До 16 януари е отворена за обществено обсъждане и консултации Наредбата за специализациите на медицинските специалисти.
В България от години се говори за недостатъчен брой специалисти (това са лекарите със специалност – педиатри, неонатолози, хирурзи, ортопеди и пр. и пр.), както и за недостатъчен брой лекари. Дефицитът на лекари се измерва в хиляди в национален мащаб, а за някои специалности като детска хирургия, инвазивна кардиология и редица други, лекарите се броят на пръсти за няколко области.
Не са достатъчно и местата за млади лекари специализанти на фона на общия брой завършващи медицина, сочат още статистиките.
Един от начините за преодоляване на липсата на медици както у нас, така и по света, е наемането на работа на чужди лекари. Вече има и няколко десетки успешни истории с медици от Албания, Сирия, Палестина, а вече и от Украйна и Русия. В списъка са например лекар от Близкия изток, който стана директор на общинската болница в Исперих и няколко години награждаван като най-успешният болничен директор в България, инвазивният кардиолог Владимир Шурупов, който от няколко месеца работи активно в Русе и десетки други.
У нас обаче – въпреки европейските директиви, медици от 3-ти държави (т. е. извън ЕС) не могат да учат и да специализират в дадена медицинска област.
Проблем с медицинските специализации има и за българските млади лекари – местата по държавна поръчка са единици, а платената специализация е непосилна за всички. Това е и едно от обясненията защо толкова току-що завършили медицина лекари напускат страната и заминават извън нея, коментира за Радио Варна Ваня Добрева от "Асоциация Хипофиза".
Неправителствената пациентска организация също е внесла предложения за промени в Наредбата за специализациите, която към днешна дата не позволява медици с временна закрила или с продължително пребиваване да специализират у нас, вкл. и по европейски проект „Специализация в здравеопазването+“.
Какъв точно е проблемът със специализациите на младите лекари? Чуйте в звуковия файл.

Специализираната АГ болница във Варна отбелязва световния ден на недоносените деца - 17 ноември, със семинар на тема "Всичко за недоносеното бебе - от болницата до необходимата грижа у дома след изписването" . Лекторите - д-р Симеона Живкова и акушерката Фаня Кючюн, от неонатологичното отделение в СБАГАЛ "Проф. д-р Димитър Стаматов", ще говорят..
Бюджет 2026 е политически компромис, съставен така, че да няма толкова недоволни. На всеки е дадено по малко, а резултатът е позната формула на добрите бюджети - такива, които не предизвикват кризи, но и не водят до дълбоки промени. Така коментира одобрения от кабинета проект на бюджета на страната за 2026 икономистът Димитър Събев от Институт за..
Човек трябва да е чувствителен към света - емоцията не е само в нас, тя е около нас. Това подчерта за Радио Варна художничката и преподавател в Националното училище по изкуствата "Добри Христов" във Варна - Миряна Пеловска. Тя откри своята самостоятелна изложба "Къси разкази" в Градската художествена галерия "Борис Георгиев". Експозицията, която..
"България е оазис за пчелите и това трябва да остане така“, казва с усмивка Елен Сабатини – французойка, която преди 18 години избира да се установи в България и да посвети живота си на пчеларството и опазването на природата. Завършила екология, Елен намира своята мисия в това да учи хората – особено децата – да обичат пчелите. Тя често..
Пет награди "Ротари-Евксиноград" бяха раз дадени за 18-а поредна година на ученици и учители в Градската художествена галерия във Варна. Отличията са за ученици със значими постижения, отвоювани на национални и международни състезания, както и на учители, постигнали успехи при работа с ученици. Един от тях е Звездемир Пенев, 12-класник от..
След като бъде избран особен управител на "Лукойл Нефтохим Бургас", България ще може да поиска дерогация от американските санкции. Това каза Валентин Кънев, председател на Черноморската и Балканската петролна и газова асоциация. Назначаването на особен управител е ключова стъпка в подготовката на правителството за възможен преходен режим, каза..
В България времето се възприема по различен начин от Чехия - дори граматически. Това каза Рдка Рубилина - експерт по човешки права, поетеса и директор на Чешкия културен център в София, в предаването на Радио Варна POST FACTUM. Според нея не може да се каже точно, че се се създава усещането за по-забавен ритъм, но нагласата е друга. Рубилина сподели..