Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Хидробиолог: ВЕИ в морето не е възможно на по-малко от 2-3 километра от брега

Снимка: БНР, Радио Варна

Предстои да бъдат определени защитени територии в морето и крайбрежните зони, които да влязат в "Натура 2000". Засега те все още нямат статут на защитена територия, тип резерват, където има някакъв регламент. В другите европейски морета вече има такива, за нашето е в процес на изготвяне. Очаква се този регламент също да повлияе при допускането на проекти за ветроенергиен (ВЕИ) парк в морската среда. Рибарският и туристическият бранш вече се обединиха против подобни инвестиции в морето, бяха последвани и от общините Балчик, Шабла, Каварна и Варна.

В повечето случаи не говорим за нещо, което би угнетило тежко морската среда, в никакъв случай. Но ако се прави ВЕИ офшорен парк на близко отстояние, трябва задължително да бъде обсъдено с рибарския бранш, защото основният риболов в Черно море се извършва до към 50-60 метра дълбочина. И повечето водни пътища също са на тези дълбочини при влизане в пристанище Варна или Бургас, отделно военните зони. Това са неща, които трябва задължително да бъдат съобразени. И в момента, в който бъдат изключени, там няма как да бъде поставено подобно нещо. Не считам, че това е редно и че би се случило. Това коментира за Радио Варна гл. ас. д-р Радослава Бекова, хидробиолог в секция "Биология и екология на морето" към Института по океанология на БАН. След 100-150 метра дълбочина започва рязък склон, това означава, че не може да бъде стационарна перка. Много рязко започва да става все по-дълбоко и по-дълбоко и финансово не би било изгодно да се поставя стационарна перка. Това е горе-долу на 2-3 км. от брега и не биха се виждали от брега или по някакъв начин биха угнетили Черноморското ни крайбрежие от екологична гледна точка, от гледна точка на туризъм или нещо друго. Плаващите са изключително скъпи, каза още Бекова. При всички положения подобен тип предложения ще минат обществено обсъждане. 

Стационарни или плаващи?

След като има изградени подобни паркове и те не влияят на морската околна среда, в смисъл негативно, изключително негативно, значи е напълно възможно да се случи. Но това са и държави, където контролът е много по-сериозен, подчерта Бекова.

Когато има конкретно предложение, трябва да бъдат направени допълнителните изследвания, като най-важното е за шума. Каква инфраструктура би била изградена, дали ще са плаващи или стационарни, при плаващи – дали ще има кабели, батерии или каквото и да било, в каква степен ще се разравя дъно или няма да се разравя, това как би повлияло на бентосната фауна, на рибните съобщества, както и шумът как би повлиял на китоподобните (б. ред. делфините), тъй като знаем, че те най-много биха пострадали при нещо подобно.

Цялото интервю слушайте по-долу:

А какво се знае за потенциалното въздействие на подобни ВЕИ съоръжения в морето върху живота в него? Говори се за вибрации, за шумово замърсяване?

Шумовото замърсяване в Черно море така или иначе се следи съгласно рамковата директива за морска стратегия, дискриптор 11 отговаря за мониторинга върху шума. Самата вибрация - има методи, с които да бъде обрана, тоест да не се отрази много сериозно върху морската околна среда. Разбира се, колегите орнитолози биха казали как биха повлияли тези перки на пътищата на птиците.

Има ли вече изследвания за въздействието на подобни паркове в други европейски морета?

Научните данни са широко разпространени в мрежата.

Какво „казват“ те?

След като съществуват, значи е възможно. Особено в развити държави, където процеса на контрол... не искам по никакъв начин да засегна някой, но контролът е много по-сериозен. След като има изградени подобни паркове и те не влияят на морската околна среда, в смисъл негативно, изключително негативно, значи е напълно възможно да се случи.

Но, на какво отстояние са те от брега, да кажем в Северно море?

Някои са видими, други не са, зависи много от вида на перките, които биват поставени – дали са малки или големи, дали са плаващи или стационарни и т. н.

Тоест до момента няма категорични данни за отрицателно въздействие на такива съоръжения на флората и фауната в морето?

Да. На този етап няма нещо подобно, което категорично да казва изключително вредни са.

В предварителния разговор казахте, че вече имате дадена експертна оценка във връзка със Стратегическия план.

Да, беше по Плана за възстановяване и устойчиво развитие на България. Там имаше проекти, в които евентуално да бъде инвестирано и всъщност оценката, която бях направила върху въздействието върху морската околна среда е, че е напълно възможно, но като се има предвид абсолютно всички неща, които изреди по-рано и разбира се бъдат направени допълнителните изследвания, които са необходими, когато има конкретно предложение.

Какво по-конкретно?

Най-важните са за шума. Каква инфраструктура би била изградена, дали ще са плаващи или стационарни, при плаващи – дали ще има кабели, батерии или каквото и да било, в каква степен ще се разравя дъно или няма да се разравя, това как би повлияло на бентосната фауна, на рибните съобщества, както и шумът как би повлиял на китоподобните (б. ред. делфините), тъй като знаем, че те най-много биха пострадали при нещо подобно.


По публикацията работи: Мариела Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Слаба реколта от грозде очакват в Североизтока

Тази година реколтата от бяло грозде в Североизточна България ще бъде значително по-слаба от обичайната. Причината е сланата през април, която е нанесла сериозни щети върху лозовите масиви. Добивите няма да надхвърлят 300–400 килограма от декар – почти наполовина по-малко от нормалното. Това съобщи за Радио Варна Петьо Бошнаков, председател на..

публикувано на 26.08.25 в 08:15

Svend Karlsson (BAEST): В метъла няма случайни фенове

Интервю със Svend Karlsson (BAEST) Дет метълът отдавна не е това, което беше. И датчаните BAEST са олицетворение на това, че дет метълът отдавна не е това, което беше. Просто чуйте новия им албум „Colossal“ и ще ви стане ясно за какво става въпрос. Рок, хеви и дет. Това са събрали в него BEAST. „Colossal“ ще бъде надълго и нашироко представен и..

публикувано на 25.08.25 в 08:00
Актьорът Стефан Мавродиев в сцена от спектакъла „Аз, Фойербах“

Стефан Мавродиев: Израснал съм в Операта във Варна, играещ човек съм от 6-годишен

Книгата "Играещият човек" представи във Варна българският актьор Стефан Мавродиев. В изданието той събира в едно целия си опит, личните си горчилки и възторзи, мисълта и усета си за света, за да заговори за свободата, достойнството, заблудата и истината... Биографията на един от най-обичаните български актьори е написана в съавторство с Огнян Панов...

публикувано на 22.08.25 в 07:50

Юрий Георгиев: Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха

Фестивал на хвърчилата ще се проведе и тази година във Варна  на плаж "Аспарухово" на 30 и 31 август.  "Хвърчилата са едно изкуство, което успокоява въздуха. Човек трябва да разбира от аеродинамика, конструкция и трябва да направи хвърчилото красиво", коментира за Радио Варна организаторът на фестивала Юрий Георгиев.  Фестивалът започва в 10..

публикувано на 21.08.25 в 08:00

Психолог: Човек се нуждае от един месец отпуск, за да си почине качествено

Колко време отнема на човек да се адаптира отново към работата след отпуск? Според  психолога Добринка Горанова това може да отнеме от 3 дни до една седмица. Всеки човек използва различни механизми за тази цел, но има техники, които със сигурност могат да помогнат. Добринка Горанова съветва, при възможност, човек да си разпредели..

публикувано на 20.08.25 в 07:55

На кафе при Владо: Където всяка чаша е изкуство

Какво е щастието в чаша? За някои - ароматна глътка сутрешно кафе, за други - момент на тишина и покой. А за Владимир Стоев - това е платно, върху което създава изкуство, оставащо в сърцето.  Владо е бариста, който чрез артистичност пренесе класическия лате арт на съвсем друго ниво. Той е единственият в България, които може да разсмее и разплаче от..

публикувано на 19.08.25 в 08:00

Гаро Кешишян за стария облик на Варна: Не е за ръцете на хора без чувство за отговорност и изкуство

Варна има богато архитектурно наследство. Всяка къща има облик, има лице, има изкуство. Това каза фотографът Гаро Кешишян, който допълни, че е разочарован от факта, че това богатство се затрива и бетонира. Не може да отива в ръцете на хора, които нямат чувство за изкуство и отговорност, категоричен е той. Какво става с този град, вместо да запазим..

публикувано на 18.08.25 в 07:20