Европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду отдели от времето си да дойде в България и да се запознае с проблемите в здравеопазването като лекарствената политика, лечението на онкологичните заболявания и грижата за психичното здраве.
Това заяви министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков, предаде БГНЕС.
"Гарантирам, че ние ще направим всичко възможно да реализираме общите цели на ЕС във всички области, които са важни за здравето на гражданите на Европа", каза Хинков.
Европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Стела Кириакиду каза, че са обсъдили общите приоритети за един стабилен Европейски здравен съюз.
По време на срещата двамата са засегнали предложението за фармацевтична реформа, която вече се обсъжда в Европейския парламент.
"Предстои да започнат разговори и в Съвета", допълни тя и обясни, че излизат с това предложение с цел създаване на Единен пазар за лекарства в ЕС и гарантиране, че всички пациенти и граждани, без значение къде живеят в ЕС, ще имат достъп до безопасни и ефективни лекарства.
Кириакиду уточни, че по време на срещата ѝ с българския здравен министър е било подчертано колко е важно за българските граждани да разполагат с този достъп и да се справи България с недостига на лекарства.
Европейският комисар по здравеопазване коментира, че недостигът на лекарствата е един от проблемите от десетилетие в ЕС.
"Няма вълшебно решение, което да се въведе веднага. До края на тази година ще излезем със списък на критичните лекарства в ЕС. Уточнява се кои са тези лекарства, които са ключово важни", каза още Кириакиду и допълни, че държавите-членки на ЕС ще могат да обменят и преразпределят препарати, когато възникне проблем.
От своя страна министър Хинков заяви, че България ще се присъедини към механизма за обмяна на лекарства при нужда.
Кириакиду отбеляза и че Европейският план за борба с рака до този момент е най-амбициозният план на Европа за борба с коварното заболяване и по линия на този план вече има резултати.
Предлага се на правителствата да разширят програмата за скрининг и е заложен като приоритет държавите-членки на ЕС да въведат контрол на качеството на скрининговите програми.
В началото на следващата година ще излезе Пакет за превенция на рака, както и Етичен кодекс, в който ще залегне и "правото да бъдеш забравен", тъй като има дискриминация, на която се натъкват хората, които са страдали от рак, когато търсят финансови услуги, за което Кириакиду е категорична, че е неприемливо.
"Успехът на Европейския план за борба с рака зависи от доброто проектиране на съответните програми, преодоляване на неравенствата", допълни още тя и добави, че е приоритет изграждането до 2025 г. на мрежа в целия ЕС, която да гарантира, че всички онкопациенти имат достъп до висококачествена терапия. С Хинков са обсъдили и как България ще се включи в това.
По темата свързана с психичното здраве, Кириакиду заяви, че двамата с Хинков имат много общо по отношение на професионалния си опит в тази област.
"Съгласихме се, че предвид събитията от последните 2 г. си даваме сметка, че са необходими спешни мерки за работа по проблема за психичното здраве. На европейско равнище имаме нужда да се преодолее стигмата. Трябва да променим нагласите спрямо психичните заболявания", подчерта европейският комисар по здравеопазване, като открои като изключително важни превенцията, лечението, ранната диагностика и терапията.
"Ще работим заедно да въведем инициативата за превенция и преодоляване на самоубийствата. Ще въведем Етични правила в ЕС за психичното здраве. Има и конкретни инициативи за защита на децата в дигиталното пространство, където има много заплахи за психичното здраве. Ще подкрепим изграждането на Мрежа за психично здраве на деца и юноши", обяви още Кириакиду и заключи, че психичното здраве излиза на преден план, както никога досега.
Още тази седмица може да започне демонтажът на неработещите павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“, информираха от Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред". Премахването на бараките ще става по утвърден график, във връзка с изпълнението на инвестиционен проект за основен ремонт на улицата в отсечката от ул. „Ангел Кънчев“ до бул...
Предвижда се цялостно обновяване на сградата на Диагностично-консултативния център „Света Екатерина“ и изграждане на допълнителна пристройка към нея, в която да бъдат обособени операционни зали. Това каза управителят на ДКЦ-5 д-р Галина Павлова. Ремонтът ще бъде финансиран по програма "Региони в растеж", проектът на стойност 8,5 млн. лева е класиран..
Протест под надслов "Нито една повече" ще се проведе в редица градове у нас, сред които и Варна. Шествието във Варна започва от 18 часа пред Съдебната палата на площад "Независимост". Да покажем солидарност с всички момичета и жени, преживели или станали жертва на насилие, посочват организаторите. В същия час протестни акции ще се проведат още в..
От началото на годината до края на октомври във Варна има ръст на издадените заповеди за защита при домашно насилие. Tе са 420, докато за същия период на миналата година са били 338. Това съобщи регионалният координатор по темата в ОД на МВР полицейски инспектор Янка Донева н а специален брифинг, посветен на Международния ден за премахване на..
Увеличава се броят през настоящата година на издадените заповеди за защита, свързани със случаите на домашно насилие, на територията на област Добрич. Извършилите престъпления от този характер от 1 януари до 31 октомври са 136 мъже и 18 жени. При издадените 146 заповеди за защита от домашно насилие потърпевши са били 35 деца, 128 жени и..
Изцяло нова, енергоспестяваща празнична украса ще освети центъра на Варна за предстоящите коледни и новогодишни празници, съобщават от общинския пресцентър. От няколко дни се извършва монтажът на новите елементи, които ще красят дърветата, стълбовете за улично осветление, както и пешеходните зони. Пространството между Градската градинка до Театъра и..
Ако аз съм министър-председател, март месец можем да успеем за еврозоната. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг в централата на партията, цитиран от БНР. "На 12 декември ни е прозорецът, в който можем да влезем с 3% дефицит и ако съм аз премиер, можем за март 2025 г. да говорим за еврозоната да ни приемат", каза той. Борисов посочи,..