Предстои да бъдат определени защитени територии в морето и крайбрежните зони, които да влязат в "Натура 2000". Засега те все още нямат статут на защитена територия, тип резерват, където има някакъв регламент. В другите европейски морета вече има такива, за нашето е в процес на изготвяне. Очаква се този регламент също да повлияе при допускането на проекти за ветроенергиен (ВЕИ) парк в морската среда. Рибарският и туристическият бранш вече се обединиха против подобни инвестиции в морето, бяха последвани и от общините Балчик, Шабла, Каварна и Варна.
В повечето случаи не говорим за нещо, което би угнетило тежко морската среда, в никакъв случай. Но ако се прави ВЕИ офшорен парк на близко отстояние, трябва задължително да бъде обсъдено с рибарския бранш, защото основният риболов в Черно море се извършва до към 50-60 метра дълбочина. И повечето водни пътища също са на тези дълбочини при влизане в пристанище Варна или Бургас, отделно военните зони. Това са неща, които трябва задължително да бъдат съобразени. И в момента, в който бъдат изключени, там няма как да бъде поставено подобно нещо. Не считам, че това е редно и че би се случило. Това коментира за Радио Варна гл. ас. д-р Радослава Бекова, хидробиолог в секция "Биология и екология на морето" към Института по океанология на БАН. След 100-150 метра дълбочина започва рязък склон, това означава, че не може да бъде стационарна перка. Много рязко започва да става все по-дълбоко и по-дълбоко и финансово не би било изгодно да се поставя стационарна перка. Това е горе-долу на 2-3 км. от брега и не биха се виждали от брега или по някакъв начин биха угнетили Черноморското ни крайбрежие от екологична гледна точка, от гледна точка на туризъм или нещо друго. Плаващите са изключително скъпи, каза още Бекова. При всички положения подобен тип предложения ще минат обществено обсъждане.
Стационарни или плаващи?
След като има изградени подобни паркове и те не влияят на морската околна среда, в смисъл негативно, изключително негативно, значи е напълно възможно да се случи. Но това са и държави, където контролът е много по-сериозен, подчерта Бекова.
Когато има конкретно предложение, трябва да бъдат направени допълнителните изследвания, като най-важното е за шума. Каква инфраструктура би била изградена, дали ще са плаващи или стационарни, при плаващи – дали ще има кабели, батерии или каквото и да било, в каква степен ще се разравя дъно или няма да се разравя, това как би повлияло на бентосната фауна, на рибните съобщества, както и шумът как би повлиял на китоподобните (б. ред. делфините), тъй като знаем, че те най-много биха пострадали при нещо подобно.
Цялото интервю слушайте по-долу:
А какво се знае за потенциалното въздействие на подобни ВЕИ съоръжения в морето върху живота в него? Говори се за вибрации, за шумово замърсяване?
Шумовото замърсяване в Черно море така или иначе се следи съгласно рамковата директива за морска стратегия, дискриптор 11 отговаря за мониторинга върху шума. Самата вибрация - има методи, с които да бъде обрана, тоест да не се отрази много сериозно върху морската околна среда. Разбира се, колегите орнитолози биха казали как биха повлияли тези перки на пътищата на птиците.
Има ли вече изследвания за въздействието на подобни паркове в други европейски морета?
Научните данни са широко разпространени в мрежата.
Какво „казват“ те?
След като съществуват, значи е възможно. Особено в развити държави, където процеса на контрол... не искам по никакъв начин да засегна някой, но контролът е много по-сериозен. След като има изградени подобни паркове и те не влияят на морската околна среда, в смисъл негативно, изключително негативно, значи е напълно възможно да се случи.
Но, на какво отстояние са те от брега, да кажем в Северно море?
Някои са видими, други не са, зависи много от вида на перките, които биват поставени – дали са малки или големи, дали са плаващи или стационарни и т. н.
Тоест до момента няма категорични данни за отрицателно въздействие на такива съоръжения на флората и фауната в морето?
Да. На този етап няма нещо подобно, което категорично да казва изключително вредни са.
В предварителния разговор казахте, че вече имате дадена експертна оценка във връзка със Стратегическия план.
Да, беше по Плана за възстановяване и устойчиво развитие на България. Там имаше проекти, в които евентуално да бъде инвестирано и всъщност оценката, която бях направила върху въздействието върху морската околна среда е, че е напълно възможно, но като се има предвид абсолютно всички неща, които изреди по-рано и разбира се бъдат направени допълнителните изследвания, които са необходими, когато има конкретно предложение.
Какво по-конкретно?
Най-важните са за шума. Каква инфраструктура би била изградена, дали ще са плаващи или стационарни, при плаващи – дали ще има кабели, батерии или каквото и да било, в каква степен ще се разравя дъно или няма да се разравя, това как би повлияло на бентосната фауна, на рибните съобщества, както и шумът как би повлиял на китоподобните (б. ред. делфините), тъй като знаем, че те най-много биха пострадали при нещо подобно.
Особеностите на исландския риболов добре е опознал Петер Скуг - наполовина българин, наполовина исландец. Роден е във Варна, но от 8-годишен живее в столицата на ледената земя и гейзерите - Рейкявик. На 13 години започва да се занимава с музика - диджей e по партита, познат е и на клубната сцена във Варна. От два месеца обаче изучава дълбините на..
Безплатни профилактични прегледи за нарушения на слуха организира за четвърта година МУ-Варна, по повод предстоящия „ Световен ден за защита на здравето на ушите и слуха “ или накратко Ден на слуха 3 март. Ц елта на подобни инициативи е да се насочи вниманието на обществеността към грижата за слуха при всички възрасти – универсален скрининг..
27-ото издание на конкурса за домашно вино се проведе на 16 февруари във Варна. Участниците предоставиха над 160 проби, а от тях най-много на червени вина – 68, белите са били 65, а розе – 29. До финалния кръг достигнаха 47 проби, като за най-добро червено вино беше отличен Орлин Банков. Той получи и специалната награда за българския сорт..
София Иванова е ученичка в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна. Св ири на флейта и се занимава с класическо пеене. И през тази година София продължава с успешните си изяви, като заслужи две награди "Златна Лира" в Пловдив по време на ежегодния международен конкурс за музикално, танцово и изобразително изкуство "Орфееви..
Ниското качество на храните в България е по-голям проблем от тяхната висока цена. Това мнение изрази в предаването „Позиция“ на Радио Варна доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Според него, бойкотът на хранителните супермаркети е знак за сериозен проблем в системата. Решението на проблема обаче не е в подобни..
Българите преоткриват позабравените сортове тамянка и димят , особено през пролетта и лятото хората си ги търсят. Навлезе и модерното пенливо вино П ет-нат (съкращение от Pétillant-naturel (естествено пенливо), което вече се прави на много места у нас. Български производители започнаха да правят много качествени пенливи вина по оригиналната..
Бойкотът на търговските вериги заради високите цени на хранителните стоки, обявен за днес в цялата страна, няма да има никакъв ефект, ако изключим неговото медийно отразяване. Това коментира в предаването "Пост Фактум" на Радио Варна доц. д-р Михал Стоянов - ръководител на катедрата по "Икономика и управление на търговията и услугите" в Икономически..