Коледните пости, наречени още Рождественски пости, започват след Коледни заговезни от 15 ноември и продължават до 24 декември включително. Те са последните многодневни пости за годината. Случва се датата да се измести, ако Коледни заговезни се падат в дни на строг пост – сряда и петък.
Понякога постът се нарича Филипов, тъй като по традиция започва в деня след празника на Св. апостол Филип (14 ноември). Някои църкви, като Мелкитската гръкокатолическа църква, са съкратили поста, за да започнат на 10 декември, след празника на зачатието на Света Анна на Пресвета Богородица.
На Коледни заговезни – денят преди започване на постите, за последно се яде блажно. На този ден се коли кокошка, която се приготвя с кисело зеле. Правят се също тиквеник с орехи и пълнени чушки с боб.
По време на постите можем да ядем всичко, което е от растителен произход. Напълно се забранява консумацията на месо, яйца и млечни продукти. На по-големите християнски празници по време на пости се разрешава риба. През Коледните пости това са 21 ноември - Въведение Богородично и 6 декември - Никулден. Седмица преди причастие не се разрешава консумацията на олио и зехтин.
В манастирите се пази по-строг пост. Според правило "всеки манастир си има свой устав". В някои е позволено да се яде месо, когато не се пости, в други въобще никога не се яде месо. За миряните манастирският устав не важи.
В Църковния Устав (Типика) Българската Православна Църква е постановила следните степени на пост:
На Велики петък не се полага да се яде нищо. За немощни и престарели - само хляб и вода.
През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Рождественския (Коледния) пост и от 20 до 24 декември включително - постът се състои в ядене само на растителна храна с олио.
Безгръбначни животни (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
В календара на православните християни повече от половината дни в годината (общо 172) са отредени за пост и пречистване. Само преди сто години в менюто на българите почти не са присъствали месо и млечни продукти, не и целогодишно. В дните сряда и петък блажното почти винаги е било изключено от традиционната семейна трапеза.
Пречистването на организма от натрупаните излишъци и връзката на това с духовното възвисяване е в основата на традициите на най-различни култури. Предписания за такива практики се откриват още в древните ведически текстове, будистите, юдеите и мюсюлманите имат специално отредени дни или дори месеци, в които спазват определени правила на въздържание, така е и в християнския свят.
Напоследък имах възможност да установя, че в екипа на хотелите в Холандия работеха чехи и молдовци, в Чехия обслужването беше поверено на украинци, в Будапеща ни посрещаха сърби и чехи, а в българските курорти – украинци и азиатци. Колко малък и шарен е светът. И най-важното: светът е за всички. За тези, които в тихите моменти се връщат към песните..
Православната църква чества днес Рождество на Пресвета Богородица (Рождество Богородично). Рождество Богородично е един от трите най-големи празници, посветени на Богородица, и е сред 12-те най-големи Господски празници в календара на Църквата. Пресветата Дева Мария се родила в галилейския град Назарет от праведните Йоаким и Анна. Йоаким бил от..
Предстои да се случи третото пълно лунно затъмнение за тази година, по-голямата част от което ще може да се проследи от нашата страна днес вечерта, на 7 септември, съобщава Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българската академия на науките и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на..
Десетки хиляди поклонници се очакват във Ватикана в неделя за канонизацията на италиански тийнейджър, наречен „Божият инфлуенсър“ заради усилията му да разпространява католическата вяра онлайн. Карло Акутис, който почина от левкемия през 2006 г. на 15-годишна възраст, ще бъде провъзгласен за първия светец на хилядолетието от папа Лъв XIV на..
Борбата със замърсяването на въздуха е жизненоважна за опазването на здравето и за смекчаване на неблагоприятните последици от климатичните промени. По данни на Health Effects Institute / State of Global Air, замърсяването на въздуха е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., което означава над 11 000 загубени живота ...
Историческа възстановка на събитията от 1885 година ще започне в 18,00 ч. на пл. „Независимост“ в центъра на града. И тази година актьори ще пресъздадат момента, в който княз Батенберг обявява от Варна за първи път Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Организатори са Народно читалище „Стара Варна - 2010“, фондация „Стара Варна“. Това е..
В условията на променлив български климат и нарастващ интерес към самостоятелно производство на храна, оранжерията се утвърждава като незаменим инструмент за градинарите. Тя осигурява контролирана среда за отглеждане на зеленчуци, билки и декоративни растения през всички сезони, независимо от капризите на времето. От компактни парници за..
Разкъсана облачност
