Започват коледните пости

Коледните пости, наречени още Рождественски пости, започват след Коледни заговезни от 15 ноември и продължават до 24 декември включително. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост – сряда и петък.

Понякога постът се нарича Филипов, тъй като по традиция започва в деня след празника на Св. апостол Филип (14 ноември). Някои църкви, като Мелкитската гръкокатолическа църква, са съкратили поста, за да започнат на 10 декември, след празника на зачатието на Света Анна на Пресвета Богородица.

На Коледни заговезни – денят преди започване на постите, за последно се яде блажно. На този ден се коли кокошка, която се приготвя с кисело зеле. Правят се също тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб.

По време на постите можем да ядем всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. На по-големите християнски празници по време на пости се разрешава риба. През Коледните пости това са 21 ноември - Въведение Богородично и 6 декември - Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацията на олио и зехтин.

В манастирите се пази по-строг пост. Според правило "всеки манастир си има свой устав". В някои е позволено да се яде месо, когато не се пости, в други въобще никога не се яде месо. За миряните манастирският устав не важи.

В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:

На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.

През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително - постът се състои в ядене само на растителна храна с олио.

Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.

В календара на православните християни повече от половината дни в годината (общо 172) са отредени за пост и пречистване. Само преди сто години в менюто на българите почти не са присъствали месо и млечни продукти, не и целогодишно. В дните сряда и петък блажното почти винаги е било изключено от традиционната семейна трапеза.

Пречистването на организма от натрупаните излишъци и връзката на това с духовното възвисяване е в основата на традициите на най-различни култури. Предписания за такива практики се откриват още в древните ведически текстове, будистите, юдеите и мюсюлманите имат специално отредени дни или дори месеци, в които спазват определени правила на въздържание, така е и в християнския свят.