Николай Савов за заслугите на граф Игнатиев и паметника му във Варна

Името на граф Игнатиев е неразривно свързано с историята на България. Личността му е оказала голямо влияние върху историята на България и на Варна и именно заради това паметникът е изграден на едно от най-хубавите места в морския град. Това подчерта в предаването "Паметниците на Варна" краеведът Николай Савов. 

• Изтръгнаха фигурата на граф Игнатиев от бюст-паметника му във Варна

Паметникът на граф Игнатиев се намира в Градската градина между театър “Стоян Бъчваров” и филиала на театъра. Негов автор е скулпторът Жеко Спиридонов, който спечелил първа премия в обявения от общината конкурс. Паметникът представлява гранитен постамент с надписи върху четирите му страни и бронзов бюст на граф Игнатиев. 

На лицевата страна на постамента в основата на бюста е поставен фамилният герб на Игнатиеви.

През август 1906 г. паметникът бил монтиран в Градската градина на Варна.

Монументът е изграден в чест и в памет на голямата любов на граф Игнатиев към българите, проявена особено категорично на два пъти – веднъж след април 1878 г. и втори път, когато подготвил и подписал Сан Стефанския мирен договор. След Априлското въстание, докато светът потресен мълчал, граф Игнатиев, който по онова време бил извънреден и пълномощен посланик на Русия в Турция, подготвил доклад и го прочел пред посланиците на Великите сили в Цариград, настоявайки за официална среща на високо равнище. Личните му срещи с представители на европейските правителства ограничили в голяма степен пируетната многозначност на западната дипломация и успели да осигурят на 19 март 1877 г. присъствието на Великите сили във Форин офис в Лондон. Това важно постижение на граф Игнатиев било последвано от още по-важния Лондонски протокол, който развързал ръцете на Русия по отношение на Турция, която пък, разчитайки на противоречията между Великите сили, не приела условията на протокола. В резултат на всички тези сложни и заредени с барут събития на 12 април 1877 г. император Александър ІІ подписал в Кишинев манифест и обявил война на Турция.

За тази война има много описания от участници, историци и писатели, в училищата на България тя се изучава повече от останалите руско-турски войни и българите я познават най-добре. Войната започнала три месеца след подписването на Лондонския протокол, продължила близо година и в края на краищата завършила с освобождаването на българските земи, влизайки в историята под името Освободителна. Тогава именно император Александър ІІ изпратил граф Игнатиев да очертае една доста сполучлива нова България в границите от Варна до Охрид и от Дунав до Бяло море и да я отнесе в Сан Стефано – предградие на Цариград. Там граф Игнатиев приложил своя проект към мирния договор и дал съгласие преговорите да започнат. В късния следобед на 3 март 1878 г. те приключили и граф Игнатиев съобщил на главнокомандващия княз Николай: “Имам чест да поздравя Ваше височество с подписването на мира.” Съобщавайки вестта за края на Освободителната война, граф Игнатиев станал част от най-красивата страница на българската история. 

Няколко месеца по-късно той чул доста горчиви слова и произнесъл доста такива, но отказал на княз Горчаков да участва в Берлинския конгрес, където земите на любимите му българи били нарязани на части и раздадени на други народи. Отказал се и от дипломатическа кариера. Останал член на Държавния съвет, повъртял се за кратко из Министерството на вътрешните работи и се пенсионирал.

• Големият дипломат граф Николай Игнатиев в снимки, факти и документи

На два пъти след Освобождението граф Игнатиев посещава Варна – веднъж през 1902-ра и година по-късно на път за Шипченските празненства.

На 22 юни 1908 г. сутринта от балконите на всички учреждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. 

Вестниците съкрушено съобщават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския идеал, черна скръб покруси истинските български сърца”.

Цялото предаване "Паметниците на Варна" чуйте в звуковия файл: