Steffen Kummerer (OBSCURA, THULCANDRA): Целта ми е автентичността

Интервю с Steffen Kummerer (OBSCURA, THULCANDRA)

Немските прог тех дет машини OBSCURA с нов концерт в България, на който ще представят седмия си албум „A Sonication“. Мястото е софийският клуб „Joy Station“. Датата - 19 септември. Бандата ще бъде подкрепена от гръцките трашари SUICIDAL ANGELS и италианските дет легенди SADIST. Със съдействието на организаторите от „BGTSC“ лидерът на OBSCURA Steffen Kummerer даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Steffen Kummerer (OBSCURA, THULCANDRA) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 8.09.2025 година.

От другата страна - Привет, Steffen, поводът за това интервю е концертът на OBSCURA в София на 19 септември.

Steffen Kummerer - Точно така. Нямаме търпение да се върнем в София. Свирили сме в града няколко пъти. Но не толкова често. Последният път, когато наминахме, беше 2019-2020, преди няколко години, точно преди пандемията. Времето да се върнем в България настъпи. Много сме щастливи, че отново ще свирим при вас.

От другата страна - Ти беше в България и с трибюта на DEATH – DTA.

Steffen Kummerer - Точно така. За мен дори беше чест да участвам в него. Беше преди доста време, може би 2016. Свирихме в един клуб в центъра на града, близо до главната пешеходна зона. Беше яко и интересно преживяване. Много добре си го спомням. Шоуто беше добре посетено. Имаше много хора. Надявам се, че и нашето сега ще бъде посетено толкова добре.

От другата страна - Тук OBSCURA ше свирят с две групи – SUICIDAL AHGELS от Гърция и SADIST от Италия.

Steffen Kummerer - В края на краищата няма значение какъв стил музика свириш. По-скоро става въпрос за уважение и сътрудничество. Мисля, че самият пакет е много добър и бандите в него си пасват. OBSCURA са прог техничен дет, SUICIDAL AHGELS са праволинейна траш банда, а SADIST съществуват от толкова много години, от края на 80-те. Те са една от тези банди, които не виждаш всеки ден. Но са на сцената от десетилетия. Според мен това е един много добре обособен пакет и добро начало за всеки, който под някаква форма се интересува от екстремен метъл. Дори и по-скоро да слуша блек или прогресив метъл, поне една или дори две от бандите ще му влязат в кръвната група. Така че се надявам, че това ще привлече повече хора, които да посетят концерта.

От другата страна - На това турне представяте „A Sonication“, нали?

Steffen Kummerer - Точно така. Това е новият ни албум. Издадохме го през февруари тази година. Сигурен съм, че ще изпълним голяма част от него, защото е по-мелодичен от предишните и беше създаден, за да функционира в жива среда. Свирили сме го в Западна Европа. Изпълнявахме песни от албума в Северна Америка. А сега в Южна и Източна Европа. Групата работи като едно цяло, като обединена сила. И новите песни се получават много добре на живо. Ако сте били на концерта ни преди няколко години, със сигурност ще чуете и сега някои от вечните ни композиции. Винаги ги изпълняваме. Но фокусът ни сега ще бъде върху новия ни албум „A Sonication“.

От другата страна - Нямах възможност да говоря с теб, когато албумът излезе. Имам няколко въпроса за него. Лесно ли създаде „A Sonication“ или трябваше да преминеш през много проби и грешки, за да го извадиш от себе си?

Steffen Kummerer - В края на краищата с всеки албум е едно и също. Винаги има съмнения, винаги има идеи, които премисляш по няколко пъти преди да ги включиш в албума. Вторият сингъл, който издадохме, е много мелодична среднотемпова композиция. С нея леко излизаме от комфортната ни зона. Но смятам, че точно подобни неща правят албума уникален. Защото десетте песни не са едни и същи. Конкретно втория ни сингъл поднася определени изненади. Но от друга страна е една от тези композиции, които работят много добре на концерт. Ако не сте запознати, пуснете си „Evenfall“ от „A Sonication“ и ще си обясните много неща. Когато става въпрос за целия албум, отново посетихме Швеция, за да работим с Fredrik Nordström във „Fredman Studio“. Той продуцира и предишния. Работата с него протича много лесно. Fredrik Nordström е много добре позната експертна личност. Превърна се в пирятел на групата. Работейки с него в неговото студио, а дори и извън него, нещата се получават много лесно и плавно. От моята гледна точка „A Sonication“ не е като предишните ни албуми. В него има повече лична нотка и както казах по-рано, е малко по-мелодичен от тях.

От другата страна - Има ли синхрон, съвпадение или някаква подсъзнателна връзка между старата поговорка, че „дяволът е в детайлите“ и фактът, че този албум не е нищо друго освен постоянна поредица от детайли и нюанси?

Steffen Kummerer - По-специално в този албум детайлите, които привличат най-голямо влияние като вокодерът, ключовите линии и синтезаторите са изтеглени на заден план. В миналото работихме повече и по-директно с тези идеи. Те бяха по-забележими и звучаха като роботизиран глас от 80-те и 90-те. За новия ни албум използвахме същите инструменти, но по друг начин и ги поставихме на заден план. Дори можем да ги разглеждаме като допълнения към песните. Но ако ги премахнем, ако ги изтрием, композициите ще звучат непълно. С тези детайли, особено с хоровете и вокодерите на заден план, които звучат малко като смесица от оркестър, певци и роботизирани гласове, мисля, че създадохме нещо доста уникално. Ако си пуснеш първото парче от албума, ще чуеш толкова много неща в него. Слушайки го за първи път онова, което ще привлече вниманието ти, са китарите и ударните. На второ и трето прослушване, пред теб ще се разкрие пълният потенциал на аранжимента. Особено, ако използваш добри слушалки. Всички тези преходи, вокодер линиите, допълнителните хармонии и мелодии, вокалите, вградени в припевите, хоровете в аутрото, започват да изпъкват. „A Sonication“ е албум, който на първо слушане се разбира лесно, но ако му отделиш време, винаги ще откриваш по-нещо ново и още повече нови детайли.

От другата страна - По какъв начин този албум запълва пъзела зад името OBSCURA?

Steffen Kummerer - „A Sonication“ е част от трилогия. Започнахме я преди няколко години с предишния „A Valediction“. Той също беше записан изцяло във „Fredman Studio“. Авторът на обложката отново е Eliran Kantor. Историята преминава през трите албума. Това е трилогия, която ще бъде завършена със следващия диск. Албумите са свързани с музиката и текстовете, и в същото време с художественото оформление, и цялата естетика на видеоклиповете, създадени от един и същ човек. Това, което се опитвам да направя е, да изградя серия от записи, които са свързани. Направихме нещо подобно в миналото. По същия начин преди няколко години издадохме четири албума чрез „Relapse Records“. А сега започнахме нова серия. „A Sonication“ е част от нея. Тя комбинира и обединява групата с музикантите точно в това време. Когато записвахме албума през 2024, бандата беше в определено състояние. Когато създавах текстовете бях в определено настроение. И всичко това е отразено в записа като такъв. „A Sonication“ представя групата такава, каквато е днес.

От другата страна - Би ли било честно да се каже, че с натрупването на опит като музикант, жертваш част от експлозивността на музиката, в името на по-опростено и фокусирано създаване на песни?

Steffen Kummerer - И да, и не. Честно казано, когато започваш да създаваш музика, без значение дали е дет метъл, реге, електронна музика, просто изпробваш различни неща. През годините разбираш кои от тях работят, кои работят в студио, кои в живи ситуации, с кои се чувстваш удобно и отговарят на твоите настройки, Дали сте четирима или трима в бандата, или свириш в по-голяма група, всеки един аранжимент трябва да намери мястото си. Като тийнейджър експериментираш. Някои от експериментите проработват, други – не. Нещата опират до натрупания опит. Според собствената ми перспектива съществува много тънка граница между съхраняването на спонтанността и естествения поток на креативност, комбинирани с опита. В нашия случай той е повече от 20 години, събран от записи и изпълнения като група. Мога да разбера някои банди, които го карат по-спокойно, подвизават се в безопасната си зона, създавайки музика и издавайки албуми за феновете си. Но има и групи, които изследват нови пространства, искат да добавят нещо ново към музиката си или напълно да променят стила си. И това също е напълно естествено. В тези процеси няма правилно и грешно. Когато става въпрос за моята банда OBSCURA, се опитвам да правя нещо по средата, нещо между двете части и комбинация от двете. Опитвам се да предотвратя записването на един и същ албум. И в същото време искам да запазя червената нишка, да вървя по същия път, който следваме, докато вграждам някои нови детайли. Споменах по-рано вокодерите. Вокодер линиите, синтезаторните мелодии, които добавихме, са голямата ни промяна. Добавихме малко повече чисти вокали в новия албум. И променихме много аранжиментите. Промяната е постоянна, но трябва да намериш начин да съхраниш собствената си идентичност и почтеност. Без значение каква музика свириш, ако си автентичен и запазиш почтеността си, хората и феновете ще го чуят и ще го разберат.

От другата страна - Но как се създава автентичност в пост-автентичен свят?

Steffen Kummerer - Имам точно определен начин, по който създавам музика. Групата винаги се състои от двама китаристи, певец, басист и барабанист. Така е от самото начало. И като група вървим в определена посока. Както казах, създали сме албуми, които са издадени като серии от сериал. Това вече е определило посоката ни на движение и дало насока за естетиката зад идеите и текстовете. В същото време през годините създадохме свой разпознаваем звук. Така открихме своята ниша в дет метъла. Което ни осигури дълголетие и собствена идентичност. И отново – това е тънката линия, която следваме, за да добавим нещо ново и в същото време да запазим стила ни и атмосферата в групата.

От другата страна - Можем ли да кажем, че на този етап от кариерата ти, напълно си развил отличителния си стил на създаване и свирене, и личносттати прозира във всичко, което правиш?

Steffen Kummerer - Мисля, че това е дълъг път. За да съм честен, наистина открихме своята знакова идентичност като звук. Това стана преди десетина година с третия или четвъртия ни албум от седемте, които сме издали към сегашния момент. Обаче, за да изразиш себе си по различен начин и по по-разбираем начин, лесно възприемчив за хората извън групата, трябва определено да си много уверен. Примерно английският ми не е майчин. И за това през първите няколко години трябваше да открия мой начин, да се изразявам на чужд език. Този процес отне известно време. Примерно текстовете ми в първите три-четири албума са много абстрактни. Докато в последните два-три албума, които създадохме и издадохме с групата, през тях моята лична персоналност блести малко повече. Защото текстовете станаха по-лични. Ако в това има смисъл. В тях се усеща човешкия допир. Защото, ако се чувстваш уверен, можеш да се изразиш по-добре. Това се отнася както за текстовете, така и за музиката. Преди 20 години бях начинаещ китарист и барабанист. Днес съм научил много повече покрай всичките концерти и звукозаписни сесии, както и по време на репетициите. Така мога да изразя себе си и по-добре да изразя идеите си и чувствата си като цяло както и по-добре да създам определена атмосфера. Предполагам, че ако ми зададеш същия въпрос след 30 години, отговорът ще е същият. Както казах, трябва да бъде извървян доста дълъг път.

От другата страна - Кои бяха най-важните музикални влияния в годините, в които се формира като личност и смяташ ли, че всичко, от което силно се вдъхновяваме по-късно в живота, успява да се доближи до тях, съперничейки си с тяхното въздействие?

Steffen Kummerer - Когато започвах да свиря музика, най-важните ми музикални влияния идваха от DEATH. Chuck Schuldiner беше причината да хвана китарата. Мисля, че бях някъде на 16. И си мисля, че всички идеи, които той претвори в музиката си, прозират и през моята. Може би това се отнася за всички музиканти. В годините, в които се формират като такива, са много повлияни и вдъхновени от всякаква музика, която постоянно са слушали по това време. Бих споменал още CYNIC, ATHEIST, DISSECTION. Други европейски банди също са били част от тези мои години на формиране. Ако си пуснеш новия ни албум или предишния ни запис, мисля, че можеш да откриеш много от тези идеи, проблясъци и вибрации, които прозират през песните на OBSCURA. Напоследък си пускам много от музиката на 80-те и 90-те. Опитвам се да слушам оригинално създадена музика. Не съм голям фен на свръх полираните продукции. Нещо, което също можеш да усетиш в новия ни албум. Корекциите са още по-малко и чуваш как в него свири истинска група. Той не е перфектен и усещаш, че в него свирят музиканти, които знаят как са използват инструментите си. Нещо, което противоречи на днешния начин на създаване на музика. Много е лесно всичко да бъде редактирано, барабаните да бъдат наредени, китарните линии да бъдат изчистени нота по нота. Днес това се постига толкова лесно. Нямаш нужда от кой знае колко опит и експертност в свиренето. И е много лесно да събереш нещата на едно място. Не е лесно, обаче, да се представи като продукт на група. Нещо, което единствено екип би могъл да създаде. Това е моята представа за добър албум. Но всяка добра продукция започва с добра песен, с добър начин на създаване на композиции и добър аранжимент. Все едно имаш картина. Започваш от самото начало с нанасянето на първите щрихи до създаването на интересен и добър албум в края. Никой обаче не знае, дали хората ще го харесат или намразят. Това е непредсказуемо.

От другата страна - Коя тогава е крайната цел на творческата ти дейност?

Steffen Kummerer - Много добър въпрос. В крайна сметка става въпрос за изразяването и автентичността на музиката, която създавам. Не съм същия човек, който бях преди 20-25 години. Целите ми са по-различни. Като тийнейджър искаш да покажеш на всички на какво си способен. Искаш да изпъкнеш, да бъдеш най-добрата, най-бързата, най-рифовата китара на планетата. Но през последните 5-10 години акцентът ми се измести към по-доброто създаване на музика. Така че днес става въпрос за композирането на добри песни и издаването на албуми, които да бъдат вечни. В най-добрият случай става въпрос за музика, издържала проверката на времето. Албуми от годините, в които съм се изграждал като човек и музикант, примерно „Human“ на DEATH и „Focus“  на CYNIC, са вечни. Можеш да ги издадеш днес и те ще бъдат също толкова ценни и пълни със стойност. Това е моята лична голяма цел. Да създам албум, няколко албума или дори само няколко песни, които ще бъдат слушани и след 50 години. Би било абсолютно изумително. Не съм сигурен дали ще успея да го постигна, но това е прекрасния път, по който да вървя и една внушителна цел.

От другата страна - Важен ли е балансът при пресъздаването на студийната атмосфера на концерт?

Steffen Kummerer - Всичко започва със създаването на песни и оборудването, което използваш. В студиото работя с техника, която след това използвам и на живо. Свиря на същите китари, с които записвам рифовете. За концерт използвам същия микрофон, с който работя и в студиото, както и същите усилватели. Когато става въпрос за материалната част, тя е една и също, както в студиото, така и за концерт. Когато става въпрос за изпълнения, зависи от вида песни, които създаваш и записваш. Разбира се, ако сте четирима души, на живо няма как да пресъздадете цял оркестър. Трябва да използвате подложки, които аз се опитвам да избягвам. От друга страна е много трудно да бъдат комбинирани просторния звук на акустичната китара и бластбийтовете, както и всъщност всички инструменти, които трябва да се чуват на живо. Границата между тях е много тънка. От една страна трябва да се чува изпълнението на групата, а от друга - студийните варианти на песните, трябва да се получат и на живо. Границата между тези две части е наистина много тънка.

От другата страна - Съществува ли пропаст между младите и старите дет метъл банди?

Steffen Kummerer - Мисля, че това е процес на непрекъсната еволюция. Но вълните и тенденциите идват на етапи. Връщам те в началото на 90-те към гурпи като CYNIC, DEATH, PESTILENCE, ATHEIST, бандите, които са определяни като първата вълна на прог или тех дета. Десет години по-късно, други като NECROPHAGIST, THE FACELESS, ние, за няколко години бяхме популярни. Но това винаги става на вълни. Така че, ако вземете популярните банди в даден момент, те, разбира се, са винаги отдалечени с определен период от време. Но от артистична гледна точка има толкова много страхотни албуми, които са издадени в средата и края на 90-те. Групи като GORGUTS или купища банди от Канада или френската част на страната. Има такива групи от Швеция. SPIRAL ARCHITECT например издадоха фантастичен албум. Но останаха в страни от масивя слушател, защото стилът не беше популярен по това време. Ако говорим за артистичната част на въпроса, еволюцията е постоянна. Нямам търпение да видя какво ще се появи след десет години. Кои банди ще бъдат популярни и как би изглеждала като цяло сцената в прогресив дета. Винаги се опитвам да откривам и да слушам нови банди. Искам да съм в крак с времето, да съм свидетел на ставащото. Предстоят много обещаващи неща.

От другата страна - Би ли споменал един албум, който е много изтънчен и в същото време напълно нерафиниран?

Steffen Kummerer - Бих посочил „Once More 'Round the Sun“ на MASTODON. От една страна той  е някак си див. Определено можеш да чуеш как свири истинска група, а албумът не е сглобяван парче по парче. Постигнали са го по някакъв начин. И в същото време са екстремна група. Комбинирали са тежестта с поп припеви и прекрасни прог структури, създавайки музика, достъпна и смилаема за по-широк кръг от слушатели. Чудесна група. Абсолютно брилянта. Една от тези банди, които отвориха много врати дори и за по-екстремни групи като нас. Определено са фантастичен състав от музиканти.

От другата страна - Една промяна, която си направил през годините и си горд с нея?

Steffen Kummerer - В музикален аспект се гордея много с това, че групата не е просто студиен проект. Ние сме истинска група. С OBSCURA винаги сме балансирали между концертите и студиото. В този стил има много банди, които издават фантастични албуми, но не можеш никъде да ги гледаш на живо. Успяхме да започнем с концертите по света още през 2006 година. Свирили сме във всички кътчета на планетата. И все още в нас гори желанието да надграждаме постигнатото. Все още има много страни, които бих искал да посетим, места, където не сме свирили и с групата не сме излизали на живо. Сигурен съм, че това е за добро. Една промяна, с която съм много щастлив. Да не сме само студийна група, а да се представяме добре във всички области на музиката. Нещо, което бих искал да запазя и продължа да развивам. Ще видим. Сега съм на 40. Ако говорим отново след 20 години, когато съм на 60 и с болки в гърба, не съм сигурен как ще изглежда всичко това.

От другата страна - Тогава ще си на сцената в стол, с акустична китара и ще свириш кънтри примерно.

Steffen Kummerer - Може би същата музика, но с кънтри привкус. Видя, напусна ни Ozzy. Много тъжно, но той направи точно това, което искаше. За времето си беше много противоречив и екстремен музикант. BLACK SABBATH бяха доста тежки, за годините, в които започваха. Бяха извън стандартите. Ozzy успя да се справи, докато времето му на този свят не приключи завинаги. Но това е много вдъхновяващо.

От другата страна - Как музикантите могат да използват неговия пример? Той приложим ли е днес?

Steffen Kummerer - Ozzy е пример за автентичност. Пример за това да бъдеш такъв, какъвто си. Да не се опитваш да бъдеш някой, който не си. Нещо, което в даден момент всеки трябва да научи. Особено, когато става въпрос за нишова музика, както дет метъла в нашия случай или навлизането в още по-нишовия прогресив или техничен дет метъл. Честно смятам, че музиката не се прави за публиката. Тя се създава, за да представиш нещо наистина лично и автентично. Ако я предадеш по почтен начин, хората ще я възприемат и ще я приемат за своя. И това е нещо, което всеки ден мога да подчертавам и да се подписвам под него.