"Направени от вина" на Йоанна Елми и усещането колко дълго носим вината в себе си

публикувано на 06.10.23 в 08:15 | обновено на 06.10.23 в 08:25

Усмихната, уверена, скромна, спокойна... ако не знаете коя е Йоанна Елми, трудно бихте разбрали, че това е вторият български автор (първият е Георги Господинов), който е част от портфолиото на една от световните литературни агенции RCW, базирана в Лондон и работеща с редица писатели, сред които нобеловите лауреати Казуо Ишигуро и Олга Токарчук. Тази година Елми, заедно с Господинов представя и България в литературната програма на Международния панаирна книгата в Лайпциг - първо участие на страната ни от1999 г. насам.

Позната първоначално като журналист в независимите медии „Тоест”, „ВИЖ”, „Дойче Веле”и др., живееща между България и Съединените щати и с образование от университети в Париж и Амстердам, само за две години с дебютният си роман - "Направени от вина", тя спечели редица награди и номинации.

„Направени от вина” е книга за поколението на „родените свободни” след 90-те, за емиграцията на Запад, за заминаването, носталгията, домашното насилие, но и за надеждата за по-добро бъдеще.

В началото на юни, Елми обяви инициативата си за преоткриване на литературата за ученици под името "След часовете", който ще комбинира текст, графики и видео.

"За поредна година резултатите от матурите по БЕЛ са трагични, разговорите за литература – все по-изолирани и неразбираеми, а младите хора – все по-отвратени от нещото, наречено обучение по български език и литература в училище. Мен ме боли от това, първо защото самата аз много трудно преживях българската образователна система и второ, защото едно от нещата, които ми помогнаха да я преживея, бяха именно книгите (да, аз съм от тези със забележка „чете книги в час“).

Смятам, че всичките ни усилия като журналисти, граждани, активисти и т.н. се обезмислят, ако образованието и медиите са със съмнително качество. Крещим в една бездна, в която има кой да ни чуе, но няма кой да ни разбере. И се улавям, че все повече тръгвам към градеж именно там. Не към говорене, не към морализаторстване в социалните мрежи – към съзидание. А литературата остава единственото нещо, което ме изпълва със смисъл в ежедневието. И през което виждам някакво спасение".

Целта на „След часовете“ е да произведе онези разговори за литература, от които младежите, а и не само те, имат нужда, казва Йоанна Елми.

Йоанна Елми

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Мислите ли, че всички в някаква степен сме направени от вина? Има ли нещо, както казвате в книгата си, да наваксаме?

Вината е съзнанието за това, че сме могли да направим определено нещо по-добре, но не сме успели. От тази гледна точка, българите, като цяло, които винаги очакваме нещо да се подобри, но то не се получава. Чакаме да наваксаме живота, както се споменава, но то не се получава Мисля че от тази гледна точка, определено, дали осъзната вина или - не, тя си живее в нас. Друг е въпросът как се справяме с нея и дали въобще сме способни да се справим с нея.

Мислите ли, че сме способни да се справим, предвид сегашната ситуация в България?

Все повече успяваме да говорим за нещата, за които преди сме мълчали. Мълчанието от тоталитарните години и всъщност, мълчанието, което е навлязло и в личния ни живот - мълчанието на социализма, имам чувството, че все повече започва да се превръща в един разговор за това, което сме преживели колективно. И как всъщност насилието в българското общество, то не започва от тоталитаризма, то е част от историята много преди това. То е дълга еволюция, която върви хронологично. За мен нещата изглеждат много по- добре сега, отколкото са изглеждали всякога в новата ни история. От гледна точка на това, че сме способно да водим диалог и да проведем някакъв разговор и че все пак няма атентати срещу политици и в парламента хората успяват да общуват и понякога успяват да не се сбият. В обществото хората все повече говорят за преживявания, говорят за себе си, говорят за това в какво общество искат да живеят. Така, че мисля, че сме способни - да.