Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Меглена Караламбова: Варна в края на 60-те може да се опише с една дума и тя е "светлина"

41-вото издание на фестивала за българско кино "Златна роза" приключи, но образът от плаката на събитието остава в съзнанието ни заедно с всички филми от конкурсната програма. 

Тази година визията на фестивала "Златна роза" бе вдъхновена от 80-годишния юбилей на актрисата Меглена Караламбова. Нейният талант и чар видяхме в плаката на събитието, който е дело на Николай Тонков. Снимката е кадър от филма „Татул“ (1972 г. реж. Атанас Трайков) - първата главна роля на актрисата.

Меглена Караламбова е родена на 20 юни 1943 г. в Пловдив. Артистичният й път е определен още в детството. Баща й Стефан Караламбов (1902–1968) - един от пионерите на българския театър, водещ актьор в много трупи из страната, пенсионирал се като народен артист от Народния театър „Иван Вазов“. Преди това е бил директор на Младежкия театър. Майка й Вяра също е актриса.

След дипломирането си през 1967 г. Меглена Караламбова работи две години във Варненския театър. Първата й роля е на Елисън от „Обърни се с гняв назад” от Джон Озбърн. От 1969 г. Меглена Караламбова е неизменно в трупата на театър „Българска армия“, където изиграва десетки роли в български и чужди съвременни и класически пиеси.

Наричана от театралите „актрисата на Леон Даниел“ за когото тя споделя: „Леон Даниел ме открехна да работя по начин, който ми дава усещането, че съм сто процента вътре в играта. Пристъпвам към всяка нова роля с любопитство, независимо дали е централна или по-малка, и гледам да доставя удоволствие и на себе си, и на публиката“.

Меглена Караламбова е гостувала на сцената на Народния театър „Иван Вазов”, Драматичен театър – Пловдив и на сцената на „Театър 199“.

Освен в български продукции, Меглена Караламбова се е снимала и в американски, френски и италиански филми. Сред най-запомнящите й роли в киното са Вена от филма „Осмият” (1969) на режисьора Зако Хеския, Тошка от „Татул” (1972) на режисьора Атанас Трайков, Вера от „Глутницата” (1972) на Иванка Гръбчева, Атанасова от „10 неплатени дни” (1972) на режисьора Януш Вазов, Пепа от „Онова нещо” (1991) на режисьора Георги Стоянов, рускинята от „Чудо” (1996) на Георги Дюлгеров и Леон Даниел, баба Величка от „Лист обрулен” (2002) на Светослав Овчаров.

През 1999 г. играе във френския филм „Изток - запад” на Режи Варние с участието на Катрин Деньов, номиниран за награда „Оскар”. През 2019 г. участва в „Обичам те, Бойдин“ на режисьора Борислав Михайловски. През 2023 кинопубликата я видя отново на големия екран във филма „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов.

С Меглена Караламбова разговаря Даниела Стойнова:

Понеже сме във Варна, нека да започнем с варненския период. Какви бяха онези години - 1967-1969-а?

Златни години. Като ме питата какво е за мен Варна за този период, казвам: "светлина" с една дума. Първо бяхме много хубава група, работихме много, много разнообразни неща. Но и много живеехме. Бяхме много сплотени и много се смеехме, събирахме. (...)

Кое Ви е любимото място във Варна от онова време.

Аз много обичам старите къщи и сега като се разхождам и гледам каква красота е. За съжаление някои ги поддържат, други  - не. Би трябвало това да се запази, защото това създава аромата на града. Този район около театъра, самата сграда на театъра...

Морето?

Морето е страхотно. Ние изкарахме една зима, понеже нямаше квартири, бяха ни настанили в една вила, която после събориха за съжаление, около Траката. Трима-четирима души бяхме в две помещения. Прекрасна вила над една бадемова градина и морето пред нас... Една идилия. Ние август месец започнахме, но октомври, като започнаха ветровете. ..Тя си е лятна вила, едни ветрове под врата духаха, и ние се поразболяхме всички. И поставихме условия, че ако не ни намерят нормални квартири, се връщаме в София. И те къде, къде - около кино "Тракия". Оборотни жилища и всеки по една стаичка. Много интересно разположена беше тази сграда, понеже е висока - ние бяхме на 7-мия етаж, нищо не спираше ветровете, които идваха от морето. Имах чувството, че вятърът ще счупи прозорците.

Няма спасение от варненския вятър.

Да, но така изкарахме двете години.

И после дойде Зако Хеския, нали така?

И Зако Хеския дойде да си избира артисти за "Осмия" и гледа и каза: "Ела в София на пробни снимки". Аз се бях зарекла, че на пробни снимки няма да ходя, че през цялото ми следване ме пробваха и все не ме харесваха. Просто бях добила комплекс вече. Казах си: "Не, явно не става, явно няма за какво да се тормозя". И казвам, с цялото си нахалство, аз не ходя на проби. И той каза: "Ами добре, хайде" . И ме взе така.

И една хубава роля.

Да, аз много си обичам този филм. И разбира се партньорството си с Гец. (...)

Сегашното поколение, как го оценявате. Има много талантливи млади артисти, но сякаш бързо прегарят и имената им се чуват и после заглъхват. Идва нови и нови. Няма едно такова поколение, в което всички, са звездни.

Не, аз не обичам това  -"Ей, какво беше едно време". Всяко време си има своите особености. Има много талантливи млади хора. Сега тези, които са се заели сериозно с тази професия, защото тя не е никак лесна, както изглежда отстрани, оставят една сериозна диря. Ето един Захари Бахаров, Ивайло Христов, няма да ги изреждам. Те не се губят, не изчезват.  Малко са по-разглезени, славата ги замайва. Има един такъв момент,  който при нас не е съществувал  -"Аз това няма да го играя".  При нас това не съществуваше. Дават ти работа и ти се захващаш с нея и я работиш.

Не сте ли отказвали роли?

В театъра особено - не. Като си в един състав, ти си длъжен да правиш това, което са ти дали. Просто си длъжен. Изиграла съм страшно тъпи роли, в които съм се чувствала безумно на сцената  и съм си казвала "Отвори се, Земьо, погълни ме".

Чак до такава степен?

О, да. Тогава имаше нещо като военен театър. Всяка година трябваше да поставим по една пиеса на военна тематика.

Цялото интервю с Меглена Караламбова чуйте в прикачения звуков файл:










По публикацията работи: Елисавета Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20

Атанас Кателиев: Варна е град на свободата (ВИДЕО)

Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът -  изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..

публикувано на 15.08.25 в 10:34

Предприемач, почетен гражданин на Варна: Част от приходите на бизнеса трябва да се връщат в обществото

Финансистът и предприемач  Димитър Желев  получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..

публикувано на 15.08.25 в 07:10

Писателят Красимир Симеонов: От теб зависи да вземеш решението да бъдеш щастлив в един тъжен свят

Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на  Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..

публикувано на 14.08.25 в 08:30

Ветроходец: Който веднъж се увлече по ветроходството, остава с тази "болест" завинаги

Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..

публикувано на 13.08.25 в 11:35

Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR): Голяма част от музиката днес не е добра и това е истината!

Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..

публикувано на 13.08.25 в 07:05

Варна е домакин на пътуващата изложба „Следи от изчезване“ – глас за изчезващата дива природа на България

До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..

публикувано на 11.08.25 в 07:00