Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Преди 100 години на 9 юни насилието поражда кръговрат от преврати

2
Снимка: Kъщата-музей на Александър Стамболийски

Навършва се един век от паметната дата 9 юни, когато пред 1923 г. с военен преврат е свалено правителство на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) начело с Александър Стамболийски. Според историографията от времето на социализма (1944-1989 г.), става дума за „фашистки преврат“, но по това време фашистка партия има само в Италия и тя управлява от октомври 1922 г. до 1926 г. в коалиционно правителство с останалите партии в страната.

Режимът, установен от БЗНС и наричан „Оранжева диктатура“, е не само крайно ляв, но и доста близък по методи и политика с фашистите на Бенито Мусолини. Земеделците идват на власт в България след неуспешен опит за преврат през 1918 г. при т. нар. „Войнишко въстание“ и поражението в Първата световна война. Утвърждаването на БЗНС на власт става също с помощта на победителите от Антантата, защото Александър Стамболийски приема да подпише Ньойския диктат през 1919 г.

Подобно на класовата теория на руските болшевики, Стамболийски въвежда съсловна теория. Според нея селското мнозинство е потискано от паразитното градско съсловие и то трябва да бъде подчинено. Стамболийски тероризира лидерите на старите буржоазни партии. Вкарва ги в затвора. Заплашени партиите се обединяват в коалицията „Народен сговор“. Но водачът на новата формация - дипломатът и журналист Александър Греков, е убит през 1922 г. Обществото е убедено, че зад покушението стои режимът на БЗНС. Начело на Сговора застава проф. Александър Цанков.

Управлението на БЗНС се оплита в корупция, синдикални стачки и съмнителни атентати. Настройва срещу себе си интелигенцията, църквата, остатъците от армията и демобилизираните офицери във Военния съюз. Изпълнявайки своите задължения към страните победителки в Първата световна война, Стамболийски погазва правата на македонските българи. Влиза в конфликт с влиятелната им организация ВМРО и допуска сръбски военни да атакуват базите на ВМРО в Пиринска България. Александър Стамболийски променя избирателния закон и на изборите през 1922 г. при спечелени 52% от вота взима 212 от 245 места в парламента. Създава „Оранжева армия“ за борба срещу политическите си противници. 

Народният сговор, Военният съюз и ВМРО остават без легални, демократични възможности за противопоставяне на режима и организират преврата на 9 юни. Държавният глава цар Борис III не подкрепя насилствената промяна. Младият монарх се бои от реакцията на Европа. Но приема наложените му реалности и подписва указа за създаване на правителство с премиер Александър Цанков и министри от всички партии без БЗНС и комунистите. Царят поставя условието, да бъде запазен животът на Стамболийски, но земеделският водач е убит от паравоенни на ВМРО. 

Елитът на БЗНС бяга в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и се включва в поредицата от опити на Белград и Москва за организиране на военни преврати в България до 1926 г. Иронията е, че знакови офицери провели превратите през 1923 г. и на 19 юни 1934 г., движат и комунистическия преврат от 9 септември 1944 г.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев и Давид Валентинов

Баща и син - за доброто и вярата

Валентин Георгиев и Давид Валентинов са баща и син. Родом са от село  Чернево, община Суворово. Имат собствен бизнес и много работа, но отделят от личното си време, за да правят добро за хората.  От 2006 година всяка година даряват козунаци за Великден на жителите на две села – Чернево и Николаевка. От тази година добавят и живеещите в..

публикувано на 18.04.25 в 14:30

Българското неделно училище „Свети Седмочисленици“ в Реус, Испания, се готви за Великден

"Където и да ходим по големия свят, ние трябва да си останем българи! Не ни пречи да сме българи и да сме космополити! Не ни пречи да сме българи и да живеем в чужбина. Защото всеки трябва да има своя корен, за да има и хубави, мощни, големи крила."  Това каза в интервю за Радио Варна Илиана Илиева-Дъбова, директор на Българското..

публикувано на 18.04.25 в 11:14

Спасиха от ампутиране крака на жена с диабет в „Пирогов”

В навечерието на Великден в "Пирогов" спасиха от ампутация крака на 44-годишна жена, съобщиха от лечебното заведение. Tова се е случило благодарение на усилията на един от най-добрите специалисти по ендоваскуларно лечение д-р Иван Мартинов и италианския му колега проф. д-р Мариано Палена. Проф. Палена е посети л университетската спешна болница..

публикувано на 18.04.25 в 11:06

"Жестокият път" - филм представя неудобната истина от първото българско качване на Еверест 1984

През 1984 година българските алпинисти изкачват Еверест по Западния гребен – най-смъртоносният маршрут, известен още като „Жестокият път“. Алпинисти от цял свят правят опити да повторят българското постижение. Никой не успява. 40 години по-късно, последните достигнали върха по Западния гребен, остават българите. Тяхната история - за първи път с..

публикувано на 18.04.25 в 10:40

Разпети петък - най-тъжният ден за християните

За православните християни Разпети петък е най-тъжният ден от годината. Този ден е посветен на Христовото разпятие, кръстната смърт и полагането на Исус Христос в гроба.  Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която е поставен огромен камък. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат..

публикувано на 18.04.25 в 06:30

Зоопаркът във Варна: Не хранете Стойчо с храна, различна от риба

Специалистите от Спасителния център към варненския Зоопарк призовават жителите и гостите на града да не хранят розовия пеликан Стойчо с храна, различна от риба. Те се обосновават с факта, че приемът на човешка храна е изключително неприемлив за този рядък за България вид и може да навреди на здравето му.  Една здрава птица от този вид без проблем..

публикувано на 17.04.25 в 16:47

Аладжа манастир и Побити камъни с празнично работно време

Аладжа манастир ще бъде отворен за посещение на 18 април (петък), 19 април (събота) и 20 април – Великден (неделя) от 10.00 до 17.00  часа, почивни дни ще бъдат 21 и 22 април (понеделник и вторник).  Побити камъни ще бъде отворен за посещение на 18 и 19 април (петък и събота) от 10.00 до 13.00  часа. На 20 април –  Великден, обектът ще бъде затворен за..

публикувано на 17.04.25 в 15:48