Лесна работа: Животът. Обяснение в любов

Честито Възкресение! Приемаме празника по различни начини. Ето още един: да почетем силата и очарованието на живота.

Денят е красив. Ухание на пролет, лежерно чувство, приятни срещи с близки хора и всички хубави неща, които добавят още към това очарование. Прегръдки, топли думи, добра трапеза, препълнени сърца.

Вдъхновяваме погледа си със забележителни гледки, слушаме любима музика и с всяка следваща песен лентата с важните лични мигове минава през съзнанието ни. Саксофонът извива глас, пианото елегантно се включва и пред погледа ни изникват лунни пътеки, вечерни плажове, тихо море, танцуващи двойки, приятели, които отпиват от питието си и се наслаждават на красивия сезон.

Това е само мъничка част от обяснението ми в любов към живота. С цялото очарование на миналото и бъдещето му; с всичко, което отдавна сме простили и с прелестните мигове, които никога няма забравим.

Животът.

Шарените му улици; пълноводните реки на щастието му; любимите ресторанти, в които хапваме и се смеем с приятели.

Блестящите му празници, очакваните тържествени наздравици. Тихите кътчета, когато самотно се взираме в загубите си и се опитваме да превъзмогнем болката. Неочакваните добри думи от хора, които ни подават ръка. Красивите разговори на палубата на кораба нощем под Южния кръст, митичните истории за седемте сестри. Блусът, в който сме само двама в целия притихнал свят.

Зимните виелици; нощта, когато колата затъва в снега и звездите са толкова близо, че само да протегнем ръка…и сякаш ще ги докоснем, а светлината им е толкова ярка, че да стоим сред премръзналите борове в очакване на утрото изглежда не предизвикателство, а чудо.

Тържествата на брега, когато морето танцува с нас, а лятната усмивка на слънцето зачервява грейналите лица и празникът няма край.

Обяснявам се в любов на живота за моментите, в които самолетът каца, а ние влизаме в нов, бленуван и очарователен свят…

Когато автобусът спира и туристите се изсипват на един непознат главен площад, любопитни за нови гледки и истории.

Когато заедно с великденските яйца неволно боядисвам брадичката и връхчето на носа си и това разсмива всички.

Когато празникът наближава, масата е затрупана с продукти и започва голямото приготвяне на кифлички, за които никой никога не е чувал, защото рецептата ще бъде измислена в движение и докато я привеждаме в действие, ще се заливаме от смях, изпоцапани с брашно, щастливи за преживяванията, щастливи за всичко тук и сега, за всеки близък човек и за всяка възможност.

Обяснявам се в любов на живота за фантастичните залези, празничните букети, прегръдките, аромата на сутрешното кафе, любимите песни по радиото…

За онзи телефонен звън, който винаги очаквам с просълзено от обич сърце.

За нежния пролетен вятър.

За смеха на децата в училищния двор.

За мечтите, които сбъднах.

За всеки човек.

За всеки момент.

За всяка възможност.

И за всеки следващ изгрев в този невероятен, прекрасен, съвършен живот.