Замърсяването на морето: между регулациите и намесата на човека

"Основният проблем е липсата на достатъчно пречиствателни станции в морските курорти, има много места, където дори такива липсват. Затова замърсяването на морето се учеличава драстично през лятото. Отпадъците в моретата са световен проблем, по пътя на хранителните вериги достига и до човека и дава все по-големи отражения върху нашето здраве. Развитието на зелентите и сини политики винаги ще е в полза на човека", каза Радослава Бекова, хидробиолог в секция "Биология и екология на морето" към Института по океанология на БАН. "Съгласно директивата за хабитатите и за птиците, сега предстои да бъдат отбелязани защитени територии в морето, които да бъдат регламентирани. В "Натура 2000" има определени зони, които са изцяло морски, има и такива с крайбрежни и морски, но все още нямат статут на защитена територия, тип резерват, където има някакъв регламент. В другите европрйски морета вече има такива, за нашето е в процес на изготвяне в момента".

"Аз карам уиндсърф от много малка и работата ми е изцяло свързана с морето с обучението да карат сърф на деца и възрастни. Наблюдаваме големи количества пластмаса, които след всяка една буря излизат по полажовете. Това ни накара още преди 5-6 г. да стартираме инициативата wind2win и ежегодните ни акции по почистванена плажа. През всичките години виждаме, че количеството на отпадъците се учеличава. А вече наблюдаваме и такива екстремни промени в климата като големите бури през ноември м.г., наводнението по Южното Черноморие през септември." Това споделя Илияна Стоилова, един от уиндсърфистите зад каузата "Черно море – свободно от пластмаса", а от скоро и посланик за България на Европейският пакт за климата за 2024 г. "Mного важно е да се разбере, че България е морска нация и е необходимо да се повиши морската ни култура. Има много и различни източници на замърсяване като туризма, риболова, корабоплаването, аквакултурите и т.н. Но, на въпроса какво кокнретно българските евродепутати могат да поемат като ангажимент, това е може би, да се обявят защитени морски територии, строг контрол върху отпадъците от корабоплаването и от риболова".

  Изграждането на пречиствателни станции е общоевропейска политика. Обаче, чисто по български имаме едни стари проекти за такива съоръжения, които вече не отговарят на съвременните изисквания, но ние много държим да построим тях. Не инвестираме в нови планове, нови проекти и поради тази причина изграждането на пречиствателни станции вече десетки години се бави. Не че не се изграждат, има в много градове. Но, е важно да кажем, че не трябва да гледаме само градовете, които са на морския бряг, а и всички реки и техните притоци, населените места покрай тях и как те заустват своите отпадни води. Защото с речния отток всичко идва до брега. Това подчерта в екологът Илиян Илиев от варненския Обществен център за околна среда и устойчиво развитие. Трябва да е ясно, че няма значение къде изхвърляш своите отпадъци, над 80% от тях накрая стигат до морето. Например, ако в Шумен си хвърлиш отпадъка, вероятността той да стигне до морето е много голяма. Подчерта водолазът и екоактивист Дарина Иванова, разказвайки за програмата, по която са работили „Накрая стигам до морето“. Най-замърсените зони с морска вода са урбанизираните – Варненския и Бургаския залив и устието на река Камчия, допълни ръководителят на клуб“Приятели на морето“ Дарина Иванова.

Чуйте подкаста на Мариела Димитрова, посветен на темата: