Липса на терени и ток спъват стратегически инвеститори за Варна

През януари миналата година от Община Варна обявиха, че заедно с Министерството на икономиката и индустрията ще създадат съвместно инвестиционно звено,  което ще работи за привличане на стратегически инвеститори в града.

От Радио Варна решихме да проверим докъде стигна идеята и има ли вече реално работещо инвестиционно звено във Варна.

Чуйте повече от зам.- кмета по финанси Христо Рафаилов.

Имаме ли вече инвестиционно звено във Варна?

- За голямо съжаление все още не можем да се похвалим с такова, но активно работим по него. Направихме немалко на брой срещи с потенциални инвеститори - от Китай, Франция, Германия, Хърватия, но винаги в рамките на разговорите с тях стигахме до момента, в който нещо не се получаваше или не беше достатъчно добре формулирано. На база на тези наши наблюдения и пропуски стигнахме до извода, че трябва да има една единна структура, която да управлява тези процеси.

Към момента сме в етап на структуриране на подобна единица, която да включва както общинска администрация, така и представители на Общинския съвет, както и представители на различни браншови организации в града. Имаме идея да направим и Топ 100 на бизнесите във Варна и всеки един от тях да може да се включва с идеи и предложения към тази структура.

Като казахте, че има спънки, къде са затрудненията? Било в комуникацията, било в терените, било в нещо друго?

- Основните спънки са в няколко направления. Вие ги казахте. Едната е във възможността за осигуряване на терени. Община Варна, бидейки третата по големина община в държавата, разполага с доста ограничен поземлен фонд, с разполагаеми парцели. Всъщност те се борят на пръстите на едната ръка. Вторият проблем е енергоресурсите.

Абсолютно във всички разговори, за които по-рано казах с потенциални инвеститори, основната тема беше обезпечеността с енергоносители и ресурси, като токът се очертава най-големият проблем - възможността на местното ЕРП да доставя нужните на бизнеса мощности, за да бъдат осъществени техните производствени намерения.

Какво е направено по отношение на обособяването на така наречените евентуални индустриални зони - районът на Тополи, около Аксаково, на юг? Разговори между община Варна и община Аксаково няма ли?

- Има. Двете наши общини са неразривно свързани, както трудове потоци, така и като територия, на която се осъществява бизнес. Но без помощта на държавата няма как да стане така, че да имаме обща индустриална зона между двете общини.

Какво трябва да помогне държавата?

- Конкретно близо 10 хил. дка, които бяха желанието ни да направим обща зона, са в поземлен фонд, на който държавата трябваше да промени предназначението. 

Казахте, че сте имали разговори с компании от Китай, Хърватия и др. За какъв тип бизнес ставаше ставаше въпрос?

От Хърватска специално за производство на батерии за електромобили. От Китай инвеститорите са сред крупните световни производители на протеинови продукти. Имали сме запитвания за машиностроение, за високи технологии 

Доколко в една по-идеална ситуация или една хипотетична и по-мечтана е възможно да се промени част от структурата на бизнеса във Варна, който е съсредоточен основно в услуги, в IT в сферата на аутсорсинга, но липсва индустрия, липсва това, което го има в Шумен, в Пловдив, в Русе и на много други места?

- Правим постъпки точно в тази област. Искам да подчертя, че последните 10 години, а може би и повече, не виждам целенасочена работа на предходните администрации в тази насока.

Това, което прави текущата администрация, е да започне целенасочна работа по ЗПЗ-2 и ЗПЗ-3 (Западни промишлени зони - бел.а.).

ЗПЗ-2  - която има изработен ПУП (подробен устройствен план) е включена със 70 млн. лв. предложение за финансиране, за урегулиране и за инфраструктура в чл. 107 на държавния бюджет за тази година, като очакваме, че с тези пари ще успеем да обособим цяла нова индустриална зона, в която точно такива бизнеси, които да променят структурата на текущия бизнес във Варна биха се осъществили.

Втората крачка е ЗПЗ-3, където, за съжаление, няма ПУП и първо трябва да се изработи такъв, след което да се приложи регулация. Това ще отнеме няколко години. 

 Къде ще са тези ЗПЗ-2 и ЗПЗ-3 като идея?

 - По крайбрежието на Варненското езеро, по продължение на пътя за Девня (ул. "Девня" и крайезерния път)

Тоест някъде след Максуда?

- Да. След последното кръгово по ул. "Девня" започва ЗПЗ-2, тя свършва и следващият масив е ЗПЗ-3, малко преди отсечката за с. Тополи. Първата (ЗПЗ-2) има подробен устройствен план, който е приложен и сега искаме пари от държавния бюджет - 100 млн. лв. от Министерството на финансите, с които да приложим регулацията и да изградим инфраструктурата в района, за да могат тези парцели да бъдат готови за инвестиране.