Съвременното общество знае много за Апостола на свободата. Всеки има своя собствена представа за него, но тя не винаги се основава на точен анализ на фактите. Васил Левски безспорно е един от големите герои на Българското възраждане. Той може лесно да бъде разбран, защото споделя с хората вечни ценности, но трудно може да бъде следван, защото при него става дума за свободата като ценност, която трябва да се извоюва, да се отстоява. Това коментира в интервю за Радио Варна проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
С него за спора с датата, на която е обесен Апостола на свободата Васил Левски, разговаря Мартин Николов:
Господин Петков, защо според Вас датата на обесването на Апостола е 18 февруари, а не 19 февруари, както отбелязваме по-скоро от десетилетия?
Благодаря за този въпрос, защото все още е необходимо за някои такова уточнение. Слава Богу, вече повече от десет години много селища отбелязват, почитат Левски в деня на кончината му на точния ден по нов стил 18 февруари. Много е проста причината и отговорът на такъв въпрос. Когато се въвежда Григорианският календар в България през 1916 г., решението е такова, че към датите по стар стил от 19. век се добавят 12 дни. Само към тези от 20. век от началото от 1900 г. до 1916 г. се добавят 13 дни. И ето ви пример с датата за рождения ден на Левски, който всички знаят е на 6 юли по стар стил и всички полагат цветя и се прекланят пред Апостола в деня на рождението му на 18 юли. Същото е със Съединението на 6 септември – 18 септември, и рожденият ден на Ботев 25 декември - 6 януари. Единствено с Левски се получава заради допусната грешка преди години това разминаване. В тоталитарните общества грешките понякога стават правило поради причина, която може би голяма част от вашите читатели не знаят и, слава Богу, не са я изпитвали. Там трудно се казва на началника „Шефе, не си прав“. Още проф. Николай Генчев беше установил в края на 80-те години тази грешка, но тогава тя не се поправи, а сега вече учебниците, даже тези от началото на настоящото столетие, особено най-новите от последните години, са с точната дата 18 февруари. Тук проличава отношението на обществото и на управляващите към науката "История". Ако те наистина я уважават, трябва да спазят този принцип и това правило на науката, а то е и на закона, и да се почита правилно паметта на Левски, на 18 февруари. Такова решение взе Факултетният съвет на Историческия факултет на ВТУ и съвсем наскоро се обърна към всички институции и медии. А иначе в историческата столица на България Велико Търново това се прави от 2009 г. и много селища последваха този пример и мисля, че стават все повече. Надявам се и във Варна да бъде така. Изостава единствено официална София. Точно управляващите там от години сякаш нарочно продължават да упорстват - а 19 февруари също е дата с много значения.
Какви са стереотипите, които сме си изградили в годините по отношение образа на Левски? Какво не разбрахме за него?
Тук е много трудно да се отговори, защото всеки има своя собствена представа за Левски, която не винаги се основава на точен анализ на фактите. Това, което изглежда всички приемат, е че той е безспорно един от големите герои на Българското възраждане. Левски сравнително лесно може да бъде разбран, защото той споделя с хората вечни ценности. Трудното при него е да бъде следван, защото там става дума за свободата като ценност, която трябва да извоюва, да се отстоява. Второто стереотипно виждане идва от идеологемите и митологемите, наложени през годините с образа на Левски. Той беше представян като един от четиримата революционери демократи, беше сливан с останалите в групата - Раковски, Каравелов и Ботев. Преиначаваха се до голяма степен неговите републикански възгледи и се пришиваха като идеал на цялото българско общество. Левски е и близък, и далечен, и то не само за днешните българи, много малка част от които си дават труд да прочетат за автентичния Левски от неговото документално наследство. Той е неразбран и не следван дори и от някои от съвременниците си. Не забравяйте, че революционното направление, на което той е един от най-видните представители, не приема неговото кредо и неговата идея за демократична република и народно управление като бъдеща форма на държавното устройство и управление. От тук трябва да се коригира заблуждението, че всички следващи начинания след кончината на Левски са непременно проявления на неговите идеи и реализация на тях. Напротив.
За какво Освобождение е бленувал Васил Левски? Дали всъщност неговата идея не е била утопия?
Но тя е реална идея и той работи за нея с много хора. Това не е просто негова приумица. Тази нова българска държава, за която той има конкретни представи и ги е написал в наредбата и своите писма, трябва да дойде в резултат на общобългарско, самостоятелно усилие, което не е просто и само революция. То ще се извърши чрез една всеобща революция, както той казва „Коренно преобразувание на сегашната деспотско-тиранска система“, но тя трябва да бъде подготвена старателно, хората да заживеят като в своя държава, преди да я има още. Да се почитат ръководителите, да се спазват собствените правила, да се научат на български ред и правила, преди да има българска държава. Така че тя е една цялостна концепция за освобождение, която не изключва външните фактори, но първо казва Левски: „ Да си съберем четирите краища на българско, да си имаме хора, пари, организация, оръжия и други бойни потреби, пък тогава да пратим хора при сърби, при други, е по-лесна работа“. Това е, проста е идеята на Левски, но е и гениална. Тя изисква просто преданост към генералната идея и запазване на различията между хората. Но целта трябва да бъде тази - сами да се преборим за самостоятелна българска държава, за да имаме правото после сами да я уреждаме, както бихме искали!
Цялото интервю на Мартин Николов с проф. Петко Петков чуйте в прикачения звуков файл:
Шекспир е казал, че светът е сцена и всички ние сме актьори. Така е, но някои са актьори професионално, на театралната сцена, като Симеон Дамянов, който е част от столичния Театър "Българска армия". Варненци имаха възможност да го гледат в ролята на Марцел в спектакъла "Хамлет", с който беше открит Международният театралния фестивал "Варненско лято"...
Връзка. Ако с една дума трябва да се опише тангото, то това е именно връзка. Етимологията на танго може да се търси и в термина „тангента“, т.е. като допирателна, като допир. Връзка между мъжа, жената и музиката – това са трите елемента, които формират танца танго. Това каза Радослава Ангелова, преподавател и тангера в Танго школа Corazón,в..
Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..
Интервю с Christer "Chrille" Lindholm и Åke Henriksson (MOB 47) Шведските пънк кръст легенди MOB 47 идват в София, в "Grindhouse Skateboard Club“, за първия си български концерт. Съпортът е от БИТОВ ТЕРОР, FALSE(-)NEGATIVE и VERSO IL NULLA CREATORE. Поканата отправена към MOB 47 е от "Sofia Waste Water System". Датата е 7 юни. Интервюто с..
Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години. Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..