Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Загубихме историка Борислав Дряновски, за когото Варна беше кауза

Варна загуби историка Борислав Дряновски, който днес напусна този свят.

Дългогодишен директор на Държавен архив-Варна и изследовател на историята на морския град - Дряновски, е автор, съавтор или съставител на над 40 книги и сборници. Тази година беше удостоен със званието "Почетен гражданин на Варна" за цялостния му принос към историята на града и страната ни и по повод неговата 80-годишнина. 

На първо място в живота си съм следвал любовта към родния край, семейството и към това честно и почтено да разказвам за историята на Варна, казваше Дряновски.

Борислав Дряновски беше автор и водещ на редица радиопредавания, посветени на миналото на Варна и Варненския край, в ефира на Радио Варна.

Борислав Дряновски е роден на 3 март 1944 г. във Варна. Завършва основно образование в училище „Йордан Йовков” – Варна през 1958 г. и средно в III Гимназия „Димитър Благоев” – Варна през 1962 г.

От 1965 до 1970 г. следва във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” със специалност История и Българска филология.

От 1969 до 1971 г. работи като учител в с. Генерал Киселово.

През февруари 1971 г. постъпва на работа в Държавен архив Варна, а от 1978 г. след следдипломна квалификация по архивна информатика в СУ „Св. Климент Охридски” е назначен за главен специалист на направление „Информация и използване на архивите”.

От 1995 г. до пенсионирането си през 2008 г. е директор на Държавен архив – Варна.

На 3 юли 1971 г. излиза първата му публикация в регионалния печат: „За да ни бъдат благодарни поколенията: Всеки варненец трябва да помогне за обогатяването на Варненския държавен архив“. В-к „Народно дело“ (Варна), № 155.

А през 1972 г. в съавторство с Петко Петков издава първия сборник „Дървообработващ завод „Тича”, по повод 50-годишнината на завода.

В периода 1972-2018 г. излизат над 40 книги и сборници, на които е автор, съавтор или съставител: „Капитан Петко Войвода. Документи и материали по следствено дело №13 от 1894 г.”, „Капитан Петко Войвода”, „Борбите на българите от Варненска и Преславска епархия за църковна независимост 1840-1879 г.”, „Изграждане на българска администрация и гражданско общество във Варна и Варненска губерния след Освобождението 1878-1880 г.”, „Княз Александър Батенберг и Варна”, „125 години управление на горите във Варненския регион”, „Пристанище Варна 1347-1906 г.”, „Консулски представителства във Варна 1352-2009 г.”, „Почетните граждани на Варна”, „Кметовете на Варна“ 1–4 т.; „125 години управление на горите във Варненски регион“, „140 години съдебна власт във Варна“, „Водоснабдяването и канализацията на Варна“, „Губернатори и окръжни управители на Варна“, „История на Варненската адвокатура“, „История на Варненската червенокръстка организация“, „История на Варна – т. 3“ и др.

Над 350 са заглавията на публикации в книги, сборници и юбилейни издания, статии във вестници, списания, непериодични единични издания и електронни медии (1971-2024 г.).

Автор и водещ на редица радиопредавания, посветени на миналото на Варна и Варненския край, в ефира на Радио Варна, в рубриките: „Улиците на Варна” (2010-2011 г. – 75 бр. предавания), „Неизвестно за известното” (2011-2013 г. – 60 бр. предавания), „Лица и събития” (2013-2016 г. – 30 бр. предавания) и „Губернатори и окръжни управители на Варна” (2017 г. – 17 бр. предавани).

Сценарист на два филма от поредицата за историята на град Варна: „Варна ХХ век“ (2005 г., Реж. Росен Гинев) и „Мостовете на Варна“ (2007 г., Реж. Мариета Бобева).

През 2000 г. е награден със златен медал от Тракийското дружество по повод публицистичната му дейност, посветена на Капитан Петко войвода.

През юли 2007 г. е удостоен с почетен знак и лента за принос към съхраняване и опазване на историческата памет на Варна.

За книгата „Кметовете на Варна 1878-1903 г.” през май 2011 г. му е присъдена награда „Варна” в раздел „Публицистика и журналистика”.

През 2013 година награда "Варна"  за журналистика споделя с водещата в Радио Варна Светлана Вълкова за съвместното им предаване “Неизвестно за известното”. 

През 2016 г. дарява личните в Държавен архив - Варна, които са обработени и заведени като личен фонд 1656 „Дряновски, Борислав Николов“.

Архивният фонд съдържа документален и снимков материал за творческата, служебна и обществена дейност на фондообразувателя за периода 1952-2016 г. Документите са класирани в четири раздела и обособени в 67 архивни единици, с обем от 0,9 л.м. Документите от раздел „Биографични“ са оригинали, предимно формуляри и печатни бланки, тези от раздел „Творческа дейност“ – оригинали, ръкопис и машинопис с ръкописни бележки, в раздел „Служебна и обществена дейност“ – оригинали, предимно машинопис. Всички документи от архивния фонд са много добро физическо състояние.

Екипът на Радио Варна изказва най-искрени съболезнования към близките! Поклон пред паметта му! 

Поклонението пред големия радетел на Варна Борислав Дряновски ще се състои в неделя (10.11.2024 г.), от 11,30 часа, в храма "Св. Николай Чудотворец".

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Започва премахването на неработещите бараки на ул. „Д-р Пискюлиев“

Още тази седмица може да започне демонтажът на неработещите павилиони на ул. „Д-р Пискюлиев“, информираха от Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред". Премахването на бараките ще става по утвърден график, във връзка с изпълнението на инвестиционен проект за основен ремонт на улицата в отсечката от ул. „Ангел Кънчев“ до бул...

публикувано на 25.11.24 в 17:30

Готвят ремонт на ДКЦ-5 във Варна, ще строят пристройка с операционни

Предвижда се цялостно обновяване на сградата на Диагностично-консултативния център „Света Екатерина“ и изграждане на допълнителна пристройка към нея, в която да бъдат обособени операционни зали. Това каза управителят на ДКЦ-5 д-р Галина Павлова. Ремонтът ще бъде финансиран по програма "Региони в растеж", проектът на стойност 8,5 млн. лева е класиран..

публикувано на 25.11.24 в 15:40

Протест "Нито една повече" във Варна днес

Протест под надслов "Нито една повече" ще се проведе в редица градове у нас, сред които и Варна.  Шествието във Варна започва от 18 часа пред Съдебната палата на площад "Независимост".  Да покажем солидарност с всички момичета и жени, преживели или станали жертва на насилие, посочват организаторите. В същия час протестни акции ще се проведат още в..

публикувано на 25.11.24 в 15:24

Над 60% ръст на причинените телесни повреди от домашно насилие във Варна

От началото на годината до края на октомври във Варна има ръст на издадените заповеди за защита при домашно насилие. Tе са 420, докато за същия период на миналата година са били 338. Това съобщи регионалният координатор по темата в ОД на МВР полицейски инспектор  Янка Донева н а специален брифинг, посветен на Международния ден за премахване на..

публикувано на 25.11.24 в 14:40

Увеличават се заповедите за защита от домашно насилие в Добрич

Увеличава се броят през настоящата година на издадените заповеди за защита, свързани със случаите на домашно насилие, на територията на област Добрич. Извършилите престъпления от този характер от 1 януари до 31 октомври са 136 мъже и 18 жени. При издадените 146 заповеди за защита от домашно насилие потърпевши са били 35 деца, 128 жени и..

публикувано на 25.11.24 в 13:06

Варна посреща Коледа с нова украса в центъра, запалват светлините на 6 декември

Изцяло нова, енергоспестяваща празнична украса ще освети центъра на Варна за предстоящите коледни и новогодишни празници, съобщават от общинския пресцентър. От няколко дни се извършва монтажът на новите елементи, които ще красят дърветата, стълбовете за улично осветление, както и пешеходните зони. Пространството между Градската градинка до Театъра и..

публикувано на 25.11.24 в 12:30

Бойко Борисов: Ако аз съм премиер, през март можем да успеем за еврозоната

Ако аз съм министър-председател, март месец можем да успеем за еврозоната. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на брифинг в централата на партията, цитиран от БНР.  "На 12 декември ни е прозорецът, в който можем да влезем с 3% дефицит и ако съм аз премиер, можем за март 2025 г. да говорим за еврозоната да ни приемат", каза той. Борисов посочи,..

публикувано на 25.11.24 в 12:17