Когато съм се родила, дядо посадил дърво и го нарекъл на мен. Братовчедите ми също имаха свои дървета. Попски круши. Невероятно сочни и сладки. С всеки следващ рожден ден на патрона си, дърветата растяха по-високо; сянката, която хвърляха наоколо, ставаше по-гъста; плодовете – по-едри и вкусни, а жълтият им цвят толкова се насищаше, че грееше като лятно слънце в талантливо нарисувана картина.
Винаги ще съм благодарна на дядо за този изключителен подарък, който направи на всеки от нас.
Да посветиш на едно дете дърво и така да му подариш невероятно преживяване е очарователно, възпитателно и вдъхновяващо.
Зная колко много хората в наши дни намират за важно да подаряват златни синджирчета, банкови сметки и недвижими имоти, но въпреки това продължавам да вярвам, че един от най-ценните подаръци е именно този, който получихме от дядо.
Той беше работил с хора и технологии и едва, след като се пенсионира, посвети времето си на градината. Вървеше сред лозите и дърветата с учебници в ръка и като вълшебник създаваше, присаждаше, грижеше се, знаеше всичко за всяко плодче и за всяко листенце наоколо. А ние – внуците му похапвахме най-едрите и вкусни плодове. И имахме привилегията от раждането си да притежаваме по едно свое дърво, кръстено с нашето име и растящо заедно с нас.
С този невероятен подарък дядо ни организира по едно специално лично преживяване, което доставя удоволствие и трае дълго-дълго през годините.
Докато си играеш, да изтичаш до своето дърво, да прегърнеш стеблото му, да се насладиш на първите му плодове, да вкусваш от тях късчета радост, а ароматният сок да лепне по ръцете ти и да прави деня още по-сладък и очарователен...
Преживяване, което не може да се сравни с никое друго.
Или след буря да бързаш към дървото си с тревога, дали ветровете са го наранили, оцелели ли са плодовете му – изобщо: дали нещата са наред с милото ти и жизнено приятелче, което освен всичко друго, носи и твоето име.
Днес, години по-късно, все още оценявам силата на този подарък.
С него дядо ни подари щастие... Дълготрайно щастие, което присъстваше в живота ни сезон след сезон, година след година.
Научи ни на грижа, на отношение и отговорност и ни даде възможност да се наслаждаваме на простичките, но безценни удоволствия на живота: да гледаме как крушите растат, заедно да ги берем, да хапваме заедно, докато разговаряме и се смеем и всеки от нас да изпитва гордост, че има свое собствено дърво и се грижи за него.
Моят прекрасен, мъдър дядо ни беше подарил смислено преживяване, което дълго време ни доставяше огромна радост, доближаваше ни до истинската ни същност и създаде незабравими, щастливи спомени. А защо не и преживяване, достойно да се нарече първа детска стъпка в толкова модерните днес практики на личностно развитие?
Освен това то имаше потенциал да се превърне в част от много по-голямо и вълнуващо житейско приключение. Вярно, никой от нас не пожела да стане агроном, но любовта към природата и жаждата за нови пътувания, земи, гледки и събития и до днес горят в сърцата ни.
И още нещо: оттогава зная, че ако някой ми каже: „Обичам круши, череши, ягодова торта, лимонов пай, рози, фрезии, лястовички,... да свиря на китара“... или каквото там обича, това обикновено е началото на дълга, красива история за вълнуващи преживявания и любими, много любими хора.
Автор: Даниела Иванова
Разнообразна музикална програма и фолклорни танцови изпълнения от български и чуждестранни артисти очакват варненци и гостите на града и през целия месец август. В безплатните концерти на сцена „Раковина“ в Морската градина ще звучат класика, стари градски песни, изпълнения на участници от МФФ „Варненско лято“, певчески групи към различни социални..
През август морето се променя и става опасно, припомня спасителят Стефан Калинков, който допълни, че по това време явлението е често срещано. Където има мъртво вълнение, няма вълна, така хората се подлъгват и влизат в капана на теченията, които дърпат навътре, обясни спасителят. Най-много опасности крият зоните около брега. Мъртвото вълнение е морско..
Трима пожарникари от Първа районна служба във Варна помагат в гасенето на пожарите в Тополовградско. Ивайло Янчев посреща 42-рия си рожден ден на терен. Половината от живота му досега е преминал в борба с пламъците. Избира благородната професия преди 21 години. Обстановката около село Срем остава сложна, сподели той. Работят по график. Нямат пълен поглед..
В средата на лятната ваканция двама братя създадоха лична, но и обществена кауза „Децата избират“. В основата й е здравословното хранене в училищата, нещо, което липсва, за сметка на всички вредни храни и напитки, които могат да се купят в близост до образователните институции. „Децата избират“ е лична и обществена кауза, родена от..
В трейдинга, както и в музиката, не ставаш добър, като просто четеш ноти. Можеш да изгледаш сто видеа, да изслушаш десетки експерти, но докато не започнеш сам да търгуваш, теорията си остава... просто теория. Практиката е инструмента, който изглажда суровите ръбове на знанията и ги превръща в приложими умения. Интуицията не е дарба, а резултат от..
С възрастта кожата на лицето започва да губи своята плътност, еластичност и сияние. Това е напълно естествен процес, предизвикан от забавянето на клетъчната регенерация, спад в производството на колаген и излагане на външни фактори като слънце, замърсяване и стрес. Въпреки че времето не може да бъде спряно, съществуват редица професионални подходи и..
На 4 август (понеделник), датата на която през 1935 г. цар Борис III прерязва лентата на новопостроения мавзолей на полско-унгарския крал Владислав III, Парк-музей „Владислав Варненчик“ ще работи извънредно с обичайното си работно време от 10:00 до 17:30 часа и входни такси. По случай 90-ата годишнина ще бъдат проведени два безплатни музейни тематични..