Лесна работа: Скромен съвет

Днес, докато се опитвах да определя дестинацията за лятото, припомних си моменти от майска почивка преди време. На съседна маса бяха настанили френско семейство. Всяка вечер в продължение на седмица се повтаряше едно и също: ведра усмивка, поздрав и пожелание за добър апетит, приятни реплики за нещата от живота, обменени между ястията и питиетата... Това траеше около два часа – от предястието до десерта. Двамата имаха вида, осанката, маниерите и спокойствието на хора, току-що напуснали средновековния замък, за да удостоят човечеството с галантното си присъствие. Стилът прозираше дори в начина, по който гледаха виното или докосваха ленената салфетка. Бяха забележителни. След всяка вечеря коментирахме, че с подобен стил и темпо вероятно ще живеят сто години.

Преди дни излязоха данните на Евростат за продължителността на живота на средностатистическия европеец. Запитахме се: „Доколко благосъстоянието се отразява върху дълголетието?“.

Ако менюто ни включва предимно авокадо, ягоди, филе от лаврак, черен хайвер и трюфел, значи имаме привилегията да живеем качествено. И колкото по-дълго, толкова по-приятно. Квинтесенцията е, че по-добре богат, но щастлив, отколкото беден, но нещастен. С две думи: висок стандарт плюс качествен и щастлив живот най-често равно на дълголетие.

Има хиляди съвети как да стигнем до онзи рожден ден, когато ще запалим сто свещички върху тортата и в допълнение ще сме в чудесна форма, за да го осъзнаваме и да се наслаждаваме на празника.

Ето една достойна първа стъпка в правилната посока: да хапваме като онези французи, да вземаме храната насериозно. Да се отдадем на удоволствието от храненето в компанията на други хора, да се чувстваме добре, да сме спокойни, да си бъбрим сладко-сладко и да благодарим за времето, в което сме заедно.

В повечето страни съществуват препоръки по колко порции плодове и зеленчуци да се консумират дневно, а във Франция препоръките гласят, че трябва да се храним в компанията на други хора. За тези данни се осланям на Майк Викинг – изпълнителен директор на института за изследване на щастието. А според него има и още нещо много ценно: да си създадем ритуали за храна и огън, както хората са го правели от незапомнени времена.

Аз си го представям така: да украсим масата, да наредим ленени салфетки и празнични прибори, дори за обяд да има лещичка с хлебче. Може да допълним атмосферата с ароматна свещ, която ни събира и това ще означава, че ритуалът около храната е също толкова важен за нас, колкото самото хранене. Ако обедната почивка е кратка, има други опции: да седнем в компанията на колеги и приятели и да се порадваме на тази чудесна комбинация – близки хора и нещо вкусно, изядено бавно и спокойно навън.

Звучи като добра първа стъпка в правилната посока: общност, настроение, спокойствие, споделяне, хубава храна.

Бях впечатлена от начина, по който споменатите французи се хранеха - сякаш целият им живот зависеше от следващата хапка сирене и от глътката вино. Щом така се хранят, представям си как живеят. Още по-отдадено и страстно...

Ако става въпрос за качественото меню, което отбелязах в началото, кога и как цялата общност ще има условия за достъп, ще научим след изборите. Много се надявам да не повтаряме отново старите грешки в очакване на различен резултат.

А към участниците в кампанията:

„Ако искате да построите кораб, не карайте хората да събират дъски, не започвайте да разпределяте работата и да давате заповеди. Първо ги научете да копнеят за огромното, безкрайно море“.