Освен прекрасна традиция, датираща от преди векове, мартеницата маркира духовното пространство на българската нация и свидетелства за културното влияние на страната ни в миналото.
Всяка година в първия ден на месец на март българите се окичват с мартеници, като обичаят се свързва с триумфа на настъпващата пролет над отиващата си зима.
Наред с леденото хоро и нестинарството, мартеницата е типично български обичай, с който страната ни е известна по света. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, като червеното символизира живота, а бялото – чистотата и щастието.
Като за всяка друга традиция, така и за произхода на мартеницата съществуват десетки легенди. Може би най-известната е свързана с основателя на нашата държава хан Аспарух. Тя гласи, че когато ханът прекосил Дунав, решил да изпрати вест на сестра си Хуба, която била пленница в друго царство, че е намерил нова земя за народа ни. Когато ханската сестра получила радостна вест, тя успяла да избяга от плен и се отправила към Дунав. За да намери брод през величествената река, Хуба пуснала сокол, който да потърси верния път. Девойката вързала бял конец за крака на птицата, а другия държала в ръката си. Соколът литнал високо в небето, но тъкмо, когато открил брода, той бил пронизан от вражеска стрела. Гордата птица паднала мъртва, а кръвта ѝ обагрила белия конец. Хуба обаче проследила нишката и успяла да премине Дунав и да види брат си.
Освен в България, мартеници се носят и в няколко други държави на Балканския полуостров.
В Северна Македония мартеницата се казва „мартинка“ и честването на традицията напълно се припокрива с това в югозападните части на България.
В Румъния мартениците са наричани „мърцишор“ и се връзват около китките само на жени и деца, а ако се подари на мъж, той трябва да я носи в джоба си, за да не се вижда. Северните ни съседи свързват обичая с началото на земеделската година.
Молдова е друга страна, в която традицията е широко разпространена. Подобно на румънските си съседи, молдовците наричат бяло-червения конец „мърцишор“. Според обичая момичетата подаряват мартеници на момчетата, които се носят до края на месеца и после се окачват на плодово дръвче. Ежегодният фестивал „Мърцишор“ се е превърнал в един от най-големите празници в Молдова. Обичаят прелива в общността на бесарабските българи и в Украйна, където традицията продължава.
Гръцкото наименование за мартеница е „мартис“ и е разпространена предимно в северната част на страната. Носи се до края на месеца, а след това, според традицията, се оставя върху рози. Мартеницата може да се свали и при появата на първата лястовица.
В Албания мартеницата се нарича „моняк“, като обичаите около нея наподобяват българските, тъй като предимно хората с български корени следват обичая. Същото важи и за Сърбия, където обичая се практикува от хората с български етнически произход.
Популярността на мартениците извън пределите на съвременна България доказва само едно: днешните мартеници свързват духовно българите, независимо къде живеят, така както окървавеният бял конец е свързал хан Аспарух с обичаната му сестра. Нещо повече, разпространението на мартеници извън земите, населени с етнически българи, свидетелства за мощното културно влияние на България в региона, през изминалите векове.
Независимо от политическите реалности на 21. век, мартеницата позволява на българите да живеят духовно свързани един с друг, където и да се намират./ БГНЕС
Най-известната игра с думи в света с 13 букви? Това е кръстословицата. Днес тя отбелязва 111 години от първата си поява във вестник "Ню Йорк Уърлд". Това се случва на днешната дата през 1913 година. Играта, която тогава носи името Cross Word Puzzle или в буквален превод пъзел с кръстосани думи, е публикувана от журналиста Артър Уин , считан за баща..
Всяка седмица в събота в Приюта за бездомни кучета в Каменар ще се организира ден на отворените врати , каза за Радио Варна Димитър Георгиев от Rotaract club Варна. Инициативата е като продължение на успешната кампания "(Не)Сам вкъщи", която от варненската организация проведоха преди няколко седмици в приюта, когато дарители донесоха коледна..
В навечерието на празниците в алтернативното пространство за култура във Варна "Хале3" ще се проведе първото издание на инициативата "(Не)Коледен базар". Тя ще продължи два дни - на 21 и 22 декември. "Първоначалната идея беше събитието да се казва Коледен (Не)базар, защото то не е като традиционните коледни базари, а е по-скоро като фестивал с..
„Чистата Коледа“ – една от малкото коледни кампании в България, посветени на опазването на околната среда, отново ще обедини усилията на десетки малки и големи доброволци. Седмото ѝ издание е подкрепено от три черноморски общини – Созопол, Приморско и Царево, а акциите по почистване ще се проведат на плажовете Аркутино (26.12) и Ахтопол..
С подаръци и детско тържество бяха зарадвани най-малките пациенти в Университетската болница "Св. Марина" във Варна, които в навечерието на Рождественските празници са хоспитализирани в болницата. Белобрадият старец влезе по нестандартен начин при децата, като се спусна от покрива по фасадата на лечебното заведение и прикова погледите на пациентите и..
Навръх Игнажден, когато според българските вярвания настъпва новата година и всеки стопанин очаква в дома му да влезе добър човек, кметът на Варна Благомир Коцев посрещна коледарите от Средно училище "Елин Пелин". Традиционни коледарски песни и наричания за здраве и берекет през годината огласиха сградата на Община Варна. Празникът продължи с..
Православната църква почита днес паметта на св. Игнатий Богоносец. В народната традиция празникът е известен като Игнажден. Според народните вярвания на Игнажден започват коледните празници, защото се смята, че на този ден започват родилните мъки на Божията майка. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек пръв влезе в дома..