Коментарите за преговорите за правителство с премиер Росен Желязков предшестваха заседанието на Правната парламентарна комисия, на която на второ четене бяха приети промени в Закона за съдебната власт, с които се прекратява процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор, предаде БНР.
Заради гласувания "въздържал се " и "против" обаче ключови промени, свързани с процедурата за избор на т.нар. трима големи в съдебната система, бяха отхвърлени.
Според приетия в Преходните и заключителните разпоредби в ЗСВ процедурите по избор на главен прокурор и председатели на Върховния административен и Върховния касационен съд, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на промените, се прекратяват. Така в момента е само тази за титулярен обвинител номер едно, тъй като процедурата за нов председател на ВАС на два пъти беше прекратена заради липса на кандидати.
Така дори и на 16 януари ВСС да избере Сарафов, ако президентът забави финалния си подпис, промените в ЗСВ бъдат приети на второ четене и в пленарната зала, Румен Раде подпише указ за обнародването им, излязат в Държавен вестник и веднага влязат в сила, съдебните кадровици ще трябва да прекратят тази конкретна процедура.
Преди това обаче с гласовете "въздържал се" на ГЕРБ- СДС и БСП -ОЛ и "против" на "ДПС - Ново начало" беше отхвърлен текстът, които въвъвеждаше забрана по принцип съдебни кадровици с изтекъл мандат да избират т.нар. трима големи в съдебната система. Бламирано беше предложението - при президентско "не" на избран за главен прокурор или председател на някое от двете върховни съдилища да е необходимо т.нар. двойно мнозинство, за да бъде предложен отново избрания на държавния глава.
Както и лимитирането до 6 месеца на възможността един магистрат да е изпълняващ функциите. Падна и забраната временно изпълняващ да се кандидатира, какъвто е случаят със Сарафов.
Тоест и Георги Чолаков, и Борислав Сарафов могат да запазят настоящия си статут и след поредните промени в ЗСВ. При това - за неопределено време, защото - засега само в правната комисия, депутатите записаха, че в срок от 6 месеца от влизането в сила на този промените в ЗСВ Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет.
След края на заседанието Надежда Йорданова от ПП - ДБ обобщи:
"Имаме две новини - едната добра и едната лоша. Комисията прекрати процедурата по избор на главен прокурор. За съжаление не подкрепиха онези предложеиня, които гарантираха мандатност на тези органи и оставиха на практика Сарафов като временно изпълняващ функциите на главен прокурор".
Петър Петров от "Възраждане" пък направи връзка между начина на гласуване в Правната комисия и преговорите за правителство:
"Законопроектът остана да се крепи след днешното гласуване на една-единствена разпоредба, която, ако не мине утре, всички усилия, които положихме като противодействие на тази процедура, ще бъдат евентуално напразни. Но нека все пак да видим какво ще се случи утре и дали ще има отсъстващи депутати, които да променят кворума или общото гласуване".
Доволна, че е спрян изборът за главен прокурор беше председателстващата Мая Димитрова от БСП - ОЛ, според която в четвъртък ВСС не трябва да гласува за единствения номиниран Борислав Сарафов:
"Ако наистина се следва и общественото мнение, би следвало ВСС да не продължава тази процедура, тъй като е ясна и видна и волята на народните представители - най-малкото - в комисията".
Такова е и личното мнение на служебния правосъден министър Мария Павлова:
"Има една хипотеза в Админстративно-процесуалния кодекс - дали ще я приложат, сега не мога да кажа".
На въпрос трябва ли Сарафов сам да се откаже от състезанието, Павлова, която до влизането си в кабинета "Главчев 1" беше заместник-главен прокурор, отговори:
"Този въпрос трябва да му го зададете на него. Не съм на негово място, не искам да съм на негово място, поради което не коментирам. И се надявам да не бъда на негово място".
Каква ще е съдбата на процедурата за избор на главен прокурор - ще стане ясно в четвъртък.
На 11 април, петък, вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в церемонията по посрещане на първия български военен Научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) от третата му експедиция до Антарктида. Церемонията е от 9.30 часа на Морска гара – Варна.
Необходими са промени в законодателната и регулаторната рамка, които да гарантират устойчивото развитие на къмпинг туризма у нас с грижа към природата, стана ясно по време на срещата между министъра на туризма Мирослав Боршош и председателя на Асоциацията на къмпингите в България Веселин Вълев. 180 от познатите и посещавани къмпинга в България едва 50..
Най-голямото международно летище в Румъния "Хенри Коанда" ("Отопени") ще има нов терминал, съобщават от Националната компания за летища в Букурещ в информация, изпратена и до редакцията на БТА. Проектът, оценяван на 40 милиона евро, е определен като най-големия и най-сложния за летищната инфраструктура в страната. Новият терминал трябва да бъде готов..
Още един пострадал при пожара в Кочани, който беше на лечение в България, се завръща днес в Северна Македония, предаде БГНЕС. В чужбина остават хоспитализирани 55 македонски граждани. Състоянието им остава без промяна, включително на хората с най-тежки наранявания. В болници в Северна Македония към момента се лекуват 10 пациенти. От Министерството на..
Министерство на външните работи информира за предстоящи стачни действия на френските железници (SNCF) в периода 17 април - 2 юни 2025 г. Те ще се провеждат по предварително определен график, но очакванията са за сериозни затруднения в железопътния транспорт, особено в периода на ученическите ваканции и в празничните дни на месец май. МВнР..
България може да привлича туристи от Турция с по-добра реклама, трябва да бъдe популяризиран фактът, че страната е богата на минерални води. Това казаха участници в Българо-турския бизнес форум "Иновации и партньорства за устойчиво развитие в туризма", организиран от Българо-турския дамски бизнес клуб, с подкрепата на Националния борд по туризъм...
КНСБ настоява да бъдат увеличат с 15% заплатите в 7-8 сектора, които синдикатът определя като рискови. Ако това не стане, протестите ще се радикализират, а исканията ще нарастват, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в Благоевград, където беше открит първият в страната синдикален клуб за срещи и консултации. Според Димитров са нужни между 150 и 200..