Поетът Сашо Серафимов е тазгодишният носител на индивидуалната награда „Добрич“ за култура и наука. Той е автор, който пише повече от петдесет години, вярвайки, че поезията може да промени човека. Само преди два месеца едно от водещите български издателства отпечата под редакцията на Стефан Цанев поредната му книга „Случаят живот, или сънят на света“.
„Ако вярвате, че поезията може да развълнува човека, да го промени, да го направи по-добър и по-съпричастен към болките на другите, че може да просветли душите ни – разгърнете тази книга и прочетете стиховете на един поет от края на света, от далечната Малка Скития, където някога римските императори са изпращали на заточение непослушните поети. Днес тази загадъчна и мълчалива земя, наречена Добруджа, проговаря чрез един от своите светли поети – Сашо Серафимов.“ Стефан Цанев
Сигурно всяка награда има някакво огромно значение за човека, но за мен е тази радост, че книгата ми излезе и колкото повече я чета, по и се радвам. По и се радвам, защото усещам как стихотворенията са живи и постоянно ми подсказват много неща, които аз може би съм забравил, когато съм ги създавал. Те всъщност са като една малка държавица, в която има страшно много дечица-стихотворения и всяко от тях си играе някаква игра: разговарят, влизат в конфликти, бият се... За мен книгата представлява един живот.
Случаят „живот“. Тя е с избрани стихотворения от всикки книги, които си издал. Колко са те?
Мисля, че са девет. Тази трябва да е десетата. Стефан Цанев ги избра. В последните седем – осем години сме в много добри приятелски отношения, за което аз много се радвам. В една среща му казах, че искам да издам книга с избрано от всичките си стихосбирки, той ми каза: „Донеси си книгите, аз ще я направя.“. Не мина и месец и ми предложи вариант, разбира се, имаше и някои неразумни стихотворения, които искаха и те да влязат, и аз ги пуснах в книгата.
Как си се променял през годините като стил на писане, като светоусещане?
Не мога да кажа. Общо взето във всички стихотворения атмосферата е или тъжна, или с ирония и самоирония, нещо, което явно ми е присъщо.
Но винаги позицията е силно хуманистична, което е много важно за всяко творчество.
Да, така е. Ако ти не искаш хората да чувстват любов, болка, страдание от това, че нещо лошо се случва, когато четат произведенията, тогава за какво? Може би за радост понякога, но общо взето поезията е изкуство повече на тъгата, отколкото на радостта.
Диша ли Добруджа в твоята поезия? Ти си избрал да живееш тук. Тази така наречена по римско време провинция Малка Скития твоят дом ли е?
Винаги, когато съм излизал извън страната, съм изпитвал някаква тъга по това, което съм оставил. За мен домът, приятелите са една картичка, която постоянно се явява пред очите ми - жива. Някак много трудно се вмествам в чужди пространства. Това е сигурно любовта към мястото, където си живял, паметта на мястото. Защото както ти помниш мястото, най-вероятно и то те помни, ти си се нагодил към него и то се е нагодило към теб. Това са места, в които човек живее със своето вътрешно и външно усещане за света.
Смяташ ли, че поезията може да променя хората?
Да, поезията може да промени поета, но едва ли може да промени хората.
Тогава за какво е поезията?
Много е съмнително това – колкото по-цивилизовани ставаме, толкова по-жестоки войни водим. Виждаш какво става в Русия, какво става в Израел...Там няма поносимост към човешкия живот, всичко е унищожение, смърт. Няма детство, няма възраст, всичко е унищожение, толкова жестоко, че нямам думи да го изразя. И това го наричаме човешки свят! Това не може да бъде човешки свят. Това е някаква зверщина, нещо, което е против вътрешния духовен свят на човека.
Все пак има и друг свят...
Има и друг свят, но какво можем да направим ние за тези хора, които ги убиват ежедневно?!
Разбира се, поезията е нещо, което се появява навсякъде, тя е в нашия живот, съществува в нас, защото ние сме все пак душа и тяло, и дух. Човек се нуждае от нея, както се нуждае от музиката и от другите изкуства, защото тя създава един друг, вътрешен дом на човека. Не битийния, а духовния дом, в който душата и духът могат да се разхождат и да живеят спокойно, в уют. Те предизвикват тялото, дават му нови емоции, чувства, нови усещания. И както тялото владее духа, така и духът владее тялото.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл:
Варна е град на свободата, който има хоризонт за това човек да се чувства спокоен и дава увереност на артиста и възможност да твори без да е ограничен от нещо. Само като застанеш на брега и видиш тази шир, това ти прочиства мислите. Това каза варненецът - изпълнител и автор на песни, Атанас Кателиев, в изнесеното студио на Радио Варна. "Варна с всяка..
Финансистът и предприемач Димитър Желев получи единодушна подкрепа от Общинския съвет за удостояването му със званието почетен гражданин на Варна заради постиженията му в сферата на финансите и индустрията, както и за участието му във възстановяването на фасадите и позлатените куполи на Катедралния храм „Св. Успение Богородично“. Почетните звания и..
Сборникът „Мотодзен. Рокерски истории“ бе представен вчера в арт салона на Радио Варна. Това е десетата книга на писателя и поет Красимир Симеонов. Разказите в нея той трупа по време на своите многобройни пътувания с мотор. Някои са печатани и преди, но дълги години приятели го провокират да ги събере в отделна книга, която излиза в издателство..
Който веднъж се увлече по ветроходството, го хваща т.нар. болест "ветроходство" и остава верен завинаги на този спорт. Това каза капитанът на ветроходния отбор на Медицински университет- Варна, Ангел Дипчиков. Съществува закономерност между спечелването на регата и поддържане на добър екипаж, каза той. Създаването на екипаж е едно голямо..
Интервю с Charlie Benante (ANTHRAX, PANTERA, THE VIOLENT HOUR) и Carla Harvey (THE VIOLENT HOUR, екс-BUTCHER BABIES) Какво се случва, когато старата и новата школа си подадат ръка? Отговрът е THE VIOLENT HOUR – проект на бившата BUTCHER BABIES Carla Harvey, с продуцент и участник барабнистът на ANTHRAX Charlie Benante. Преди година Carla..
До 29 август 2025 г. варненци и гости на града ще могат да посетят пътуващата изложба „Следи от изчезване“, разположена в зеленината на Природонаучния музей. Изложбата е част от кампания, посветена на опазването на редки и застрашени животински видове в България. В центъра на експозицията са детайлни отливки на стъпки от диви животни, чието..
Национално антикварно изложение Варна-2025 г. се провежда на 8, 9 и 10 август, на алеите до Аквариума в Морската градина. Редки находки, безценни предмети и страстта към антиките ще съберат във Варна ценителите на историята. За първи път ще има участници от други държави. Редовни участници във Варна са Николай и Даниела Петрови от Стара..