Марияна Шабаркова-Петрова за тайните на църковното строителство, дърворезба и иконография в България

Марияна Шабаркова-Петрова е завършила "Френска филология", издател, преводач, писател и повече от 20 години - задълбочен и страстен изследовател на българската иконография. С обиколките из десетки български манастири и църкви със стенописи натрупва огромен материал и снимки, от които възникват и много въпроси. Това лято е в родния си град Варна на Алея на книгата и с удоволствие разказва за своите изследвания, свързани със символиката в християнската иконография, представени за широката публика в книгата и "Тайният код на българските зографи". Интервюто на Валерия Василева можете да чуете в звуковия файл.

Разбира се. Мисля, че за един филолог символиката, символът са много важни, тъй като самата буква сама по себе си е пиктограма, винаги някакъв символ, но аз също съм се занимавала и с рисуване, посещавала съм курс по иконопис. Това ме влече, а особено ме привлича разгадаването на това забравено познание, забравената символика, която се крие в много на пръв поглед необясними мотиви, които откриваме в нашите стенописи. Има ги и в икони, разбира се, но по-важни са стенописите, тъй като те не се движат. За иконата, по принцип, е много трудно да бъде проследен пътят й - къде е изографисана, къде е пътувала, а дори има легенди за самопридвижващи се икони...

Да, и във Варна имаме такава чудотворна икона...

Да, чудотворните икони, точно така. Докато стенописите винаги остават на едно и също място и дори църквата да бъде реставрирана или презографисана по някакви причини, на същото място се изписва същият като тематика стенопис. Така че, те са много ценен исторически документ, с който задълбаваме много назад в нашето минало и в това познание, което, разбира се, е било тайно, както и зографите са били едно тайно общество. Това тайно познание идва от древността - тук малко се отклонявам, но в моите изследвания стигнах до много дълбока връзка с образността на траките. В тракийските съкровища откриваме изключително много крилати светци, а един от най-българските иконографски типове е крилатата Богородица. Тя не се среща никъде, а изключително в България и в околните страни - там, докъдето са изографисвали българските зографи. Нашите зографи са били изключително явление. Те са били всепризнати като най-добрите дори в Атон. Такова потвърждение открих в една книга на френски, тъй като съм завършила Френска филология, написана от френския археолог Дидрон. Той посещава Атон и се опитва да достигне до тайното познание, до ерминията на Дионисий Фонографиот, но, описвайки Атон и зографската му школа, той казва, че монахът Макарий, който е българин, е най-добрият иконописец там. Изобщо българите са се славили сред най-добрите иконописци, може би след гърците или наравно с тях, и това го имаме засвидетелствано в ерминията, защото в крайна сметка той се добира до ерминията, превежда я на френски и това е първият досег на западната култура и публика до това познание на зографите. Това е много интересно и държа да го изтъкна, защото ние наистина може би не познаваме нашата роля в изкуството от тази гледна точка.

А тайният код на българските зографи всъщност разгадан ли е вече? И защо, според Вас, са използвали толкова много символи – дали защото наистина искали не всичко да е толкова очевидно за богомолците или за да успеят в ограниченото пространство на стенописа да изразят максимално съдържание и послание?

Това може да е само началото - толкова са разнообразни нещата, толкова е богат материалът, смисълът на този код, че разгадаването не е лесно. Що се отнася до богатата символика, и тук е сложно. Естествено първоначално, тъй като повечето хора са били неграмотни, това е начин да им се разкаже Свещеното Писание, Библията, но има много, много скрити неща. Да вземем за пример обратната перспектива, която наблюдаваме в по-старите ни църкви, например в Елешнишкия манастир. Много ясно се вижда как линиите се разширяват в дълбочина, вместо да се изпълнява нормалната перспектива, известна при художниците. Също и на светците образът е така разширен в обратна перспектива - не могат да ви се виждат и двете уши изцяло, както се рисува един свят образ, примерно. Всичко това води до някакво впечатление, че някой ви гледа оттам, до внушение за присъствието на Господ и на божественото на каквото и да е ниво.

Така се създава друг тип връзка с човека в храма...

Точно така - той се чувства наблюдаван и свързан и се чувства отговорен за постъпките си, което е задачата на религията по принцип. Примерно, когато е отивал в някой манастир и след като е пътувал дълго време, човекът от миналото се изправя първо пред западната фасада отвън, където винаги е Страшният съд. Той трябва да премисли своите грехове, своя живот, да се настрои на определени вълни, на определени честоти и тогава да проникне в святото пространство на храма.

Дори това има символен смисъл, но по някакъв начин очевидно рефлектира с начина, по който ние мислим, по който е устроено човешкото мислене и човешкото поведение. Тоест, тези иконописци са имали доста добро познание върху човека не само върху божественото, което трябва да пресъздадат, но и върху човека и върху това как това ще въздейства върху него?

Това отношение се съдържа именно в това познание и в техния стремеж то да бъде предадено и разбрано. За съжаление в наше време се опростяват нещата. Обратната перспектива отдавна не се рисува. Не се рисуват и тези тайни символи като например антропоморфните извори на река Йордан в Кръщение Христово - там реката извира от две лица от двата срещуположни бряга. Защо - защото река Йордан е свещена река, в нея се кръщава Исус, тоест тя трябва да бъде жива. Ето ги двете лица - от нещо живо извира жива вода. Това е съвсем пряко внушение. Има и персонификации на река Йордан като фигура на старец и на морето като жена, която обикновено е върху морски звяр, така се придвижва, и има в ръцете си или флагче, или корабче. Специално тя се тълкува и като Фортуна, като фигура на Съдбата, тъй като в древността богатството и изобщо благоденствието идва от морската търговия и тя има дори такъв аспект като тълкувание. Споменах за Богородица с криле, но при нас и Йоан Кръстител често е с криле. Ние така сме свикнали с тия криле, че дори не ги забелязваме, а другаде ги няма. Също така имаме Исус-Емануил - детето Исус, детето Бог, също изобразявано с криле на много места. Също открих нещо много интересно в Бобошевска църква „Свети Атанасий“ - гробищна църква с изключително богати, за съжаление още нереставрирани стенописи. Там в същата сцена река Йордан, която е речно божество, този старец и той с криле, въпреки че е под водата. Така че, този елемент с крилете е много силно застъпен при българските зографи.

Защо тази символика постепенно изчезва днес - защото няма потребност от това вече човекът в храма или защото е твърде сложно, или защото съвременните зографи, хората, които сега работят върху новите стенописи, се интересуват повече от живописното представяне на сцените?

Точно така е и това е влияние на запада, което е абсолютно неоправдано, защото от Византия, оттук са корените на християнството и би трябвало и християнската образност да се запази, да уважаваме това наследство и постиженията на нашите зографи. Но след епохата на Просвещението нашата религиозна образност в църковната живопис силно се влияе от запада, за съжаление. Аз не отричам неговото влияние в много аспекти, но специално тук би трябвало те да възприемат от изтока, а не обратното.

Представата на повечето хора е, че с идването на християнството всичко, което по някакъв начин е свързано с езическите вярвания, с образността на непокръстените племена изчезва, че църквата се опитва напълно да измести това съдържание, включително като замества някогашните светилища с християнски храмове и пр., а се оказва, че то пребъдва в нашите църковни стенописи. Има ли обяснение за това в ерминиите? Вие намирате ли обяснение как църквата го допуска? Има ли и критики в тази посока?

Църквата е безсилна, защото образът няма възраст и няма прекъсване. При него има континуитет и е нормално религиозната образност на християнството да възприема религиозната образност на древните траки. И още повече, че по тези земи знаем, че почти всички известни велики цивилизации са оставили своите следи, включително и персийската. Така че, тази богата образност се е просмукала навсякъде. Тя не би могла да бъде избегната... Аз исках да кажа нещо във връзка с крилатата Богородица. Много интересно е това, че в "Тайната книга на богомилите" именно Богородица се споменава като ангел, който Бог праща, за да се въплъти и да дойде на този свят Синът Господен. За мен това, аз така го тълкувам, е някаква пряка богомилска следа, а пак според скромните ми разбирания богомилството е едно запазено ранно християнство, защото - няма да се впускам в подробности, но точно това е проповядвал всъщност Исус според Светото Писание, според Новия Завет.

Всъщност книгата Ви е така структурирана, че преминава през античните символи, раннохристиянските и богомилските, сцените на посвещение, но има и една част, свързана с масонството. Без да правим спекулации, разбира се, или да влизаме в някакви теории на конспирацията - каква е връзката?

Всъщност връзката е съвсем бегла в смисъл, че масоните просто припознават християнска символика. Сложих тази глава в книгата, за да се разбере точно това, а не да се влага някакъв таен и скрит замисъл, заговор и т.н. - напълно излишни неща, които просто не съществуват. При символите, както казах, има естествен континуитет и приемственост - то това му е смисълът, че символът пренася някои архетипи, някаква информация, която е припозната всъщност и от масоните. Бегло е споменато за такива символи и са обяснени именно, за да не се правят спекулации по темата.

Коя е може би най-характерната църква или най-интересното място, най-необяснимото място, където има такова преплитане на символи?

Има една църква в Карабунар, Пазарджишко, която се казва „Йоан Кръстител“, където наистина имаме съчетание на всички по-особени иконографски специфики и е много интересно да се посети. Като ниво на, така да се каже, техническо изпълнение аз много харесвам църквата „Свети Никола"  в Етнографския комплекс в Елена, която е изографисана от двама атонски монаси българи, специално извикани от общината. Наистина е изключително живописно постижение... Много са, просто аз 20 години с това се занимавам и повечето от тях, по-старите, са доста богати с тези особености. Ако прочете "Мистерията на българските стенописи“ и „Тайният код на българските зографи“, човек вече с други очи ги гледа и ги открива. Що се отнася до мен – аз се интересувам от иконографията, иконографските особености, дълбая в символиката, а не в самите храмове, и посещавам само тези, които са със стенописи и то интересни стенописи. Иначе, разбира се, нашите църкви са прекрасни. За мен беше откритие и „Свети Георги“ във Велико Търново, която въпреки че е много близо до другите в същия комплекс със „Свети Четиридесет мъченици“, рядко се посещава. Там имаме Богородица точно в нейния ангелски вид, много интересна. В преддверието, старото преддверие - като влезете в църквата вляво е Богородица, която е на върха на ангелската стълба, отново като Царица на ангелите.

„Тайният код на българските зографи“ е част от една трилогия, която включва и резбарите, и строителите на църквите, т.е. всичко - от основите на храма до изработката на олтара, стенописите, иконите и пр., се опитвате в тази трилогия да го обедините и да направите един виртуален образ на православния храм - много интересен, наистина, и Ви поздравявам за тази трилогия. Разкажете ни за другите автори.

„Тайният код на българските дюлгери“ - само да вметна, че „дюлгери“ не е турска дума, а персийска, е написана от Ивелин Любенов – архитект, дълбал много дълго в тази тема, и разглежда гилдията на българските дюлгери като тайно общество с тайните им говори, с школите и тайните им ритуали - едно много вдъхновено изследване. Другият аспект на храма, освен градежа и стенописите, които забелязваме може би веднага, е нещо, на което не обръщаме внимание. Това е дърворезбата в храма във вид на иконостас, рамкираща иконите или като църковни мебели. Тук вече имаме един автор, професор в Националната художествена академия - Валентин Ангелов, който е на 90 години и цял живот се е занимавал именно с проучване на символите в тази дърворезба. Какво ли няма там - змейове, сирени и сфинксове, еднорози, маски, тайнствени лица, вградени ръце, много богата символика, с която той се е занимавал. Книгата му започва с устройство на иконостаса, символика на всяко място на икона в него и след това разглежда именно тези символи. Прилага свои фотографии, които е събирал цял живот. Много задълбочено и много ценно изследване. Така с дърворезбата се завършва Светата Троица, както я наричам, на храма от градеж, стенописи и дърворезбена украса.

Аз бих казала, че книгата Ви е много приятна за четене, не е по никакъв начин притеснителна със сложен език и мисля, че дори в училище би била изключително полезна, разбираема и интересна и за младите хора.

Надявам се, защото и млади хора купуват и то може би 50%, а и се интересуват от тази символика. Всъщност, когато работя по тези теми, на мен ми е интересно по пътя. Тоест, аз не гледам точно към целта, но то и затова накрая се получава - защото по пътя е интересно. Правиш откритие, второ, трето, задълбаваш в една или друга посока. Самата символика те води, самото иконографско богатство те води и те предизвиква. И тъй като аз много се вълнувам в моите изследвания и в правенето на тези книги като издател, дори когато не съм автор, това е интересно и за читателя. Без да имам конкретен план, намерение или таргет, нещата се получиха, защото има съдържание – в храма има голямо съдържание, а не само форма, както сега, за съжаление, нещата се опростяват.

Това лято пътувате с Алея на книгата, предполагам, във всички локации, където спира – какво е търсенето и интересът специално към този тип литература?

Има интерес, което много ме радва и ме изненадва в известен смисъл, не го очаквах. Както казахме, аз съм филолог и просто запален изследовател, затова не очаквах, че ще се получат така добре нещата. Дори и към двата тома на „Мистерията на българските стенописи“, които са много по-големи и много сериозни книги - сериозни, но пак четивни, да подчертая, и пак интересни за широката публика. Те са в съавторство със Веселина Вачкова, която е много известен медиевист, популярен и много смел историк. Беше удоволствие да работим с нея върху тези два тома - те включват моя богат архив и нейната концепция, нейния исторически поглед. Аз също обяснявам там всяка иконография - как се появяват първите образци, как се развива, и коментирам, разбира се, символиката и особено интересни български образци. Тези два тома - първият за Стария завет, вторият за Новия, съвършено са независими един от друг, но хората държат да ги имат и двата. Те също имат голям успех, въпреки че са си доста по-дебели книги, всяка съдържа около 1300 илюстрации... Там в сравнителен план се разглеждат българските стенописи, иконографията ни с небългарски образци, тоест - поставени са българските стенописи в световен контекст на религиозната образност и това е изключително интересно приключение.

Благодаря много за разговора. Мога ли да Ви попитам за символа на Вашето издателство?

Да, това е, разбира се, отворена книга, както се досещате, но и Животворният, Живоносният Източник, който е също много интересна символика в религиозната християнска образност. Издателството има сайт и страница във фейсбук, книгите ги има и в книжарниците, но все пак сега тече любимото ми книжно събитие, тъй като съм родом от Варна - Алеята на книгата във Варна, и на шатрата точно срещу главния вход на Морската градина хората, които се интересуват, могат да намерят и книгите, и мен и да си поговорим, да обсъдим... Алеята е едно море от много, много интересни книги, предложени от колегите - събитието е прекрасно и ви очакваме.