Лесна работа: Щастливи хора

Колко често казваме: „Лесна работа“? Да се чувстваме победители преди състезание. Да си мислим, че ще нарисуваме картина, по-завладяваща от тази, която разглеждаме на изложба. Да обявим на всеослушание, че несъмнено ще се представим по-добре от човека, който в момента прави нещо... Отстрани всичко е лесна работа. Особено, когато не си подхващал въпросното нещо никога през живота си, а на думи е толкова кристално ясно и осъществимо за минути.

Лесна работа!

С този кратък и категоричен коментар можем да слагаме точка на всяка новина, на всяка житейска история, на абсолютно всеки и всичко, което е имало неблагоразумието да се изпречи пред критичния ни поглед. И защо да не е лесна работа, когато не сме в обувките на другия, нямаме идея за обстоятелствата, тревогите, колебанията, възможностите и невъзможностите му? Отсичаме по едно претенциозно: „Лесна работа!“ и наперено продължаваме напред: да опустошим останалите „бездарни“ неща и хора, които се пречкат по пътя ни. Колко нелепо всъщност...

Възхищавам се на хората, за които лесна работа е всичко, истински насочено от тях към другите... Онова, което човек е способен да даде, да сътвори с ума и дарбата си, да изработи с ръцете си, да бъде полезен, да помогне, да надгради. Така постъпват свестните хора. И вярвам, че това е част от условието да си щастлив. Да правиш нещата, да мислиш градивно, да работиш.

Другият случай е много тъжен. В него „Лесна работа“ остава параван - само думи, които преместват фокуса от собствената празнота към обезценяването на другите. Думи, които нараняват. Просто едно надменно изявление, което ако беше честно, щеше да звучи така: „Ех, че е хубаво! Да можех и аз да го направя!“. Това не е случаят на щастливите хора.

Едва ли има правило, но вярвам, че човек е щастлив, когато се занимава с нещата, които обича и се фокусира върху правилни, здравословни цели. Тогава всичко се получава все по-добре. И не мисля, че има равенство между лесен живот и щастлив живот.

Винаги, когато минавам покрай Него, се питам: „Какво ли е да си Щастливец?“... Да стоиш там, небрежно облегнат на стълба на лампата на централната улица в държавата, хладно метален, вперил замечтан поглед някъде много далеч в бъдещето, за вечни времена. А в краката ти – куфар. Сякаш всеки момент ще го грабнеш и ще потеглиш на поредното пътешествие: да наблюдаваш разни хора с разни идеали, после талантливо да редиш впечатления от видяното в шедьоври, които ще надживеят дори бронзовата ти фигура на централната улица в държавата.

Сякаш посрещаш чужденците, които излизат от метрото и тръгват на своята първа експедиция сред нови образи, сгради и кафенета.

Сякаш пожелаваш хубав ден и още по-хубав живот на децата, които се втурват към теб откъм парка - леки и свободни като водата във фонтаните, ярки и жизнени като цветята по алеите.

От съседната сладкарница се разнасят аромат на ванилия, детски смях и весели мелодии. Понякога младежи оставят цветя до куфарчето ти, защото щастливите хора обичат цветя, а талантливите ги заслужават.

„И цъфтят в суматохата кестени,

прецъфтяват и пак цъфтят“.

Като знак, че щастието е лесна работа, но нетрайна...

Трябва да побързаме да я разберем правилно, да я постигнем и да я ценим, докато я имаме.