представа за Левски, която не винаги се основава на точен анализ на фактите. Това, което изглежда всички приемат, е че той е безспорно един от големите герои на Българското възраждане. Левски сравнително лесно може да бъде разбран, защото той споделя с хората вечни ценности. Трудното при него е да бъде следван, защото там става дума за свободата като ценност, която трябва да извоюва, да се отстоява. Второто стереотипно виждане идва от идеологемите и митологемите, наложени през годините с образа на Левски. Той беше представян като един от четиримата революционери демократи, беше сливан с останалите в групата - Раковски, Каравелов и Ботев. Преиначаваха се до голяма степен неговите републикански възгледи и се пришиваха като идеал на цялото българско общество. Левски е и близък, и далечен, и то не само за днешните българи, много малка част от които си дават труд да прочетат за автентичния Левски от неговото документално наследство. Той е неразбран и не следван дори и от някои от съвременниците си. Не забравяйте, че революционното направление, на което той е един от най-видните представители, не приема неговото кредо и неговата идея за демократична република и народно управление като бъдеща форма на държавното устройство и управление. От тук трябва да се коригира заблуждението, че всички следващи начинания след кончината на Левски са непременно проявления на неговите идеи и реализация на тях. Напротив.
За какво Освобождение е бленувал Васил Левски? Дали всъщност неговата идея не е била утопия?
Но тя е реална идея и той работи за нея с много хора. Това не е просто негова приумица. Тази нова българска държава, за която той има конкретни представи и ги е написал в наредбата и своите писма, трябва да дойде в резултат на общобългарско, самостоятелно усилие, което не е просто и само революция. То ще се извърши чрез една всеобща революция, както той казва „Коренно преобразувание на сегашната деспотско-тиранска система“, но тя трябва да бъде подготвена старателно, хората да заживеят като в своя държава, преди да я има още. Да се почитат ръководителите, да се спазват собствените правила, да се научат на български ред и правила, преди да има българска държава. Така че тя е една цялостна концепция за освобождение, която не изключва външните фактори, но първо казва Левски: „ Да си съберем четирите краища на българско, да си имаме хора, пари, организация, оръжия и други бойни потреби, пък тогава да пратим хора при сърби, при други, е по-лесна работа“. Това е, проста е идеята на Левски, но е и гениална. Тя изисква просто преданост към генералната идея и запазване на различията между хората. Но целта трябва да бъде тази - сами да се преборим за самостоятелна българска държава, за да имаме правото после сами да я уреждаме, както бихме искали!
Цялото интервю на Мартин Николов с проф. Петко Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Козунакът е един от главните герои на великденската трапеза редом до яйцата и агнешкото месо. Приготвянето му обаче не е лесна работа. Не е и чак толкова трудна. Стига човек да има желание и най-вече търпение. За щипката любов е ясно. От нея във всеки свой козунак прибавя шеф Филип Спасов, който отдавна е изгубил бройката на приготвените от..
Поколението на подрастващите днес е поколение на зависимости от материалното. Това е поколение, при което всичко се получава веднага. Поколение, което не може да изчаква и да отлага. Това подчерта в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров , ръководител на Втора Психиатрична клиника към Университетската многопрофилна болница за активно..
Не е далеч моментът, в който човек ще е междупланетен вид. Това каза Виктор Данчев, технически директор на Ендуросат - българската компания, работеща в сферата на космическите технологии. От компанията вече са изстреляли десетки сателити и обслужват стотици клиенти. Той е убеден, че футуристичната перспектива за пенсиониране на Марс, която за мнозина..
Градската художествена галерия във Варна представя арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“. Тя е проект на Нов български университет. РИ ще бъде експонирана в подпокривното пространство на галерията до 28 април. Арт инсталацията „Васил Стоилов – Архитектурни мотиви“ е вдъхновена от ръкописа от 1953 г. „Холандският пейзаж през XVII век и..
В края на 2023 г. Красимир Милчев издаде миниалбума "Пречистен". Изданието може бъде слушано във всички музикални онлайн платформи, а Lay-Zy, както е псевдонимът на артиста, наскоро пусна видео към едно от парчетата - "Наивен съм бил". "Наивен съм бил" е продължение на предходния ми сингъл, "Живот в лъжа" - разказва..
В деня, в който първият български космонавт излетя в космоса през 1979-а, читалището в балчишкото село Гурково даде възможност за среща със странстванията на първия човек от Читалище "Свобода", пипнал с ръка мегалитите в Саксайуаман, скитал из Андите, тъкал текстил по оригинална кечуанска технология, видял агротехническа лаборатория на инките и плавал..
Оч аква се много сериозен ръст на цените на п лодовете , за ради щетите на всички трайни насаждения от застудяването, които са над 70%. Много големи проблеми със студове и проблем с реколтата има и в страни, които са традиционни доставчици за България на плодове като Турция и Гърция.Това коментира Синан Вейсал, който има..