Ronnie Romero (LORDS OF BLACK, THE FERRYMEN, екс-RAINBOW): Винаги трябва да си здраво стъпил на земята

Интервю с Ronnie Romero (LORDS OF BLACK, THE FERRYMEN, екс-RAINBOW)

Ronnie Romero е работил и работи с едни от най-големите китаристи на нашето време като Ritchie Blackmore, Michael Schenker, Adrian Vandenberg. В същото време участва в групи като LORDS OF BLACK, SUNSTORM, ELEGANT WEAPONS, където е с Richie Faulkner от JUDAS PRIEST, THE FERRYMEN където работи с Magnus Karlsson и Mike Terrana. Беше част от INTELLIGENT MUSIC PROJECT, с които представя България на „Евровизия“. В същото време Ronnie Romero започна и солова кариера. Вече има издадени три албума – първите два с кавъри - „Raised on Radio“ и „Raised on Heavy Radio“. Третия – „Too Many Lies, Too Many Masters“ с авторски материал. На 5 септември Ronnie Romero ще направи концерт в Стара Загора. С помощта на Нелиан Николова, която създаде фестивала „Изкуството е...“ в Монтана, Ronnie Romero даде специално интервю за „От другата страна“. 

Интервюто с Ronnie Romero (LORDS OF BLACK, THE FERRYMEN, екс-RAINBOW) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 2.09.2024 година.

От другата страна - Привет, Ronnie, първо искам да поговорим за соловите ти албуми. След два с кавъри – „Raised on Radio“ и „Raised on Heavy Radio“, издаде оригинален материал, събран в „Too Many Lies, Too Many Masters“. Естествено ли се развиха нещата?

Ronnie Romero - От самото начало създаването на солов албум беше идея на звукозаписната ми компания. След пандемията бях ангажиран с LORDS OF BLACK, SUNSTORM и THE FERRYMEN. По същото време работех и с Michael Schenker. Звукозаписната компания искаше да постави името ми малко по-високо. Искаше да го покаже на хората като име на моя група. Те поискаха от мен солов албум. Аз отказах, не исках да записвам подобно издание. Не чувствах, че моментът е подходящ. Бях щастлив с всичко, с което се бях захванал. И по-специално с Michael Schenker. С него създавахме албуми и правехме турнета. Просто не усещах, че трябва да издам солов албум. Тогава от звукозаписната компания просто поискаха да проверят дали всъщност идеята им ще проработи. За това ми предложиха да издам албум с кавъри. За да проследят реакцията на феновете. След което щяха да решават за истински солов албум. За това в самото начало издадох албума с кавъри. Оказа се, че се приема много добре. Което провокира и втория. След него стана пределно ясно, че албумът с оригинален материал ще проработи. Оказа се, че хората наистина харесват издания, които излизат под моето име. Така станаха нещата.

От другата страна - След два албума с кавъри тази стъпка не беше ли рискована?

Ronnie Romero - Така е, но в музиката винаги има рискове, каквото и да правиш. Такива са и албумите, в които участвам и работя с други музиканти като LORDS OF BLACK. THE FERRYMEN, SUNSTORM. Те също бяха рисковани, защото в музикалната индустрия ясната представа какво ще е положението към даден момент, вече не съществува. Всеки ден то се променя. Един ден хората си купуват записи, на следващия ги отхвърлят. Ситуацията е такава. Но самият аз почувствах, че е време да го направя. Исках да поема риска, със създаването на собствени песни, които изцяло съм написал, както и да участвам в тяхната продукция, смесване, мастъринг. Идеята за всичко да е моя. Всичко беше риск. Но ако не опиташ, няма как да знаеш дали ще проработи или не.

От другата страна - Голямото предизвикателство при създаването на солов албум? Още повече че името ти е познато от толкова много групи.

Ronnie Romero - Моят случай е малко по-сложен, защото както посочи, съм работил и работя с толкова много велики музиканти и групи. Когато създавах собствена музика и я окомплектовах в албум, трябваше да се отърся по малко от всички тези влияния, както и от очакванията на слушателите. Създаваш музика, но хората си казват – „Добре, той работи с Ritchie Blackmore, Michael Schenker, Adrian Vandenberg, Leo Leoni и много други“. И очакват нищо повече от високо качество. Което е разбираемо. Така че рискът наистина е голям. Предизвикателство беше и това да направя песните да звучат като Ronnie Romero, а не като останалите банди. Това всъщност беше най-голямото предизвикателство при създаването на албума.

От другата страна - Как се справяш с очакванията и вниманието?

Ronnie Romero - Като не мисля за тях. Виж, очакванията винаги ще ги има. Особено, когато работиш от години с толкова големи имена. И най-вече с Ritchie Blackmore и Michael Schenker. Очакванията винаги ще ги има. И то постоянно. За албума направих онова, което чувствах и което исках. Обградих се със страхотни музиканти и приятели. Много се забавлявахме. В края на краищата в музикална индустрия, в която пари вече не се правят, удоволствието е най-важната част.

От другата страна - Обаче трябва да живееш от нещо.

Ronnie Romero - Не казвам, че не мога да живея от музиката. Но вече не сме 80-те или 90-те. Тогава на музикантите им се отпускаха големи бюджети, за да записват албуми. Днес трябва да се бориш, трябва да си наясно с паричните потоци, с разходите. Когато си на турне, трябва да си подготвил много артикули и да се опиташ да покриеш разходите. И дори да се прибереш с някой лев отгоре от турнето. Времената не са същите. Ние не можем да си позволим хотел „Радисън“, както Yngwie Malmsteen.

От другата страна - Как се постига тази увереност за солов албум, след работата с музиканти като Ritchie Blackmore и Michael Schenker?

Ronnie Romero - Просто почувствах, че е настъпил правилният момент, за да го направя. Спомням, си как преди три години бях на турне с Michael Schenker. Тогава започнах да създавам песните. Исках да усетя какво е, да науча какво е хората, да идват на концерт заради мен самия, да си купуват албуми, на които стои моето име, да слушат моите песни. Защото това, което правех през последните няколко години, беше напълно противоположно. Правех концерти с RAINBOW, но феновете идваха, за да видят Ritchie Blackmore и да чуят песните на групата. Същото беше и с Michael Schenker. Феновете идваха на концертите, за да видят него, както и да чуят неговите песни. Аз бях като страничен актьор. Наистина исках да почувствам какво е да си в главната роля. И да разбера какво е усещането хората да купуват моите записи и да слушат моите песни. Също така дали ги харесват или не. Това е следващият важен момент, когато създаваш албум, така да се каже. Защото тези мисли и чувства, дали това, което съм направил, ще се хареса, съществуват. Нищо не е гарантирано. Не е ясно дали хората ще харесат записа само заради името ми. Среща се и при другите групи. В този случай просто исках да опитам. Исках да опитам, за да видя дали ще проработи.

От другата страна - Срахуваш ли се от провала?

Ronnie Romero - Да, разбира се, понякога. Понякога това чувство се появява. Случи се по време на няколко концерта, защото част от тях не се развиха много добре откъм продажби на билети. Дори ни се наложи да отменим няколко участия в Норвегия през тази година. В такива моменти подобни мисли, започват да те връхлитат. Дали не направих грешка? Защо не ни харесват, въпреки че съм си мислел, че ще ни харесат? Отделно от това, страхът от провал е нещо нормално. Понякога постигаш успех, понякога трябва да се справяш с проблеми, породени от слаби продажби на билети за концерти. Понякога хората не купуват албумите. Това е част от бизнеса и всеки трябва да го приеме. И да продължи да опитва.

От другата страна - А как се справяш с този страх?

Ronnie Romero - В края на краищата всичко се развива много добре, като не броим тези четири отменени концерта в Норвегия заради слабите продажби на билети. Турнето мина през Германия, Швейцария, летни фестивали. Имаме планове да го продължим в края на тази и началото на следващата година. Всичко се развива наистина добре. Щастлив съм. Изглежда, че феновете много харесват албума „Too Many Lies, Too Many Masters“. Харесват песните. Записахме едно фестивално участие, което ще бъде издадено на ДВД. Идеята се харесва на феновете. Щастливи сме и дори работим по втория ми солов албум с оригинални песни.

От другата страна - Как се чувстваш с титлата „Новия глас на рока и метъла?“

Ronnie Romero - Това е нещо, за което не мисля. Не смятам себе си за по-добър от когото и да било. Дори ако ме попиташ, кой е най-добрият, в повечето случаи се сещам за други музиканти. Тук не става въпрос само за млади певци, а и за вокалисти, които все още продължават да пеят като всички легенди от ранга на Glenn Hughes, Joe Lynn Turner, които са на сцена и се справят страхотно. Все още не искам да се поставям на същото ниво. Те са записвали албуми, когато аз дори не съм бил роден. Няма да е честно да се сравнявам с тях. От друга страна съм щастлив, защото правя онова, което обичам, наистина се наслаждавам на работата си, да създавам музика и да пея. Докато хората ме харесват, това ми е достатъчно.

От другата страна - Какво ти коства да си здраво стъпил на земята и важно ли е за теб?

Ronnie Romero - Много е важно. Необходимо е да си здраво стъпил на земята. През цялото време. И по-специлно в музикалния бизнес, защото никога не се знае кога хората ще започнат да се прехласват по друг артист и ще пренебрегнат твоята музика. Това може са стане следващата година, но може да се случи още утре. Понякога постигаш успех, но на следващия ден никой не те помни. Точно това се случва. Възможно е да издам втори албум с авторски материал и той да не постигне успеха на първия. Ако си мислиш, че си най-добрия, че се справяш страхотно, само след ден можеш да се озовеш в противоположния ъгъл. А това е много депресиращо. Най-добрият вариант за мен е да съм здраво стъпил на земята, работейки неуморно, като съм благодарен за онова, което имам всеки ден. Времето ще покаже дали след 20, 30, 40 години ще има хора, които ще си спомнят музиката ми и ще смятат, че съм бил един от най-добрите от моето поколение. Но все пак това не е нещо, което би трябвало да излезе от мен. Хората трябва да го кажат, но не сега, а в бъдеще. В момента се наслаждавам на онова, което правя и съм щастлив, че мога да създавам моята музика.

От другата страна - Тези уроци по трудния или по лесния начин ги научи?

Ronnie Romero - И по двата. Човек винаги се учи и по трудния, и по лесния начин. Тук ще спомена баща ми, да почива в мир, който ме учеше точно на това. Той работеше здраво, даваше ни всичко, от което се нуждаехме като деца, на мен и на братята ми. Той беше обикновен човек, здраво стъпил на земята. Учех се от него. В същото време като по-млад свирех в клуб пред 20 души и се мислех за рок звезда. След това започвах да пътувам, започвах да срещам други музиканти по целия свят,  и изведнъж открих, че не съм чак толкова талантлив, колкото съм си мислил. И двата начина са важни и са източник да научите, че трябва да бъдете по-смирени.

От другата страна - Работил си с големи музиканти. Има ли такъв обаче, с когото ти се иска, но до момента не се е получило?

Ronnie Romero - Да, определено има. Има няколко. Има няколко китаристи, с които бих искал да работя. Tony Iommi от BLACK SABBATHе един от тях, той ми е едни от най-любимите. Също така Brian May от QUEEN. Това се две от бандите, на които все още съм фен и наистина обичам да изпълнявам техни композиции. Ще е стархотно, ако имам възможност да работя с тях. И да не се случи, обаче, няма да е проблем. Дори да пордължавам да работя единствено с Ritchie Blackmore, за мен ще е достатъчно.

От другата страна - Важно ли е след 40 години музиката, която си създал, да продължава да отговаря на твоята личност?

Ronnie Romero - Абсолютно. Всеки път, когато създаваш песен или музика, в повечето случаи те са част от опита, които си натрупал през живота си. Композирането за един музиканте, е като писането на книга за писателите. Те използват целия си опит. Същото е. Наистина се наслаждавам, когато слушам песни, които съм създал преди 10 или 20 години. Дори преди 25. Странно е, че ми зададе този въпрос, защото преди ден открих едни касетки със записи на първата банда, която бях събрал в Чили. Става въпрос малко или много за 1995. Говорим за времената от преди почти 30 години. Слушах тези песни. Можеш да ги определиш като аматьорски и не толкова добри. Обаче става въпрос за това, че съм ги създал в точно този момент от живота ми с определена цел. В тях има нешо. Определено опитът, който съм придобил, за да ги създам преди 30 години, ми е помогнал да бъда музикантът, който съм днес. Така че те все още са актуални за мен. Абсолютно.

От другата страна - Издаде два албума с кавъри. Има ли песен, която ти се иска ти да си създал?

Ronnie Romero - Определено има и то много. Започнах да слушам рок, когато бях на 7-8 години. Когято бях тийнейджър рокът наистина стана моята музика. Връщах се от училище, затварях се в стаята си, заключвах, пусках си албумите и си представях, че съм певецът, който изпълнява песните. Слушах „Machine Head“ на DEEP PURPLE и си представях, че съм Ian Gillan, докато пеех със записите. С удоволствие бих пял във всички тези албуми, които изпълнявах в стаята си. И по-специално записите на DEEP PURPLE, RAINBOW, QUEEN, някои от нещата на DREAM THEATER, когато бях на по-зряла възраст. Ако ме питаш, обаче, за точно определен запис, бих посочил, че за мен ще е най-велико да бъда гласа в „Made In Japan“ на DEEP PURPLE от 1972. За мен това е най-добрият албум на живо, който някога съм слушал.

От другата страна - Страхотен албум и цял учебник.

Ronnie Romero - Заради атмосферата в него. Цялата банда импровизира с часове. Те не само свирят песните от албумите, те джемят върху тях. Импровизират. Правят грешки. По това време групата е голяма. Израснал съм с този албум. Помня всеки текст, в детайли всяка извивка на вокалите. Пял съм го от началото до края.

От другата страна - Защо днес не се правят подобни концерти?

Ronnie Romero - Рок и метъл музиката се превърнаха в още един продукт за продажба. В тях липсва душата. Те са просто продукт. И всеки вече произвежда по определени правила. Повечето от успешните банди в рок и метъл сцената днес имат голяма проудкция за концертите. Използват пиротехника, огньове, екрани, лицата им са изрисувани, обличат се в костюми. Рокът и метълът са продукт, който се консумира с очите. Ако си пуснеш видеа на DEEP PURPLE, LED ZEPPELIN и всички от онова време, ще видиш, че те дори нямат винил с логото си. Имаш единствено бандата, която свири все едно са в нечий гараж. Това е истинското значение да изпълняваш рок музика. Днес са необходими сценични декори, имидж, боя по лицата, специални костюми, трябва ти концепция. Примерът са SABATON, които експлоатират в музиката си войните. Вземи също и POWERWOLF, които имат своя концепция, носят грим. И са едни от най-успешните групи, защото предлагат продукт. Те самите са продукт. Все едно да си пуснеш „Netflix“, за да гледаш някой филм. За това и вече няма концерти, както в миналото. За съжаление. Музиката вече не е най-важната част от едно шоу. Най-важна е визуалната част.

От другата страна - Подхвана доста сериозна тема, но как ти бягаш от тези „правила“?

Ronnie Romero - От самото начало, когато събрах тази група, за да издам солов албум с оригинален материал, казах на момчетата, че ще създаваме песни всички заедно на едно място. Без значение дали някой от нас живее в Испания, а аз съм в Румъния, останалите на друго място. Ние трябва да сме всички заедно на едно място, както са го правили бандите от 70-те. Когато записваме албум, в студиото сме всички заедно и свирим заедно. Работим заедно, изсвирваме композициите преди да ги запишем. Знаеш ли, другият проблем с музиката днес е, че се създава от хора, които живеят на различни места и никога на се срещат. Аз също съм работя по този начин с THE FERRYMEN например. Създаваме албум с хора, които живеят в Швеция, Италия и Румъния. И никога не сме се срещали за записите. Резултатът е добър продукт, но нещо му липсва. А това, което липсва, е чувството за група. Да сте заедно и да създавате музиката заедно. Тя да носи личностните характеристики на всеки един от музикантите. Когато ние свирим на живо, си правим много джемове, както са го правели DEEP PURPLE и LED ZEPPELIN. Не изпълняваме песните точно така, както са в албума. Променяме завършващите части, правим импровизации в средата, добавяме допълнителни сола или започваме друга песен, завършвайки с трета. Не използваме подложки. Всичко, което чуваш от моята група, когато свирим на живо, е изпълнено от живи музиканти. Нямаме подложки, нито записани вокали. Нищо подобно. Едниствено групата, която свири на живо. Единственият начин да спасим музиката е, тя да бъде 100 процента истинска и да си искрен, когато си на сцената. Правим грешки, понякога допускаме грешки. Понякога забравям текстовете, но в края на краищата всичко се получава органично. Ние сме напълно естествени, когато свирим. Това ми е мисълта, когато малко по-рано споменах бандите. Днес музиката е на второ място. Днес никой не се интересува от нея. Защото трябва да се гледат голем екрани, костюми, огньове, пушеци и какво ли още не. Но музиката вече не е толкова важна.