Когато лятото обгърне с гореща ласка всяко място, далеч от брега, жадуваме за дълъг уикенд край морето.
И ето ме, трийсет години след последното си пътуване с железниците, решавам да се метна във влака. В нощния, разбира се, за да получа колкото може повече море.
Вече съм на гарата. На електронното табло се мъдри половинчата информация – за влаковете към морето няма данни къде са композирани. Обърканите пътници стават все повече и хаотично се щурат наоколо.
Петнайсет минути преди обявения час за потегляне буен човешки поток се втурва към един от коловозите. Няма нужда да гледам таблото. Ясно е, че най-сетне имаме отправна точка за предстоящото морско приключение.
Пред последните вагони се трупат обезпокоени пътници. Липсва номерация и вратите са затворени. Как да намерят спалните си места?
Тръгвам на експедиция, откривам номер и по пътя на логиката стигам до вагона, който предполагам, че търся. Смело отварям вратата. Кондукторката се подава и делово пита какво искам. Да. Какво ли искам седем минути преди тръгването на влака, пред който се намирам? После кимва утвърдително на предположението ми и светкавично затваря вратата под носа ми.
Тълпата зад мен расте. Хората се питат: „Кой номер е този вагон?“. Умело поемам контрол над ситуацията и започвам да упътвам гражданите: вие сте в предния, вие – тук, а вие сте за следващия. Все пак в гимназията ни обучаваха и за екскурзоводи. Време беше опитът да послужи на практика.
Две минути преди старта населението е правилно ситуирано и готово да превземе крепостта, стига разбира се някой да благоговоли да я отвори. Когато това се случва, организирано и прилежно се намъкваме във влака и уф, потегляме... Всичко е наред.
Не зная кой как уплътнява времето си във влака, но климатикът работи и аз се чувствам чудесно със слушалки. Редувам аудиокнига със сладки сънища и обратното... Петнайсет минути преди пристигането ставам, за да се подготвя за дългоочакваната среща с морето. Вдигам щорите. Влакът наближава някаква гара. Супер! Още малко и моренцето ще ни посрещне.
Опа! Гарата е Карлово. Влакът спира, а след това поема в посоката, от която е дошъл. Няколко минути, за да преодолея шока. В главата ми се блъскат всякакви стресирани мисили – от „Може би полудявам... О, боже! И за това има първи път“,
през: “Явно съм се качила на неправилния влак... Всички ме убеждаваха, че има и други видове транспорт, при това много по-бърз, а аз не! Искам да проверя как са железниците...Ето ти сега проверка!“,
до: „Това е зловещо и нереално. Извънземни ни отвличат и след малко ще ни вкарат в лаборатория за изследване на земни находки. О, сбогом, свобода, сбогом, живот, сбогом Земя!“.
След първоначалния уплах, се сещам в кой век живея и влизам в интернет, за да проверя какво се случва на живо. Има информация. Оказваме се със закъснение от 5 часа и 40 минути. През първата половина от слънчевия уикенд ще се освежавам не на морския бряг, а в простора на спалния вагон.
След половин час, когато съспенсът неимоверно нараства, кондукторката мило ни съобщава, че можем да се връщаме по леглата и да се отдадем на сладки сънища. Чувствам се като в детски лагер.
Моля, не си правете прибързани заключения по въпроса какво е искал да каже авторът, а изчакайте следващия понеделник, да научите продължението на историята. Засега ще кажа само:
- БДЖ, благодаря за приключението! Беше вълнуващо! Остави в мен незаличими следи.
Леа Иванова от Варна и Кирил Карагьозов от Сливен си поделиха първото място в ниво C1 на XIV национално състезание по немски език. Рекорден брой младежи от 8. до 12. клас взеха участие в надпреварата, като най-добри резултати в нивата A1 – C1 показаха участниците от София, Варна, Ловеч, Сливен, Пазарджик и Благоевград. Над 330 деца от 84 училища..
Трима студенти от Висшето военноморско училище "Никола Й. Вапцаров" във Варна бяха отличени с националния приз "Студент на годината". Всяка година наградата „Студент на годината“ отличава младите умове, които не само постигат забележителни академични успехи, но и допринасят за развитието на науката, обществото и технологиите. Тази престижна титла бе..
Декларация с искане за категорична позиция на България в подкрепа на Украйна и срещу руския терор създадоха вчера български интелектуалци. Сред тях е българската писателка и преводач Здравка Евтимова. Юрий Проданов: Не трябва да се снишаваме и ослушваме, а да имаме по-смела позиция за подкрепа на Украйна "Моите подбуди да подпиша тази..
Покрай договора между Украйна и САЩ за редкоземните метали се разрази полемика в социалните мрежи правилно ли се употребява словосъчетанието. Редкоземни или редки метали? Създателят на сайта „Как се пише?“ Павлина Върбанова уточни, че редкоземни представлява термин, който се използва в науката: "Термините са установени и се използват в този..
През февруари ледената покривка на световния океан е достигнала исторически минимум, съобщи европейският орган за наблюдение на климата, цитиран от БГНЕС. Температурите са се покачили с 11 градуса над средното ниво в близост до Северния полюс, докато в света продължава трайната гореща серия, предаде АФП. Световният морски лед – океанска вода, която..
Огромна тапа на пътя Златни пясъци - Варна изнерви шофьорите във вторник сутринта. Стигането до града е отнело час. Това разказа Елена Ангелова, която със семейството си живее в местността Манастирски рид. Сутринта към 9,00 часа водела дъщеря си на училище. В колата е било и бебето й. Бяхме закотвени в автомобила, 200 метра изминах за 40 минути, възмущава..
Градският транспорт във Варна вече разполага с реставрирана аварийно-сервизна машина, а мярката е временна, докато се чака доставка на нова, съобщиха от дружеството. Единствената аварийна машина на дружеството "Градски транспорт" във Варна е автобус "Чавдар" от 1985 г., произведен в едноименния завод в Ботевград, допълват от общинския превозвач...