Science alert: Парацетамолът може да предизвика рисково поведение

Едно от най-консумираните лекарства в САЩ - и най-често приеманият аналгетик в световен мащаб - може да направи много повече, отколкото просто да облекчи главоболието ви, съобщи Science alert. 

Според проучване от 2020 г., което измерва промените в поведението на хората, когато са под влиянието на често срещаното лекарство без рецепта, а именно ацетаминофенът, известен още като парацетамол, може също така да увеличи склонността към поемане на риск.

„Изглежда, че ацетаминофенът кара хората да изпитват по-малко негативни емоции, когато обмислят рискови дейности - те просто не се чувстват толкова уплашени“, обяснява неврологът Болдуин Уей от Държавния университет в Охайо при публикуването на резултатите.

„При положение, че почти 25 % от населението в САЩ приема парацетамол всяка седмица, намаленото възприемане на риска и увеличеното поемане на риск може да има важни последици за обществото“, добави Уей.

Констатациите се прибавят към нарастващия брой изследвания, които показват, че ефектът на ацетаминофена върху намаляването на болката се разпростира и върху различни психологически процеси, като понижава възприемчивостта на хората към наранени чувства, изпитват намалена емпатия и дори притъпява когнитивните функции.

По подобен начин изследването показва, че афективната способност на хората да възприемат и оценяват рисковете може да бъде променена или нарушена, когато приемат парацетамол.

Макар че ефектите може да са незначителни и засега трябва да се разглеждат като хипотетични, те заслужават внимание, като се има предвид, че парацетамолът е най-разпространената лекарствена съставка в Америка, която се съдържа в над 600 различни вида лекарства, продавани без рецепта и по лекарско предписание.

В поредица от експерименти, включващи над 500 студенти от университета като участници, Уей и екипът му измерват как еднократна доза от 1000 mg парацетамол (препоръчителната максимална еднократна доза за възрастни), разпределена на случаен принцип на участниците, влияе на тяхното рисково поведение в сравнение с плацебо, разпределено на случаен принцип на контролна група.

При всеки от експериментите участниците трябвало да напомпат ненадут балон на компютърен екран, като всяко едно напомпване им носело въображаеми пари.

Инструкциите им бяха да спечелят възможно най-много въображаеми пари, като изпомпват балона колкото се може повече, но да внимават да не спукат балона, в който случай ще загубят парите.

Резултатите показват, че учениците, които са приемали парацетамол, са поемали значително повече рискове по време на упражнението в сравнение с по-предпазливата и консервативна плацебо група.

„Ако не обичате да рискувате, може да изпомпате няколко пъти и след това да решите да се откажете, защото не искате балонът да се спука и да загубите парите си“, заяви Уей.

„Но за тези, които приемат парацетамол, с увеличаването на балона смятаме, че те изпитват по-малко тревога и по-малко негативни емоции относно това колко голям става балонът и възможността той да се спука“, каза още експертът.

В допълнение към симулацията на балон участниците попълват и анкети по време на два от експериментите, в които оценяват нивото на риска, който възприемат при различни хипотетични сценарии, като например залагане на дневния доход на спортно събитие, скок с бънджи от висок мост или шофиране на кола без предпазен колан.

В едно от проучванията изглежда, че консумацията на парацетамол намалява възприемания риск в сравнение с контролната група, въпреки че в друго подобно проучване не се наблюдава същият ефект.

Макар че подобен експеримент не отразява непременно как парацетамолът може да повлияе на хората в реални ситуации, въз основа на осреднените резултати от различните тестове екипът стига до заключението, че съществува значителна връзка между приема на парацетамол и избора на по-голям риск, дори ако наблюдаваният ефект изглежда слаб.

Въпреки това изследователите признават, че очевидните ефекти на лекарството върху рисковото поведение могат да се тълкуват и чрез други видове психологически процеси, като например намалена тревожност.