Тодор Господинов описа в роман най-масовото антикомунистическо движение в Европа

Чували ли сте за горяните?

Първото, най-продължително и най-масово антикомунистическо движение в Източна Европа, зародило се още в първите години след преврата на 9-и септември и разрастнало се значително след национализацията и колективизацията и то некъде да е, а в България?

И докато няма човек, който да не е чувал за Унгарските събития от 1956-та, за Пражката пролет през 1968-ма или за протестите на "Солидарност" в Полша от 1980 г., днес споменът за българските горяни и горянското движение е почти погребан под тонове фалшиви разкази за "ентусиазма" на лишените от земята и препитанието си селски стопани в България и на интернираните царски офицери и пр., както и под хиляди репресии, несправедливи съдебни процеси, бити и убивани десетки хиляди българи, несъгласни с комунистическата диктатура в България.

"Малко се знае за горянското движение и у нас, и в Европа. Истината е, че се заражда още след 1944 г. и продължава поне 6-7 години", казва Тодор Господинов.

Бивш криминален и съдебен журналист във Варна, днес той е преподавател по информационни технологии във Висшето училище по телекомуникации и пощи в София. Само преди дни излезе и дебютният му роман, посветен на горянското движение.

В основата на книгата - "Швеге. Срещу сърпа и чука" стои петгодишно изследване на архиви, събиране на документи и семейните истории на Господинов, чийто прадядо е бил ятак на горяните и е лежал в лагера в Белене, а неговият брат Никола (Кольо Господинов) - също горянин, е убит от комунистическата власт в Старозагорския затвор.

"Дядо ми ми разказа много късно, едва след 30-ата ми година, за това, че неговият баща е лежал в Белене. Умишлено бяха крили от мен и брат ми, за да не се изтървем и да не пострадаме", посочва Господинов. 

"Швеге" разказва историята на млад мъж, който през 1950 г. издирва убийците на брат си, изправен срещу цялата мощ на смазващата всяка съпротива тоталитарна държава.