Близо 1000 чистопородни животни на Националния събор на овцевъдите до Лясковец

Единайсетото издание на многолюдното събитие тази година е под мотото „Да на българското производство!“. Според данните на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, организатор на събора, за година стадата с овце у нас са намалели с 9 на сто. Овцевъдите разказаха: 

„Марин Маринов от Велики Преслав съм, отглеждам 540 овце. Аз постоянно ги намалявам – от 1500, защото липсва работна ръка. Мандрата ни плаща млякото на два лева, коректни са. Вълната ми е абсолютен разход, защото не можем да я запалим, не можем да я изхвърлим. Вълната ми е около 4-5000 лева на година разход . Месото е 9 лева на килограм живо тегло на едро и 10 лева на дребно. Успях да продам всичко“. 

„Светла Бахова съм, от Веселие, община Приморско. От 13 години отглеждаме 300 каракачански овце и на това ниво са от три-четири години, това е оптималното, което едно семейство може да отгледа. Пазар има, цените са сравнително ниски, но се намират потребители. Гледаме овцете от любов към животните основно“.  

По време на сбора на овцевъдите има фермерски състезания по доене и стрижба, по майсторско обезкостяване на агнета, ще бъде определена и козата с най-дълга козина.

Една от основните цели на най-голямото браншово събитие у нас е насърчаване на потреблението на родни овчи и кози продукти директно от фермата. Своята продукция предлагат 30 производители, цените са нагоре: 

„Теодора Вълова съм от Писарово, Плевенско. Отглеждаме 1000 овце, затворили сме цикъла, произвеждаме кашкавал и сирене от овче мляко и овче кисело мляко. Инфлацията се отрази доста зле на всички колеги, засегна и крайния потребител.  Овчият кашкавала е 28 лв./кг, кашкавалът от краве мляко е 25 лв./кг. Овчето сирене е на 20 лв./кг.  Кравето сирене е на 18 лв./кг.  Горе-долу 30-40 % е ръст нагоре в цената“.

Съборът на овцевъдите край Петропавловския манастир продължава до 8 май, включително. Целият репортаж може да чуете тук

На събор не може без чеверме. Майсторитене успяват да го обезкостят, тавите се разпродават за минути: 

„Николай Луканов съм от Смолян, приготвили сме хиляди чевермета. Сега печем над 40 чевермета. Агнето трябва да е 20-23 кг, да е по-дебеличко, за да си остане сок в него и да има какво да печем. На външни условия се пече 8 до 12 часа, ако е на камина е 3-4 часа. Цената е 6,50 лв. за 100 грама или 65 лева за килограм чеверме, обезкостено с малки кокалчета в него“.  

Край Петропавловския манастир се провеждат и демонстрации на производството на бутикови млечни продукти. Някои от тях до преди век са били традиционни за трапезата на българина, а днес са редки специалитети. Има кулинарни зони, където врят чорбици, пекат се баници, разказва леля Дешка от Горно Драглище: 

„Убави моми са сътворили клинове, баници, пататници, боб с манатарка, агнешка чорбица. Много емоции и усмивки. Пълни ми душата, защото всички са усмихнати. Пожелавам да сме смирени и да си прощаваме, това е най-важното, за да ни е мирна душата. Ние сме сърцатата група“.

До сърцатата група посетителите може да видят как се меси кашкавал: 

„Мина Върджиева съм и правим кашкавал, както едно време са го правили овчарите на поляната. Между 6 и 7 литра овче мляко влиза в 1 кг кашкавал. Зреенето вече е въпрос на вкус. Хубаво е да зрее поне 40-50 дни. Хубавият балкански кашкавал се оставя 2-3 месеца, но зависи с каква закваска се работи. Може да го ядем абсолютно пресен, което се казва гьобек, или зрял. Вече има много голям интерес към домашните храни. Затварянето на цикъла е единствения начин за оцеляване на малкия и средния фермер“. 

На събора е и пазителят на старото мандраджийство в Родопите Салих Паша от село Бориково: 

„Правим брънза сирене. Подсирили сме го, но не е готово още. Не трябва да го прегряваш. Изпуснеш ли го, това, което е отдолу, скърца като го ядеш. При нас на кого да продаваш, мечките са повече от хората. Държавата помага на нас, старите майстори, земеделски производител съм, но защо в Гърция помощта е два пъти повече и защо те имат право да излязат на пътя да продават, а аз – не?“. 

Много фолклорни изпълнения, нестинари, детска творителница, изложби за бита и традициите на овчарите допълват атракциите на събора. Тук са и над 70 занаятчии – майсторката на фолклорни кукли като Мария Робева от Горна Оряховица, кожарят Денислав Денев от Силистра, майсторът на гайди Илия Очиков от Чепеларе.