Калоян Илиев - Кокимото подреди изложба с название „Дюрер срещу дюнер“ в Дома на архитекта във Варна. В нея той представя графики, рисунки, живопис и обекти, които могат да бъдат разгледани до 20 юни.
Събитието е част от Форума за съвременно изкуство „Буна“.
С Кокимото за връзката между високото изкуство и масовата култура разговаря Мартин Николов:
Рядко се появяваш във Варна напоследък с изложби.
Почти всяка година във Варна правя по една изложба. В София са по две. А проекта във Варна го показах първо в София, от там тръгна. Открих на 42-рата си годишнина 42-рата си самостоятелна изложба. Мина изключително добре. След това ме поканиха от Българския културен институт в Прага. Във Варна е за трети път. Този проект е в развитие. Освен основните работи, които са гравюри на Дюрер, които използвам за основа, има и едни живописни произведения и обекти, които всеки път са нови. Т.е за всяка една от тези трите изложби аз оставям графиките, които са основната линия и към тях добавям нещо ново под формата на живопис и скулптура.
Някоя от тези графики и нещата, които добавяш към тях, има ли ги татуирани върху кожата ти?
Не, но е добра идея. Има един мой типаж - компютърния червей Кидо, добре познат на публиката, той ми е татуиран на глезена. Постоянно си ходи с мен като домашен любимец. Той беше вирус в първия ми персонален компютър и аз го изолирах в клетка и го поставих под карантина. Така живях с него и реших, че ми е домашен любимец. Понеже основната функция на компютърния червей е той да се копира и размножава, така и реших и аз да го размножа и копирам в редица произведения под формата на колажи, рисунка и живопис, и той до ден-днешен се появява под различна форма. С всяка изминала година той се променя като вид, като цвят, и влиза в различни мои проекти.
Цяла колония значи си създал.
Да, затова нарекох проекта "Глобално зачервяване" или "Глобален бизнес с червеи". Защото аз работя на принципа - ако нещо ми създава неудобство, аз го преобразувам да ми помага и да е от моя полза.
Какво ти е направил Дюрер?
Той ме вдъхновява, това е един от любимите ми художници. Първо е един от най-важните творци в световен мащаб за всички времена. Много го ценя и почитам. Но историята е по-дълга - не е само да вземеш един дюнер и един Дюрер... От един антиквариат във Варна се сдобих с библиофилско издание на гравюри на Дюрер, отпечатани в Ленинград, сега Санкт Петербург, с гравюри на Дюрер, от 79 г. Реших, че трябва да направя нещо с тази скъпоценност. Вървях си нагоре, към Младежкия дом, размишлявайки за това какво държа в ръцете си и каква е действителността, в която живея... Нося книгата под мишницата си и гледам верига от дюнерджийници. Тогава реших, че колкото е близко, толкова е и далечно - Дюнер Vs Дюрер... Получи се като игра на думи, и реших да ги противодействам, да ги сблъскам едно на друго. Това, което се получи в крайна сметка, беше като образователен проект, в който хората могат да разберат повече кой е Дюрер, за когото не знаят толкова. За разлика от дюнерите, за които знаят много!
Тоест с изложбата ти омаловажаваш дюнерите, така ли да го разбера?
Винаги за една част от себеподобните ни изкуството ще е на преден план. Но за всички останали храната е преди всичко. Аз по някакъв начин исках да ги събера двете - да взема високото изкуство и масовата култура и да направя връзката. Все пак да употребиш един Дюрер не е лесно. Но дюнери има навсякъде...
Ти я наричаш масова култура, но... Това култура ли е в всъщност?
Да, защото в нея влиза рекламата, влизат много произведения на други автори, част от масовата култура. Като цяло това ни заобикаля, обобщен вариант е на света, в който живеем. На мен ми липсва високото изкуство във Варна. Затова ставам посредник и предавам някаква съвременна стойност...
Цялото интервю с Калоян Илиев-Кокимото чуйте в прикачения звуков файл:
Международният театрален фестивал бе открит снощи с постановката „Хамлет“ на Театър „Българска армия“ и под режисурата на Стоян Радев. Трагичните герои на Хамлет и Офелия са изиграни от Ясен Атанасов и Ели Колева. Това е най-краткият и най-разбираем "Хамлет", казаха актьорите в предаването на Радио Варна "Новият ден". Младата актриса споделя, че си е..
Изложбата "На фокус: Крайбрежие" е закриващо събитие на пролетната фотографска работилница „На фокус: Крайбрежие“ – обучителна програма в сферата на документалната фотография част от Фотографска програма „На фокус“ в Аморфа Академия 2025. В работилницата участват младежи на възраст 16-24 години. Групова фотографска изложба „На фокус: Крайбрежие“ е с..
Ахмед Доган е дал съгласието си за нов политически проект. Това съобщи в предаването на Радио Варна „Позиция“ журналистът Мехмед Юмер. „Ако доганистите искат да направят нова партия, те трябва да разчитат на нови лица, които могат да дойдат от младежката организация на АПС. Хората изгубиха доверие в ядрото около Доган“, подчерта Юмер. По..
Какво се е случвало в античния Балчик – все още археологията не е влязла на дълбоко, за да разкаже. Сърцето на този град е районът около пристанището. Това коментира в хода на представянето на късноантичната и средновековна крепост в кв. Хоризонт в Белия град доц. д-р Чавдар Кирилов от СУ „Св. Климент Охридски“, част от екипа, водещ разкопките там..
Интервю с Niklas Sandin (KATATONIA, LIK) Шведските меланхолици KATATONIA излизат с нов албум. „Nightmares as Extensions of the Waking State“ ще бъде факт след дни. В същото време шведската дет метъл банда LIK издаде „Necro“. Свързващото звено между двете групи е струнникът Niklas Sandin. Басист при KATATONIA и китарист в LIK. Точно той даде..
Колкото ябълката на Нютон е определяща за Закона за гравитацията, толкова е и за разговора ми с агронома Кристияна Опрева. С 27-годишната варненка се срещаме в стопанството й във Варна, за да чуем гласа на растенията: „Тук мога да ви покажа дървото на раздора – наклонената ябълка, която не трябваше да е сред нас, но вече 10 години още е..
33-тата поред церемония по връчване на Годишните награди на Отворено общество – Варна се проведе днес, 28 май, в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Носителите на отличията бяха представени за поредна година в документален филм. „Голямата награда за граждански принос“ през 2025 година е за кореспондента на Българското национално радио във..