Този разговор събира в няколко минути 30 години от живота на една майка на дете с увреждане. Галя Койчева е от Варна, има почти 30-годишен син с множествени затруднения. Ражда го в зората на демокрацията и първата подкрепа, за да отгледа детето си вкъщи, а не да го остави в социален дом, получава от варненската Фондация Карин дом. Ивайло израства с помощта на работещите в Карин дом, а с него „расте“ и майка му – Галя Койчева. Всеки ден се бори с предразсъдъци, неразбиране, дори суеверия, и така става част от изграждането на услуги за деца с увреждания както във Варна, така и в цялата страна.
Галя Койчева е носител на първата награда на Карин дом - за личен принос в политиките за деца и приобщаващо образование. Участва в кампании за развитието на политики за хората с увреждане. Тя е един от основателите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания "Слънчевата къща" във Варна. Завършва социален мениджмънт и психология, като сега е психолог в Центъра за защитена заетост за младежи с увреждания към Висшия институт по мениджмънт във Варна.
Днес борбата й продължава, защото малкото дете вече е пораснало и трябва да се бърза да се създадат устойчиви услуги за възрастни хора с увреждания. За силата на майката, за превъзмогването на тежки думи, за промяната на общественото мнение и безрезервната майчина любов – Галя Койчева разказа.
Когато се основа Карин дом моят син беше бебе и ние посещавахме първите терапевтични сеанси. Карин дом ни подадоха ръка и създадоха родителска общност във Варна.
Трудностите по пътя
Минахме през най-различни етапи, които са част и от цялата историческа епоха на нашата държава. От един медицински модел на подкрепа, който съпътстваше ранното детство на моя син, през Фондация Карин дом и методите за подкрепа, към които те ни насочиха, се получи т.нар. в последствие социален модел.
От това да вижаме децата си като диагнози, ние започнахме да ги виждаме като личности, като деца, които имат свои мечти, нужди, които трябва да играят и да се забавляват. Един от най-ярките ми спомени от онова време, а аз имам ярки спомени, защото Карин дом беше като някакво чудо и като светлина в тунела, е как вървим заедно по центъра, по площада на Варна - ние няколко родители с деца с инвалидни колички. И това ми е толкова силно, толкова вълнуващо, защото усещах силата от това да сме заедно и да бъдем навън – ние майките и децата им с инвалидни колички. Това за онзи момент в България беше почти немислимо. Сега от гледна точка на времето, на почти 30 години, сме преминали много и много различни неща, но не сме се отказали да се борим за това нашите деца да имат едно нормално съществуване.
Колко бавно се случват промените в държавата
Много бавно и много трудно. Някак си обществото ни все не достигаше тази зрялост да приеме различието. Трудно се случваше и продължава да е така в известна степен. Но през тези години ние преодоляхме много стигми, предразсъдъци, инакомислещи хора и малко по малко с мишите стъпки можем да се похвалим с добри резултати.
Постигнатото
Достъпният транспорт, услугите „Дневна грижа“, личното асистентство – това са част от нещата, но аз ще кажа за невидимите промени. Много хора вече ни се усмихват по улицата, а преди години си чукаха и плюеха в пазвите. Сега се усмихват и подават ръка, питат имам ли нужда от някаква помощ, готови са да съдействат. Това е истинската промяна – да видим човека зад увреждането.
Как продължава борбата за промяна
Докато работехме за проблемите на децата си те пораснаха. Всеки етап от развитието на всеки човек има различни нужди, така и децата с увреждания в един момент стават млади хора с увреждания. Докато правихме услуги за деца, после правихме услуги за младежи, сега вече се замисляме за услугите за възрастни и нашия най-голям и страшен въпрос е :“Какво се случва когато един ден нас ни няма?“.
Трябва да бързаме сега да развиваме, да подкрепяме нашата държава и да я притискаме да развива услугите за възрастни хора, за стари хора и за това какво ще се случи с хората с увреждания, когато техните семейства ги няма.
За съжаление политиката в нашата държава е нестабилна и сега сме в едно такова особено време отново. Бих призовала всички политици да мислят повече за децата – за тяхното щастие и за тяхното бъдеще.
По статистическ и данни двойките с фертилни затруднения в България са между 15 – 20 % от населението. Резултатите показват, че младите хора не са достатъчно информирани относно репродуктивното си здраве и семейното планиране. В навечерието на Рождество Христово по темата разговаряме с акушер-гинеколога д-р Симона Анжел от Медицински център..
"Проблемът със синята зона е атака срещу община Варна и е породена от грешки, пропуски и умишлени действия от предходната администрация. Тя не е провела навреме обществена поръчка. Договорът с фирмата, която поддържа зоната изтичаше 16 дни след като започна мандата на новата кметска администрация. Това беше една заложна мина, с цел, когато..
“Харесвам те” е заглавието на новата песен в репертоара на Белослава. Записва я в дует с Бобо, с който си партнират и в песента “Нямаме време”. Тя е включена в албума “Слушай ме” на изпълнителката от 2005г. 18 години по-късно двамата се събират отново. На 21 декември "Харесвам те" ще прозвучи на живо за първи път. На 21 декември във Военния клуб в..
Музикално пътешествие през близки и далечни земи – това обещават концертите „Музиката на България и Ирландия в едно“. Ирландско-българското дуо „Келтора“ в състав Томас Кийтинг и Лора Паносян ще представи музикална програма, съставена от авторски аранжименти на популярни и обичани български народни мелодии, вплетени с жизнерадостните ритми и приказно..
Интервю с Marco Mendoza (екс-WHITESNAKE, екс-THIN LIZZY, екс-THE DEAD DAISIES) Басистът Marco Mendoza е бил част от групи като BLUE MURDER, THIN LIZZY, WHITESNAKE, BLACK STAR RIDERS, THE DEAD DAISIES, JOURNEY. Работил е с Ted Nugent, Bill Ward, John Sykes, Tommy Shaw, Tim "Ripper" Owens и кой ли още не, и кой ли още да. На 22 и 23 декември..
На 15 декември, неделя, в пространството за изкуство „Ателието“, двама млади автори представиха съвместна изложба живопис, рисунка и фотография. Това са Кирил Стефанов и Даниел Колев. Двамата са приятели от години. За съвместната им проява са избрали името „Изложба“. Нищо повече и нищо по-малко, както твърди Кирил Стефанов. "Той показва фотографии от..
Силна година изпращат българските киносалони. Това се дължи до голяма степен и на успеха на филма "Гунди - легенда за любовта", излязъл в средата на октомври. Това обобщи за Радио Варна председателят на Асоциацията на българските киносалони Божидар Илиев. Той е съсобственик на новата киноверига, която ще отвори врати във Варна на 21 декември. Деветте..