Myles Kennedy (ALTER BRIDGE, SLASH): Използвам всеки момент, когато съм буден, да живея и да дишам

Интервю с Myles Kennedy(ALTER BRIDGE, SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS)

Паралелно с успешната кариера като вокалист на ALTER BRIDGE и SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS, Myles Kennedy издаде „The Art of Letting Go“, трети солов албум след „Year of the Tiger“ от 2018 и „The Ides of March“ от 2021 година. „The Art of Letting Go“ е поводът Myles Kennedy отново да бъде гост в „От другата страна“.

Интервюто с Myles Kennedy(ALTER BRIDGE, SLASH FEATURING MYLES KENNEDY AND THE CONSPIRATORS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.12.2024 година.

От другата страна - Здравейте, г-н Kennedy. Разбира се, че ще започнем с новия албум. Защо „The Art Of Letting Go“? Имам предвид – това да оставиш нещата да се случват, изкуство ли е?

Myles Kennedy - Да, защото трябва да работя върху него. Това е също изкуство. Опитвам се да го направя за себе си, докато работя върху него. С годините, през които си на тази планета, започнаш да гледаш на света различно. Разбираш, че да реагираш на всичко и да не се носиш по течението, не е винаги идеалният начин да съществуваш. На този етап от живота ми се опитвам да се науча и работя върху тази част от мен да оставям нещата да се случват. Развивам се и се уча да поемам единствено малките удари. От тук идва и заглавието на албума.

От другата страна - Колко начина „да оставиш нещата, да се случват“ знаеш.

Myles Kennedy - Не достатъчно. Според мен ключовият фактор е да се опитвам, да живея в настоящето. Опитвам се да се науча да живея живот изпълнен с благодарност. Доколкото е възможно с това да е изпълнено ежедневието ми. Вместо да идеализирам нещата или да посягам към следващия източник на допамин, или следващата ситуация, която смятам, че ще ме направи щастлив, или каквото и да е, просто искам да се науча, да оценявам онова, което имам.

От другата страна - В днешната информационна епоха как успяваш да останеш широкоскроен?

Myles Kennedy - По някакъв начин живея във вакуум. Не си позволявам да влизам в сфери, които биха ограничили светогледа ми. Когато става въпрос за нещата, които засягат мен самия, не чета съобщенията, които получавам, не се интересувам от коментарите. По някакъв начин живея в този създаден от мен балон. Положение, което наистина работи много добре за мен. По този начин се чувствам много по-щастлив. Опитвам се да огранича времето, което прекарвам в дигиталната среда, както и да огранича новините. Не искам да бъда невеж за света около мен, но в същото време не искам и да прекалявам с него, и с нещата, които не мога да контролирам. Достигнах до тази позиция преди три-четири години. Тогава се озовах в положение, в което целенасочено започнах да изучавам изкуството, да пропускам онова, в което съм задълбавал толкова много. Бях се вкопчил в състоянието на света. Бях открил много начини да се свличам и да бъда нещастен.

От другата страна - А как се постига баланса между собствения и заобикалящия те свят?

Myles Kennedy - Това е деликатен танц. Все пак не искам да съм човек, който напълно отписва действителността. В същото време, обаче, съм точно в тази точка от живота ми. Не знам къде ще бъда на психологически след 5 или 10 години. Просто осъзнах, че присъщото ми щастие и свобода са точно тук, в този момент от живота ми, днес. И те са всичко, от което се нуждая, за да бъда удовлетворен на по-дълбоко ниво. Опитвам се да живея по този начин в свят, който е толкова забързан и в същото време привлекателен заради дигиталната ера. Където и да отида, виждам как всички или повечето хората са толкова привързани към своите устройства. До известна степен се чувствам като тях. Те са погълнати в търсенето на каквото и да е, и са пристрастени към допамина, стимулирани за неговото откриване. В един такъв момент направих стъпка назад. Отдръпнах се. И наблюдението ми се стори много интересно. Не искам да живея постоянно по този начин. На тази плоскост обаче трябва да стъпвам леко, защото не искам да изглеждам като някой, който се опитва да пробутва определена гледна точка. Просто за мев, по начина, по който бях свързан, този вариант вече не работи.

От другата страна - Къде се сблъскват тези два свята?

Myles Kennedy – Ако искате да останете в това царство, което може и да изглежда доста обикновено, просто се опитайте, да го опазите чисто и неопетнено, колкото е възможо повече. В същото време създавате и издавате музика в свят, който е препълнен с информация. Влизате в този свят и рекламирате албумите си, правите турнета и други неща. На това ниво се случва сблъсъкът. Не разполагате с лукса да създадете нещо, да го пуснете и след това да се обърнете, и да си тръгнете. Да се усамотите в горите и да се затворите в някоя изолирана хижа. Бихте могли да го направите, но има една част от целия процес, в който трябва да направите реклама, да тръгнете на турне, просто да запълните пространството със себе си. Предполагам, че това отговаря на въпроса ти. Искам да кажа, че срещата на двамата субекти е точно там, в това пространство.

От другата страна - Кой е победителят в крайна сметка?

Myles Kennedy - Зависи от деня. Има дни, в които чувствам, че мога да се ориентирам и да изляза някак невредим. И дни, в които усещам, че не мога да се отпусна, колкото ми се иска и се въвличам в драмата. Аз съм човек. Със сигурност имам да извървя много дълъг път, за да овладея тази концепция.

От другата страна - Коя е крайната цел на творческата ти работа и по специално на албума „The Art Of Letting Go“?

Myles Kennedy - Крайната ми целе да продължавам, да газя в тези води. И в същото време да опазя начина си на мислене, за да остана на собствения си път. Което след това помага на творческия процес. Онова, което открих, правейки музика е, че дори и източниците на вдъхновение да са различни, те ти позволяват, каквото и да създадеш, да произлезе малко или много от едно нефилтрирано и необраотено място, до което можете да се докоснете и което е някак си винаги по-чисто. Целта ми е чрез този процес да имам възможността, да продължавам да създавам, с надеждата, че това, което създавам ми носи удовлетворение и че съм на правилния път. Че все още съм в точното състояние на съзнанието. Че все още мога да извлека нещо от вселената или от малкия си мозък и то да е истинско. Нещо, което да усещам като автентично. Да съм готов да го развивам, след което да го предоставя на света.

От другата страна - Един музикант утопии ли би трябвало да създава или да предпазва слушателите от утопии?

Myles Kennedy - Зависи каква е дефиницията за утопия. За мен и онова, което се опитвам да правя чрез себе си, е да създавам, защото имам необходимост, да го правя. Създавам, защото все още имам достатъчно идеи за обработване. Това е част от моя терапевтичен процес. Когато се движите по този път, създавате нещо, което някой друг може да чуе. След което да го използва в неговия собствен живот. А в неговия свят то от своя страна да има определени изцеляващи свойства. Това е наистина красиво. Не е необходимо да го правя осъзнато и целенасочено. Това е нещо като страничен продукт от моята работа. В края на краищата аз го правя, защото съм напълно искрен и откровен. Аз все още имам своите проблеми с безпокойството, както и с депресията и все още работя над тях. Като се опитвам да развия изкуството да се отпускам. Два оставя нещата да се случват. Опитвам се да премина през тях чрез създаването на песни. Чрез всичко, което би могло да ми е от полза. Използвам всеки момент, когато съм буден, да живея и да дишам. Това пътешествие е очарователно, защото съм използвал процеса и го използвам откакто се помня. Пиша песни от десетилетия и това е всичко, което знам. След което да се свържа с някого на другия край на света, който е слушал музиката ми и му е интересно да говори за нея. Или да говоря за песните с фенове след концерт, които казват, че са им помогнали в живота. За мен това е просто невероятно и не го приемам за даденост. Генезисът обаче винаги идва от места, които ми помагат да оцелея. Просто се опитвам да оцелея. И моите умения за оцеляване разчитат единствено на писането на песни.

От другата страна - Новият ти албум „The Art Of Letting Go“ показва ли малко или много еволюцията ти като артист?

Myles Kennedy - Да, мисля, че показва къде се намирам като артист днес. Както всъщност го прави всеки албум. Те са като внезапна моментна снимка. А до известна степен, записите, които правя като солов изпълнител, наистина приличат повече на записки в дневник. Надявам се, че ще имат приличен живот. Надявам се, че като ги чуя след 10-15 години ще си кажа, че дават добра представа за това, какъв съм бил по онова време. И ще ми е комфортно от начина, по който съм се изразявал и съм се документирал в тях. Вместо да ми е неудобно да говоря за тях.

От другата страна - Как създаде този албум - лесно и с положително мислене, или трябваше да преминеш през много проби и грешки, и сериозно страдание, за да го извадиш от системата си?

Myles Kennedy - И от двете е по малко. Искам да кажа, че ми харесва да пиша. Обичам да създавам музика. Обичам да измислям рифове. Обичам китарата. Но в същото време определено имаше и много изпитание. Беше трудно да завърша някои от песните в сравнение с други. Което беше малко разочароващо. Това се случваше в период от живота ми, както и като много други периоди в живота ми, в който се занимавах с външни неща, които ми носеха доза тежест. По някакъв начин създаването на музика ми даде възможност да избягам от тях. За това и непрекъснато продължавам да повдигам пред себе си въпроса за това колко е важен творческият процес за мен самия. Той ме снабдява с кислород, за да мога да дишам. Когато се боря, с каквото и да е - дали ще е болест в семейството или някой приятел е починал, или всички трудности през което преминавам, се обръщам към музиката, защото процесът на нейното създаване е одушник за мен, когато имам нужда от някакво облекчение. Този процес е изключително важен и съм толкова благодарен. Не мога да проумея и да си представя живота си без опцията да създавам.

От другата страна - Според теб би ли могъл да създадеш тези песни преди пет или десет години?

Myles Kennedy - Не, не мисля. Преди пет или десет години бях на друго място. Като съдържание и текстове определено не бих могъл. Тогава все още не бях попаднал на някои от тези философии, а и като музикант трябваше да се развия още повече, за да създам тези песни днес.

От другата страна - Кое е това конкретно нещо, което има най-голямо въздействие върху изкуството на един артист?

Myles Kennedy - Трябва да отбележа, че задаваш страхотни въпроси. Зависи какъв артист си, зависи от това каква е музиката ти. Зависи от начина ти на мислене. Най-важното за мен е да изляза от комфорната си зона. Това е решаващото. Да укротя егото си. Така усещам нещата. И мисля, че до известна степен това е причината да усещам, че не бих могъл да създам този албум преди 5 или 10 години. Защото егото все още управляваше живота ми много повече, отколкото го исках. С този албум наистина се научих да се оправям в съвсем различни условия. Което е много освобождаващо. И ми се иска да бях на това ниво на мислене и с това съзнание преди 20 години, защото се чудя колко по-различна би била моята работа. Но все пак чувствам, че пътят е бил много полезен.

От другата страна - Кои са качествата, които цениш в музиката днес? Които винаги те карат да гадаеш, да се чудиш и да им обръщаш по-голямо внимание?

Myles Kennedy – Това е свързано с формата на музикалното изкуство, което е толкова уникално. Пристрастен съм към изкуството като цяло. Но в музиката се чувствам много повече, отколкото в другите му форми. Звучи като клише, но музиката е универсален език. За мен на първо място е добрата мелодия. И съм очарован как последователност от ноти, се комбинира с правилната прогресия на акордите, независимо от това какъв е текстът. А понякога дори няма текст, а просто мелодия. Ние имаме това трансцендентно качество, което пленява дори малко дете, което току-що се е появило на света и има едва няколко дни живот. Пускаш си определени песни, които са те формирали като възрастен. И същите тези композиции ги пускаш на дете, което няма никакъв житейски опит и реален контакт с живота. И виждак как това дете пристъпва през дверите на музиката. Свързва се с нея. Усещаш как мелодията и музикалното произведение го хипнотизират. Точно тук за мен се крие основното богатство на музиката. И винаги си задавам въпроса „Как въобще е възможно?“. Това ти показва силата на музиката.

От другата страна - Ще бъде ли честно да се каже, че с възрастта и натрупването на повече опит като музикант, си по-склонен да жертваш настойчивостта на музика в името на това да е по-фокусираната?

Myles Kennedy - Не знам, наистина не знам. Дори не знам дали бих се олицетворил с тази концепция. Мисля, че тези две крайности могат да работят заедно. Може да звуча глупаво, но мисля, че подобна възможност съществува.

От другата страна - Може ли слушателят наистина да поеме всичко, което „The Art of Letting Go“ предлага като арт проект, без да обръща внимание на текстовете и философията зад музиката?

Myles Kennedy - Разбира се. Донякъде това кореспондира с мелодичните аспекти, за които говорихме. Можеш да обръщаш повече внимание на груува или на цялостното настроение, което албума носи. За себе си мога да кажа, че като по-млад не обръщах толкова голямо внимание на текстовете. За мен най-важни бяха китарите и мелодиите. Дори и днес не знам за какво се пее в някои от най-любимите ми песни. За мен текстът носи душата на песента, но мелодиите, прогресиите, цялостното настроение в музиката са по-важни. Представи си, че си сам на гарата и виждаш красиво момиче, което пресича пътя ти. Веднага в теб се появява желанието да я заговориш, запленен от красотата й. Това е мелодията за мен, това е прогресията на акордите. И когато заговориш това момиче, нейната душа всъщност е текста на песента. Много хора, когато става въпрос за музика, заради липсата на време или незаинтересованост, не се интересуват от душата на песента. Те просто й се наслаждават или я изполват за фон на ежедневната си работа. Музика, на която да си тактуват, докато вършат нещо друго и в това няма нищо лошо.

От другата страна - Как се справяш с предизвикателството да си солов артист, след като си част от ALTER BRIDGE и групата на Slash?

Myles Kennedy - За мен соловата ми кариера е най-лесното нещо от трите. Но тя може да бъде и много голямо предизвикателство. Защото зависи единствено от мен. Няма на кого да отхвърлям идеи. Само аз съм. Понякога е забавно как хората смятат, че останалите ми проекти не са като мои деца. Честно казано, мога да седя тук и постоянно да повтарям, че и в трите съм въвлечен по един и същ начин, с една и съща сила. На този етап не мога да отлича един за сметка на друг, защото в творческо отношение се нуждая едноременно и от трите, за да ме поддържат настървен. Предизвикателството е голямо, когато взема собствената си техника и тръгна на турне като трио. Триото е забавна форма, но за човек, който едновременно пее и свири на китара, напрежението е голямо. По някакъв начин това също ми носи удоволствие, нищо че го приемам като ходене по въже. И е нещо, върху което трябва още да поработя.

От другата страна - Последен въпрос – би ли посочил някой забележителен албум, който цениш заради това, че е изключително изтънчен и в същото време е напълно нерафиниран като звучене?

Myles Kennedy - Нерафиниран не знам. По отношение на изтънчен запис, който е и нерафиниран... Страхотен въпрос. Харесва ми. Никога не съм мисли по този начин. В едно изречение да има изтънченост и нерафинираност. Може би за това обожавам „A Love Supreme“ на John Coltrane. Това е джаз албум, но когато говорим за музикална изтънченост, която е напълно нерафинирана, това е примерът. Това е албумът за мен. Той е толкова напредничав за времето си. В него музиката е някак си интелигентна, но всъщото време много опасна и наистина непредсказуема, неовладяна, нерафинирата. Изборът ми е „A Love Supreme“ на John Coltrane.