Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето.
И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море.
Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата информация – за влаковете към морето няма данни къде са композирани. Обърканите пътници стават все повече и хаотично се щурат наоколо.
Петнайсет минути преди обявения час за потегляне буен човешки поток се втурва към един от коловозите. Няма нужда да гледам таблото. Ясно е, че най-сетне имаме отправна точка за предстоящото морско приключение.
Пред последните вагони се трупат обезпокоени пътници. Липсва номерация и вратите са затворени. Как да намерят спалните си места?
Тръгвам на експедиция, откривам номер и по пътя на логиката стигам до вагона, който предполагам, че търся. Смело отварям вратата. Кондукторката се подава и делово пита какво искам. Да. Какво ли искам седем минути преди тръгването на влака, пред който се намирам? После кимва утвърдително на предположението ми и светкавично затваря вратата под носа ми.
Тълпата зад мен расте. Хората се питат: „Кой номер е този вагон?“. Умело поемам контрол над ситуацията и започвам да упътвам гражданите: вие сте в предния, вие – тук, а вие сте за следващия. Все пак в гимназията ни обучаваха и за екскурзоводи. Време беше опитът да послужи на практика.
Две минути преди старта населението е правилно ситуирано и готово да превземе крепостта, стига разбира се някой да благоговоли да я отвори. Когато това се случва, организирано и прилежно се намъкваме във влака и уф, потегляме... Всичко е наред.
Не зная кой как уплътнява времето си във влака, но климатикът работи и аз се чувствам чудесно със слушалки. Редувам аудиокнига със сладки сънища и обратното... Петнайсет минути преди пристигането ставам, за да се подготвя за дългоочакваната среща с морето. Вдигам щорите. Влакът наближава някаква гара. Супер! Още малко и моренцето ще ни посрещне.
Опа! Гарата е Карлово. Влакът спира, а след това поема в посоката, от която е дошъл. Няколко минути, за да преодолея шока. В главата ми се блъскат всякакви стресирани мисили – от „Може би полудявам... О, боже! И за това има първи път“,
през: “Явно съм се качила на неправилния влак... Всички ме убеждаваха, че има и други видове транспорт, при това много по-бърз, а аз не! Искам да проверя как са железниците...Ето ти сега проверка!“,
до: „Това е зловещо и нереално. Извънземни ни отвличат и след малко ще ни вкарат в лаборатория за изследване на земни находки. О, сбогом, свобода, сбогом, живот, сбогом Земя!“.
След първоначалния уплах, се сещам в кой век живея и влизам в интернет, за да проверя какво се случва на живо. Има информация. Оказваме се със закъснение от 5 часа и 40 минути. През първата половина от слънчевия уикенд ще се освежавам не на морския бряг, а в простора на спалния вагон.
След половин час, когато съспенсът неимоверно нараства, кондукторката мило ни съобщава, че можем да се връщаме по леглата и да се отдадем на сладки сънища. Чувствам се като в детски лагер.
Моля, не си правете прибързани заключения по въпроса какво е искал да каже авторът, а изчакайте следващия понеделник, да научите продължението на историята. Засега ще кажа само:
- БДЖ, благодаря за приключението! Беше вълнуващо! Остави в мен незаличими следи.
Ваканция, плаж, море, добро настроение. Това е август. Разбира се, преди да облечем банския и да метнем в чантата плажна хавлия, задължително имаме дълги часове на въртене пред огледалото, с покрусен поглед, в пресмятане на калории. Сякаш снощи сме си легнали тънки като фиданки, а осем часа по-късно много рязко и неочаквано сме се събудили с..
Млади и талантливи – с гласове спиращи дъха. Така може да опишем вокално студио Angle Voices. Студиото е създадено през 2001 г. към читалище ‘‘П.Р.Славейков‘‘-гр. Варна от вокалния педагог Атанаска Липчева. Тя развива млади таланти в областта на вокалната техника на възраст между 4 и 25 години. Студиото е лауреат на редица национални и междуародни..
Ралица Стоянова е ученичка в 8 а клас, профил "Хуманитарни науки", в Средно училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски". Тя е автор на рубриката "Добрите новини" към училищния подкаст "Ученически глас". Основна цел на рубриката е да информира за позитивни събития от страната и училището. Ученичката подбира всяка новина от социалните..
На морската гара във Варна има два легендарни ветрохода - българският "Калиакра", който се използва за ресторант и румънският "Мирча", който се използва за обучение на кадети и курсанти (включително и от България). Предназначението на подобни кораби е определено чисто морско и свързано с обучение на желаещи да практикуват морско дело. "Калиакра"..
Три изсъхнали иглолистни дървета създават предпоставка за възникване на пожар до бл.63 в кв.Чайка, алармираха в редакцията на Радио Варна, живеещи там. Дърветата са с височина до седмия етаж на 15-етажния блок и се намират на няколко метра от него, установи наша репортерска проверка. Домоуправителят на блока Марциан Янакиев разказа, че..
Виктор Минчев е сред утвърдените специалисти по копирайтинг в България. Той е от Варна, базиран е в София и обслужва бизнеси от цялата страна. "Копирайт" е термин, произлизащ от английския език (copy – ръкопис, текстови материал; write – пиша). Копирайтър се нарича този човек, който отговаря за текстовата част на рекламата във всичките ѝ форми –..
Учени са открили, че въздухът в нашите апартаменти и автомобили може да е основният източник на микропластмаси, които могат да проникнат дълбоко в белите дробове. Според проучване на Университета в Тулуза, публикувано в PLOS One, възрастен вдишва до 68 000 микропластмасови частици с диаметър по-малък от 10 микрометра всеки ден – 100 пъти повече,..