Пълен е катедралният храм във Варна

Хората изчакват преминаването под плащеницата в катедралния храм "Успение Богородично".

Чуйте още от репортажа на Даниела Стойнова:

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ ще се отслужат богослужения по случай Страстната седмица и Възкресение Христово.

Програма:

Разпети петък, известен още като Велики петък, е най-тъжният ден в годината. Това е денят, в който християнският свят скланя глава пред страданието и разпятието на Иисус Христос – денят, в който Божият Син поема върху себе си греховете на човечеството в името на любовта, прошката и вечния живот.

Според традицията, на Разпети петък не се вършат никакви домакински дейности – не се работи, не се шие, не се пере. Смята се, че земята в този ден е „черна“, защото е поела кръвта на Спасителя. Денят е натоварен с дълбока символика, а тишината и скръбта му се усещат не само в храмовете, но и в сърцата на вярващите.

Вечерната служба на Разпети петък е сред най-въздействащите и тържествени в православната традиция. В центъра ѝ стои изнасянето на плащаницата – платно с икона, изобразяваща полагането на Христос в гроба. То се поставя върху маса, символизираща Божия гроб, и се обгражда с цветя – израз на обич, преклонение и дълбока скръб.

Вярващите пристъпват към този своеобразен олтар, минавайки под масата, на колене или със смирено навеждане. След това се покланят и целуват плащаницата – акт, който съчетава ритуал, вяра и дълбока духовност.

Традицията на преминаване под масата на Разпети петък не е просто религиозен обичай – тя е дълбоко символично действие, което обединява трите най-съществени аспекта на християнската вяра:

• Почит пред Божия гроб – знак на съпричастност към мъките и жертвата на Христос.
• Покаяние и духовно пречистване – акт на смирение, в който вярващият осъзнава греховете си и търси прошка.
• Надежда за възкресение – символично преминаване през гроба към светлината и новия живот, който носи Възкресението.

Традиции и народна вяра: когато ритуалът срещне сърцето на народа

Българският народ е вплел в този обред и свои вярвания, придавайки му още по-дълбок и личен смисъл. В народното християнство минаването под масата е не само поклонение, но и молба за здраве, закрила и благословение.

• Смята се, че ако човек премине с чиста вяра, ще бъде здрав през цялата година.
• Ритуалът се извършва три пъти – в чест на Света Троица.
• Майките често преминават с децата си, отправяйки молитви за техния живот и благополучие.
• Поставените върху плащeницата нишки или кърпи се носят през годината като амулет за защита и сила.