Експозицията от 9 платна е инспирирана от едно пътуване до Южна Франция. Повечето от картините са пейзажи, а цветовете, по думите на автора, са „южни“. Светлината на френския юг изпълва изображенията и дава друга гледна точка към света. Неслучайно големите френски художници от края на XIX и началото на XX век са рисували точно по тези места, за да избистрят погледа си за чистия цвят.
Най-разтърсващото преживяване за Милко Божков по време на пътуването е посещението в психиатрията на Saint-Paul-de-Mausole в Saint-Rémy-de-Provence, където Ван Гог прекарва няколко тежки месеца към края на своя живот, но и където създава някои от най-прочутите си творби. Картината на Божков „Mon cher Theo“, чието заглавие напомня писмата на гениалния художник до неговия любим брат, има изключително силно внушение чрез своята безпощадна безмълвност. Именно тя е и плакат на изложбата.
„Това е едно обръщение от писмата на Винсент до брат му Тео от манастира (лудницата), в който е бил... Като филм на Хичкок е тази стая до килията на Ван Гог с двете вани, които са пълнели с ледена вода и са ги затваряли с дървени капаци, за да лекуват пациентите. В самия манастир в двора и около него, в рамките на стотина метра, са разположени на малки пана репродукции на пейзажите, които той е рисувал. Когато започнах тази картина – а тя е първата, която започнах, си казах:“Дали няма да стане малко зловещо?“. Целта ми беше да направя така, че да не изглежда като картина от Освиенцим. Въпреки това Ван Гог е рисувал едни от най-слънчевите си картини в този период, каквото и да му е коствало това“, пояснява Милко Божков. В долния десен ъгъл на картината виждаме две обувки. „Това са моите обувки. Реших да ги нарисувам, защото изпитах някакво нескромно чувство да се „вместя“ във всичко това. За мен беше нещо като поклонничество. Нещо като да отидеш до Божи гроб... Когато Ван Гог е влизал във ваната, той си е събувал обувките. Преди да излезе си ги е обувал. Първоначално исках да направя един вариант с неговите обувки (той има няколко много силни етюда на старите обувки, с които е ходил. Но реших, че е по-добре да нарисувам моите обувки – това беше един опит да се „докопам“ до него“, допълва Милко Божков.
Интригуващ в изложбата е и условно нареченият автопортрет, в който обаче Милко Божков не е в центъра на композицията. Откриваме го в една малка фигура в гръб и на още две места в картината (подсказка само за наблюдателните). Това, което виждаме през неговите очи, е сякаш триизмерна снимка на околния пейзаж. „Така е, защото през цялото това пътуване бях един наблюдател“ – казва художникът. Но какъв наблюдател! – бих добавила аз.
Милко Божков описва в чувство за хумор картината. „Има три портрета на един плешивец – това е серия от няколко малки градчета в близост до Авиньон, които се намират високо в планината. Те са каменни и изключително красиви. Атмосферата, като се разхождам по тези каменни улици, беше сякаш гледам триизмерно. Много ме впечатли. Когато видях църквата, си казах, че от това може да излезе нещо. Има един стар трик на старите майстори да рисуват фигура в гръб (нарича се стафаж). Чрез нея може да се види по-ясно мащабът. Аз се повторих три пъти с идеята, че сякаш от три гледни точки те се събират в едно 3-D изображение“, допълва Милко Божков.
За какво отвори очите на художника това пътуване? „Това, което е важно за мен – това, което мислех, че е лека литературна или изкуствоведска измислица за въздействието на юга върху съвременното изкуство, се оказа точно. И, разбира се, свободата, лежерността на тези хора. Спомням си един ден, събота или неделя, в Ница беше, имаше някакъв празник. И малките улички там бяха претъпкани, не можехме да намерим място, където да седнем. Само мъже! Оказа се, че било Ден на бащата. Пеят едни песни, леко подпийнали, ама толкова хубаво, толкова естествено, толкова искрено – как да не им се възхитиш на тази лекота на живеенето!“.
Експозицията ще остане в галерия A&G Art Meeting до 11.11.2023 г.
Целия разговор с Милко Божков чуйте в звуковия файл в началото на публикацията.
Жителите по селата също очакват приемането на републиканския бюджет, респективно общински, за да набележат задачите за новата година и плануват разходите си по тях. А дотогава не разчитат само на публичните средства, но и на дарения, спонсори, доброволен труд. „Това ще ми бъде последният мандат. Искам да оставя селото в приличен вид“ – казва по..
Немедицински специалисти нямат право да извършват естетични процедури. Това категорично мнение в предаването "Новият ден" изрази доц. д-р Даниел Янков от Клиниката по пластична хирургия към Военномедицинска академия-Варна, във връзка с пострадалите след поставяне на ботокс, настанени в "Пирогов". Лекарите, които според съществуващото..
Интервю с Adrian Thessenvitz (AD INFINITUM) Швейцарската симфонична метъл банда AD INFINITUM ще направи първи концерт в България. Групата е част от турнето на ELUVEITIE и INFECTED RAIN. Датата за България е 9 февруари, мястото – софийският клуб „Joy Station“. Организатори са „BGTSC“. В предишно предаване представихме новия албум на групата..
От 2014 година насам има почти 80 законопроекта за изменение и допълнение на изборното законодателство, голяма част от които са внесени няколко месеца преди изборите. Това сочи анализ на Института за развитие на публичната среда, каза Лилиан Никифорова. Тя добави, че тази практика трябва да бъде прекратена, тъй като по думите ѝ няколко парламента са..
Музиката се създава от творците, не се създава от машина или компютър. Това подчерта в интервю за Радио Варна Георги Христов. Той допълни, че купуването на бийтове и използването им в песните не е изкуство, коментирайки темата за навлизането на изкуствения интелект в музикалната индустрия. "Повечето новосъздадени песни са просто изкуствен интелект...
PIZZZA е една от най-обичаните групи на българската ъндърграунд сцена, а 26-годишната ѝ история я прави и една от най-дълголетните. Съставът ѝ към момента включва Кобо (китара), Кайо (бас), Рамбо (барабани), Витко (тромбон) и Явката (тромпет), а Каската, който до скоро беше фронтмен, вече не е част от бандата. За съжаление се наложи да се разделим..
Студент на Варненския свободен университет /ВСУ/ представя оригинален шрифт на Международното триенале на типографията в Полша. Шрифтът е наречен VFU (Visionary Font Ultra) и е изработен от студента от трети курс в специалност "Графичен дизайн" Володимир Федотов . Той е един от тримата представители на България, избрани за участие в..