Rob Franssen (BORN FROM PAIN): Групите не рискуват, защото се страхуват, че няма да ги харесат

Интервю с Rob Franssen (BORN FROM PAIN)

Истики хардкор празник очаква всички, които успяха да се снабдят с билет за шоуто на MADBALL, NASTY, BORN FROM PAIN и PRIMITIVE DREAD на 11 октомври в София. Концертът е напълно разпродаден. Организаторите от „141“ съобщиха, че билетите за шоуто са изчерпани до един! Допълнителни няма да бъдат пускани в продажба, нито ще има налични на входа на клуба в деня на събитието. Със съдействието на „141“ лидерът на нидерландците BORN FROM PAIN Rob Franssen даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Rob Franssen (BORN FROM PAIN) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 7.10.2024 година.

От другата страна - Привет, Rob, как една група като BORN FROM PAIN се подготвя за турне и концерти?

Rob Franssen - Правим обикновените неща. Трябва да сме сигулни, че всичко е добре организирано. Имаме само няколко репетиции. Понякога просто се застояваме при семействата си вкъщи преди да се отправим на турне за няколко седмици. Така обиковено изглежда подготовката ни.

От другата страна - Сега тръгвате с MADBALL. Нещо по-различно има ли?

Rob Franssen - Не, не точно. Правим нашите си неща. Свирим нашия сет, нашите песни. Все пак от 27 години сме по турнета. Няма нещо по-различно от друг път, когато се подготвяме за подобна обиколка. Дали ще е с MADBALL или с някой друг, нещата са същите. Всички сме добри приятели. С MADBALL също. И всъщност е страхотно, че отново сме на турне с тях.

От другата страна - Има ли разлика между американските и европейските хардкор банди?

Rob Franssen - Наистина не мисля, че има някакви разлики. Всъщност зависи от някои неща. Много от американските банди и по-специално от времената, в които ние започвахме, вече бяха професионални групи. Отношението им още тогава беше много професионално. И към оборудването, и към начина им на свирене, много точно и стегнато. Днес, обаче, не виждам някакви съществени разлики. Едва ли има такива. Много европейски банди правят абсолютно същото. И са големи професионалисти. Стриктни са към всеки един детайл от концерта. Което ме навежда на мисълта, че различията отдавна са изгладени. Те могат да идват от личностните характери, какви са хората, но не смятам, че някой от американските банди напълно се различава от европейските групи. Единственото е, че сме различни като хора, но извън това, разлики няма.

От другата страна - В миналото хардкор сцената беше разделена на европейска и американска. А днес говорим само за една обединена хардкор сцена, нали?

Rob Franssen - Определено. Светът стана много малък заради Интернет. Всеки днес знае всичко. Голямата разлика между сцените отдавна я няма. Всички се познават. Работят заедно както в Америка, така и в Европа. Много групи правят съвместни турнета. Както казах, заради Интернет целият свят се посмали. Или по-скоро повече хора научават за съвременните процеси. Което отново създава предпоставки за изчезването на разликите между американската и европейската хардкор сцена. Всяка има свои особености и характеристики, но в голямата картина не е така.

От другата страна - Така обаче бандите не започват ли да си приличат твърде много?

Rob Franssen - В някаква степен си прав. В миналото и тук става въпрос за времето преди Интернет онова, което правеха групите, беше да изградят свой собствен стил. А той до голяма степен произлизаше от културните особености на местните сцени на музикантите. А днес, когато всичко е все по-свито, забелязах, че през последните няколко години, всичко и всички започнаха да звучат малко или много еднакво. Не знам дали това се дължи основно на Интернет и фактът, че всички се познават. Но според мен причината може да се крие и в това, че бандите се страхуват да не звучат различно от представите им за това, какво харесват феновете. Тъжна констатация. Повечето групи звучат по един и същ начин. В същото време, обаче, има банди, които са коренно различни от всичко, което чуваш. Те не се страхуват да експериментират с музиката, както и като цяло не се страхуват да правят своите неща. Но съм съгласен с теб, че ако се върнем към 90-те, европейският хардкор звучеше напълно различно от американския, дори в различните части на Европа.

От другата страна - Защо бандите се страхуват да рискуват?

Rob Franssen - Не знам. Мисля, че хората се страхуват от това да не бъдат харесвани. Виждат, че някоя група или определен стил са на върха в даден момент и в тях се прокрадва страхът, че няма да бъдат харесвани от никого, щом правят нещо различно. За мен това не е нормално, защото на първо място създаваш група заради себе си и защото искаш да изпълняваш музика в стила, който харесваш. Без значение дали е музика, която всеки слуша в даден момент или е стил, който не особено популярен. Ти обаче трябва да правиш твоите неща. Може би напрежението идва от факта, че ако бандите свирят определена музика, повече хора ще идват да ги гледат, да си пускат музиката им, да си купуват албумите им. Но групите не трябва да се страхуват да изграждат свой собствен стил. Така смятам.

От другата страна - Важно ли е да се поемат рискове в такъв случай?

Rob Franssen - Така смятам. Наистина. Днес голяма част от музиката звучи по един и същ начин. Смятам, че ако правиш твоите неща, чувстваш музиката, която изпълняваш, щастлив си с нея и тя не звучи като останалата, лично за мен като Rob Franssen от BORN FROM PAIN това е страхотно. Движи се по този начин, защото се отличаваш. А аз предпочитам да слушам музика, която звучи различно, вместо нещо, което съм чувал 50 хиляди пъти преди. Много от новите банди, които си пускам или попадам случайно на тях, звучат напълно еднакво. Като копия, все едно са слезли от поточна линия. Дали си пускаш една или друга група, няма значение. Може да е всяка. И нищо не губиш. Но групите, които наистина рискуват, правят онова, което обичат и звучат различно, ще се помнят. Ти самият ще ги запомниш. Без значение дали ти харесват или не, това е музиката, която винаги ще остане в теб.

От другата страна - Как тогава BORN FROM PAIN запазват автентичността си в пост-автентичния свят, в който живеем?

Rob Franssen - Добър въпрос. Мисля, че една от причините са годините. Това донякъде е свързано и с предишния въпрос. Ако искате да направите нещо автентично, наистина трябва да го чувствате. Мисля, че много хора правят някакви неща, в които не вярват напълно, но се опитват с тях да удовлетворят другите. За мен, за да си автентичен, винаги трябва да правиш онова, което най-много харесваш без значение дали е популярно или не. Но как да го запазиш? Е, нуждаеш се от здрав гръбнак, защото ще се намерят много хора, които да ти кажат, че нито музиката ти, нито текстовете ти струват. За това ти е нужен здрав гръбнак и пълна вяра в себе си. За да вървиш по твоя път. За да съм честен, автентичността винаги издържа най-дълго. Защото, ако правиш нещо, в което вярваш и останалите го виждат, и чувстват, че ти вярваш в него, дори и да не харесват музиката ти, винаги ще го уважават. И за мен това е най-важното. Ако някога приключим с групата и след което хората кажат, че BORN FROM PAIN не са били автентични, ще е много по-лошо от това, някой да каже, че песните ни не струват. За мен е много по-важно, ако феновете смятат, че музиката и посланията ни са автентични, отколкото някой да ме харесва само заради музиката. Това е трудната част, защото, както отбелязахме, светът леко полудява, а хората правят разни неща, само за да са известни и харесвани. Мисля, обаче, че трябва да се гледа отвъд тези граници. Наистина е трудно, най-вече за младите. Но, знаеш ли, винаги трябва да си наясно, че автентичността е качеството, заради което ще те уважават най-много и тя винаги ще изпъква над всичко друго.

От другата страна - Всъщност наистина ли групите в хардкора са толкова гневни и сериозни?

Rob Franssen - Не знам. Самият аз понякога се питам дали определени групи наистина са толкова гневни. Не мисля, че всички са, но въпросът е много добър. Според мен истинският гняв и истинската агресия са все още срещани в много групи. Но има много банди, както и при въпроса за автентичността и оригиналността, които го правят, защото смятат, че трябва да правят точно това. А дали наистина са гневни? Не мога да отговарям за всички. Аз, обаче, продължавам да се гневя. Това мисля, че го знаете. Гневът върви ръка за ръка с позицията на дадената група – дали наблюдава собственото си положение или ситуацията по света. И си мисля, че ако бъде погледната втората част, ще откриете достатъчно причини да бъдете ядосани.

От другата страна - Последният албум на BORN FROM PAIN „True Love“ излезе преди пет години. Кога да очакваме нова музика от бандата?

Rob Franssen - Работим по нея. Надяваме се, че ще направим една нова песен в София, когато дойдем след няколко дни. Все още не е ясно, но ще имаме нова музика в началото на 2025 година и това е сигурно.

От другата страна - Поводът за това интервю е концертът с MADBALL в България. Коя е най-странната реакция на публиката на Ваш концерт?

Rob Franssen - Странна реакция? Не съм сигурен, хващаш ме неподготвен с този въпрос. Наистина не знам. Странна реакция? Точно в момента не се сещам за нищо, което да е толкова странно или нетипично. Обаче мога да кажа, че всеки концерт на BORN FROM PAIN в София е велик. Не очаквам нищо по-различно и този път. Тук ми се иска за отбележа първото ни шоу в България. Мисля, че беше в началото на новото хилядолетие. Бяхме изненадани колко много хора дойдоха и колко много хора знаеха песните ни. Бяхме впечатлени от страхотната реакция, която получихме. Не беше странно, а по-скоро голяма изненада, защото не знаехме, че в България феновете харесват до такава степен BORN FROM PAIN. И винаги сме се връщали, и винаги сме изпитвали тази огромна обич. Нещо, което ценим и нещо, което не приемаме за даденост. Наистина, ама наистина се радваме, че ще се върнем, защото не сме свирили в София от доста време.

От другата страна - Последно, кой е твоят най-рокендрол момент?

Rob Franssen - Моят най-рокендрол момент? Имам един много добър и наистина странен. Нали знаеш клипа към песента на Bruce Springsteen „Dancing in the Dark“? Знаеш, че в него се появява и Courteney Cox, която по-късно участва в телевизиония сериал „Приятели“? В клипа тя се появява на сцената. Bruce Springsteen я качва на сцената и двамата за кратко танцуват заедно. Точно същото преживях на един наш концерт в Истанбул, Турция. По време на изпълнението ни една дама се качи на сцената и танцува абсолютно по същия начин. След концерта казах на останалите момчета от групата, че съм се почувствал наистина странно, защото първото нещо, за което си помислих тогава, е че преживявам един от най-яките рокендрол моменти. Почувствах се точно като Bruce Springsteen. Наистина беше странно. Може би не е отговорът, който търсиш, но е най-рокендрол усещането, което някога съм имал.