Ravn (1349): За баланс е необходимо да познаваш и мрачната, и светлата част от себе си

Интервю с Ravn (1349)

1349 е годината, в която Черната смърт пресича границите на Норвегия, унищожавайки 2/3 от населението, слагайки край на Златния век в страната. През 1997 година банда младежи, несъгласни с посоката на развитие на блек метъла, поставят началото на 1349. През 2024 групата издава албума „The Wolf & the King“. Основната причина вокалистът на 1349 Ravn да даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Ravn (1349) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 30.12.2024 година.

От другата страна - Привет, Ravn, какво искахте да кажете в миналото с вашата музика и какво сега?

Ravn - Нищо не се е променило по отношение на основната на цел на 1349. Групата беше създадена, за да съхрани и продължи наследството на норвежкия блек метъл. Основах бандата през 1997 година, защото не ми харесваше посоката и развитието на стила, както и онова, което започнаха да определят за блек метъл. Стилът се беше насочил към симфоничната готик стилистика. Онова, което харесвам в блек метъла е яростта, агресията, атмосферата, която създава. Събрах 1349, за да съхраня всичко това, тази музикална и визуална експресивност. Никога не сме се обръщали назад. Намерихме правилните хора, които имат същата представа като нашата. И така започнахме да създаваме блек метъл по начина, по който искахме да звучи. Останалото е история. Това е фокусът на всеки наш албум. Искаме да създаваме нещо уникално и различно, което да допринася за звука и наследството на норвежкия блек метъл като форма на изкуството.

От другата страна - Норвежкият блек метъл единствено музика ли е или има още нещо, което дори е по-важно от самата музика?

Ravn - Норвежкият блек метъл е комбинация от няколко фактора, които трябва да са налични. Разбира се, музиката е това, което чуваш, но когато гледаш една група на живо, има още един аспект и това визуалният. Тази визуализация може да бъде включена в клиповете, както и в оформлението на албума. Но най-добре норвежкият блек метъл се възприема на живо. Също така по този начин 1349 привличат повече фенове, което е най-хубавото. Имаме репутацията на най-яростната банда на живо, с което се гордеем.

От другата страна - Новият албум на 1349 се казва „The Wolf and The King“. Той на какво е метафора?

Ravn - Той разказва стара история, свързана с претворението. То е нейна аналогия. Става въпрос за унищожението на собственото его и създаването на най-добрата собствена версия. Алегорията е свързана с това, че вълкът убива краля, след което изгаря, за да може от пепелта да се възроди новия крал. Когато за първи път чух тази история, си помислих, че от нея може да се получи добро заглавие за албум. Концепцията е също добра и се вписва много добре в идеята на 1349.

От другата страна - По какъв начин тази концепция попълва пъзела зад 1349?

Ravn - С всеки албум, винаги, се опитваме да предизвикаме собствените ни граници и онова, което можем да създадем като музиканти. Това е нашето осмо издание. То ни доближава още повече до онова, което искаме да постигнем. Вървим в същата посока вече 25 години на все същото екстремно ниво. Започнахме да се замисляме къде ще приключи всичко това. Както и като цяло в живота, не можеш да живееш и да правиш всичко на едно и също високо ниво. Когато приемеш този факт и се примириш с него, става по-лесно. В един момент всичко ще свърши. Голямата награда, която ние като музиканти получаваме от цялата работа, е надеждата, че изкуството ни, ще се превърне в наследството, което ще оставим. За всеки нов албум на 1349 всъщност смятаме, че ще е последният в кариерата ни. По някакъв начин това е факторът, който ни движи напред. Всеки път, когато започнем да обсъждаме дали да създадем още един, въпросът, който винаги си задаваме в бандата е, каква би била причината, за да го направим и какво точно трябва да поднесем и предложим. Не искаме да издаваме албуми, заради самото издаване на албуми и за да стимулираме индустрията. Трябва да имаме лична причина, за да го направим, както и да ни връхлети вдъхновение, което да ни помогне да го създадем. Не го правим, за да продаваме албуми.

От другата страна - Коя е тогава основната причина да създадете „The Wolf And The King“?

Ravn - Фактът, че имаме още какво да сложим на масата. За това решихме да издадем още един албум.

От другата страна - Малко по-рано спомена егото. Трудно ли се управлява егото, когато става въпрос за създаване на изкуство?

Ravn - Разбира се. Това е основното предизвикателство. Както и в живота. Ако хората можеха да контролират егото си, светът щеше да е едно по-мирно и спокойно място. Като цяло животът е предизвикателство. И едва ли някой би стигнал далеч, ако сам не се предизвикваше и не приемаше предизвикателствата. В основата на човешката природа е да се търси комфорта, да се спестява собствената енергия. Ако това беше константа, едва ли щяхме да постигнем този икономически и индустриален напредък. Всеки трябва да поема отговорността за собственото си съществуване и за действията си. Не просто да се влачи след тълпата, а да оформи собственото си съзнание и да поеме отговорността за собствения си живот.

От другата страна - Чувстваш ли се отговорен за начина, по който феновете възприемат музиката на 1349?

Ravn - Не, по никакъв начин не поемам отговорност за тях. Щом си фен на 1349, значи знаеш какво ще получиш. Това е основният аспект. Единственото, което трябва да знаеш за нас, е че ние държим и сме верни на нашите амбиции в поддържането на блек метъл наследството. Начинът, по който ще звучи музиката ни е нещо, което ни движи напред. Ако прослушаш каталога ни, ще видиш, че албумите ни не са еднакви. Някои аспекти са постоянно променяни. Чувствам, че тази посока е много важна. Създаването на един албум е удоволствие. Понякога идеите, които имаме, издържат проверката на времето. Друг път прослушваме нещо и си задаваме въпроса, дали следващия път не можем да направим нещата по-различен начин. Винаги, когато започваме работа по нов албум, се връщам към онова, което сме направили последния път, анализирайки какво е проработило и какво бихме могли да запазим като процес на работа. Задаваме си въпроса дали бихме могли да постигнем повече. Какво можем да променим и да направим по различен начин. Готов съм да преобърна всеки камък, за да постигна най-добрия възможен резултат.

От другата страна - По какъв начин мъдростта, която идва с възрастта, се трансформира в музика, която има смисъл?

Ravn - Възрастта се отразява по много начини. В същото време, обаче, тя и мъдростта те правят резервиран. Което от друга страна е непрекъсната борба за бягство от тези окови. С възрастта придобиваш представа какво би могло да се счупи. Всичко е баланс. Понякога трябва да хванеш шансовете, които ти се предоставят. Друг път да не забравяш яростта, която е бушувала в теб, когато си бил по-млад. Понякога е важно да си я припомняш. Това е основно работа на ума и съзнанието.

От другата страна - С подобно наследство пътят напред не е ли труден?

Ravn - Не, лично аз не гледам на нещата по този начин. Чувствам, че 1349 имат мисия. Още от създаването на групата. Бандата беше основана с определена мисия. Наследството е тук, където винаги е било, натрупвано с всяко издание. Феновете винаги предпочитат определен албум пред друг. Обръщането на прекалено много внимание на този процес или постоянните мисли за него, са в противовес с движението напред. Едно подобно състояние би те карало да тъпчеш на едно място. Важното е да вървиш напред, вместо да се опитваш да отгатнеш какво искат феновете. Ролята ти като артист е всеки път да даваш най-доброто от себе си. Това, какво предпочитат феновете е тяхна работа. Те имат тази привилегия.

От другата страна - Има ли разлика между блек метъла и истинския блек метъл?

Ravn - Винаги съм казвал, че блек метълът е много индивидуално възприятие. Всеки, който го слуша, има собствена представа за него. Всеки може да каже, че ние свирим блек метъл. Но всеки слушател го възприема лично, по различен начин и решава дали е неговото. Дали му носи онова блек метъл усещане. Не бих казал, че свирим истински блек метъл. Ние изпълняваме блек метъл без значение дали носи онова усещане за блек метъл. Всеки слушател трябва сам да реши за себе си. За нас това е пътят на блек метъла и това е нашата представа за стила. След което всеки слушател може да е съгласен или да не е съгласен с нас. Това вече е негово решение.

От другата страна - Музиката на 1349 е повече интровертна или екстровертна?

Ravn - Тя може да е и двете. Бих отбелязал, че като текстове, тя е винаги много интровертна. Представям моята лична перспектива и моите мисли в тях. А моментът, в който те са вградени в композициите, превръща музиката в екстровертна. Така че музиката на 1349 е добър баланс от интровертност и екстровертност.

От другата страна - Кой елемент от блек метъла постоянно те държи нащрек?

Ravn - Това се отнася за музиката като цяло. Става въпрос за чувството, което тя носи. Когато е създадена и изпълнена със сърце и душа. Щом харесвам музиката, означава, че тя е искрена и е създадена отговорно. А не е продуцирана за радио станциите или да бъде използвана за фонов шум. Подобна музика е музика без душа. Тя звучи като всичко друго създадено в тази сфера. Когато си пусна радиото и по него звучат песни от някаква класация, слушането им се превръща в доста дразнещо. Те са създадени за масовия вкус и в тях липсва душата. Мога да видя усилията, които са вложени. Но ако в музиката липсва идеята, ако липсва авторският поглед, ако се усеща, че авторът е нямал предвид онова, което е направил и тя е само продукт, който да задоволи определен вкус и да монетаризира определени цели, тогава тя е просто шум, който замърсява въздуха и пространството. Напълно е безсмислена. Светът има нужда от по-малко шум.

От другата страна - Какво те дразни в съвременния блек метъл?

Ravn - Не обръщам внимание на това, което правят другите банди. Това беше и една от причините да създадем 1349. Ние правим нашите неща. Онова, което правят другите, няма никакво значение. Блек метълът е за индивидуалисти. Индивидуалността е огромен фактор в блек метъла. От там трябва да започнем. За да се занимавам с блек метъл, означава, че стилът ми носи нещо, което другите не могат. И не бих го направил като останалите. Те имат свой начин, по който аз например не бих постъпил. Нищо, че го наричат блек метъл. Не му обръщам внимание. Не се засягам по никакъв начин. Би било твърде вредно за съзнанието ми, ако обръщам внимание на нещо, което не ме интересува, вместо да го игнорирам.

От другата страна - Как се запазва автентичността в музиката на 1349?

Ravn - Няма начин да не я откривам в себе си. Онова, което 1349 носят, е перфектно за този процес. Те ме балансират като човек. Провокират ме да открия колко мрак има в мен. Винаги съм казвал, че не можеш да определиш колко е мрачно или светло съзнанието ти. Не можеш да пренебрегнеш едната част за сметка на другата, защото се нуждаеш и от двете. Имаш и двете в себе си и трябва да ги изразяваш в дълбочина. Всеки се нуждае от пълния набор чувства и усещания, за да е автентичен. Колкото повече го осъзнаваш, толкова по-лесно ще можеш да се потопиш в мрачните кътчета на ума, които след това да вплетеш в музиката, както е при 1349. Нещо, върху което работим от създаването на групата през всички тези години. Също така това е и основната причина да се замеся с блек метъла. Емоциите, които той провокира, ми харесват. В миналото стилът беше удобната формула за техния контрол. Днес нищо не се е променило.

От другата страна - Когато композираш музика, коя част използваш – мрачната или светлата?

Ravn - Винаги се стремя да се гмурна в мрачната част на съзнанието ми. Понякога се нуждая и от светлата, но творческият процес е труден за обяснение. Има толкова много вариации и начини на действие. Винаги съм харесвал по-мрачните чувства, които музиката носи. В тази, която харесвам, винаги има мрак. Точно това съм инициирал и в моя композиторски процес. Когато създам парче музика, го оставям настрана. Връщам се към него след ден. Ако съм работил през нощта, го прослушвам на сутринта. Слушам го отново след няколко дни и продължавам работата. Просто му давам известно време, за да диша. В този случай може би включвам по-светлата част на съзнанието си. Процесът на работа изисква разнообразие, за да постигнеш най-добрия възможен резултат. Защото, ако достигнеш само до светлия или мрачния край, можеш да останеш там и никога да не се върнеш. Трябва да има баланс. Но за да го запазиш, трябва да познаваш и двете страни.

От другата страна - 1349 са от втората вълна на блек метъла. Това предимство ли е или недостатък за групата?

Ravn - Бях много щастлив с първата вълна на норвежкия блек метъл. Преди т.нар. синтезаторна ера. От която бях провокиран сам да създам банда. Бях щастлив като фен. Не създадох групата, когато за първи път чух блек метъл, защото ми харесваше такъв, какъвто беше. Харесваше ми начинът, по който беше представян от хората, които го изпълняваха. Всичко продължи до момента, в който нещата започнаха да се променят. Тогава почувствах, че трябва да започна сам да се занимавам с блек метъл. Де факто точно втората вълна ме провокира да създам група. Просто нямаше други възможности така да се изразя. Стилът попадна в ръцете на музиканти, които правеха с него такива неща, с които въобще не бях съгласен.