Лесна работа: Приятелство

В слънчев ноемврийски ден наблюдавах четири момиченца, които караха велосипеди в парка. По прищявка на съдбата решиха да си дадат почивка точно пред пейката, на която бях седнала, за да обмисля нещо предстоящо. И, разбира се, сложиха край на темата, давайки начало на следваща, непредвидена тема.

Бяха около десетгодишни. Имах шанса да изслушам какво ги вълнува и да наблюдавам поведението им. Беше изумително как десетина минути в смирено наблюдение, дават представа за характерите на наблюдаваните. Или в случая - за основата на нравите, върху които те ще надграждат, за да формират окончателно характерите си.

Едното дете беше самоуверено, енергично, не приемаше не за отговор и жадуваше да командва парада, защото беше сигурно, че ще го направи по най-правилния и ефективен начин. Другото не смееше да се противопостави, вероятно от неудобство и за да не нарани някого. Обикновено цялото същество на този тип хора крещи, когато не одобряват нещо, но те стеснително се съгласяват, готови да си причинят огромно неудобство, само и само да уважат желанията на близките и приятелите си. Третото момиченце слушаше единствено себе си. Беше решило, че е дошъл моментът да си отдъхне и целият свят да се събереше тук, за да продължи велосипедната обиколка, това нямаше да промени решението му. В четвъртото дете прозрях баланса, който винаги дава добри резултати в живота. Наблюденията ми неволно ме накараха да си задам въпроси: "Какви ли ще бъдат след 20 години? Къде ще бъдат? Ще продължава ли приятелството им?".

После се случи нещо – телефонно обаждане от родител и казусът, който излезе на дневен ред накара четирите деца да се стегнат и да забравят нравите си. Беше изумително да наблюдавам как само за минути застанаха на едно мнение като скала и вече нямаше никакво значение кой е с колеблив характер, кой е непреклонен, притеснителен или умерен във всичко.

Не зная отговора на предните въпроси, но със сигурност видях горещо и непоколебимо детско приятелство и солидарност в действие. Беше вълнуващо.

Видях истинската състрадателна човешка природа. С различни личица, в различни дрехи и с различни велосипеди, но еднакво трогателна и безценна.

Напомни ми всички моменти, в които с приятелка пием горещ шоколад, обсъждайки някоя житейска криза. Часовете минават и историята се променя към все по-добро. Постепенно даваме възможност на шоколада и на приятелството да смекчат удара и да подсладят деня и живота.

Защо ви разказвам за тези деца?

Беше много хубаво да наблюдавам откровения момент на приятелство.

Дори във въображението си продължих историята им подобно на историята на Робърт Кийосаки, който на девет години става съдружник с приятеля си Майк, с цел да правят заедно пари и приятелството прераства в бизнес партньорство, а после децата получават неочакваните и много ценни уроци от богатия татко. Или може би по начина, по който Патриша Спадаро би обяснила изкуството да даваш и да получаваш, изкуството на баланса.

Историята може да бъде продължена по хиляди различни начини.

Най-важно в нея е приятелството.

Днес децата бяха в парка, утре ще разтапят проблемите в горещ шоколад, след много години ще се смеят с чаша вино в ръка, припомняйки си детските преживявания.

И приятелството ще им носи добро и радост и ще прави живота им по-слънчев и сигурен. Чудесно е, нали?