На 17 май на територията на Природен парк "Сините камъни" край Сливен ще бъдат освободени първите три брадати лешояди в българската природа от 1972 г. насам. Целта е видът да бъде възстановен не само за България, но и за целия Балкански полуостров. Всички те са млади индивиди – един е излюпен в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани", а другите два са дарение от зоопарка "Остава" в Чехия.
По проекта за завръщането на брадатия лешояд – вид, отдавна "изчезнал" и вписан в Червената книга на България, се работи близо 30 години от организацията "Зелени Балкани".
Брадатият лешояд е и последният, четвърти вид, който от организацията успяват "да върнат" в България.
Сега у нас могат да се срещнат белоглави и черни лешояди, както и значително по-малко като брой представители на египетския лешояд.
Птиците ще бъдат представени пред публика за кратко, след което ще бъдат транспортирани в планината, на територията на природния парк. Там ще бъдат подхранвани, наблюдавани и охранявани, докато сами напуснат изкуственото гнездо.
По този повод ви припомняме и една история, разказана от Радио Варна преди по-малко от четири години - за борбата и надеждата да бъдат върнати в природата лешоядите в България.Приказка за надеждата или да спасиш лешояд
Тази история започва преди около 30 години - тогава, когато в България броят им по-малко от пръстите на едната ръка
Няколко десетилетия по-рано няма село, град или местност, където, когато умре селскостопанско животно, да не видите ята от лешояди. И то от всичките четири вида - белоглав, черен, египетски и брадат, които са обитавали Балканите, и които преди 100-тина години са били обичайна гледка.
Изчезването на лешоядите не само в България, но и в цяла Европа започва около средата на 20-ти век. В основата на всичко е стрихнина - една от най-тежките отрови, както и странното разбиране за "непотребността на хищниците". "Под ножа", метафорично казано, попадат не само лешоядите, но и орли, соколи, вълци, гризачи...
Интензификацията на земеделието и желанието за повече зърно стига дори до там, че дълги години в България, за да станеш ловец се е изисквало да представиш и доказателство, че си убил хищна птица.
Няма данни колко точно са убитите или по-точно отровени с примамки със стрихнин хищни птици, вкл. лешоядите в резултат на устрема на социалистическата ни държава. Предполага се, че са няколко десетки хиляди, а може би и повече. Най-голямата отровителска кампания е през 1988 г. Тогава, в България се внасят специално разработени в Германия отровни примамки и макар лешоядите вече отдавна да са изчезнали в България, жертви се оказват освен мишките, за които уж са предназначени отровите, но и всички животни по хранителната верига - врани, мишелови, зайци, сърни... Случаят, който потриса мнозина, на практика стои в зараждането на природозащитната организация "Зелени Балкани".
Когато учените започват да се усещат - през 60-те и 70-те години, че лешоядите изчезват (според различни оценки до около 99 на сто от европейската популация), вече е почти необратимо късно. А възстановяването на един вид в съвършенството на природата е далеч по-трудна работа.
В края на 80-те години и началото на 90-те години у нас се наблюдава първата група белоглави лешояди. Колонията е от само 3 - 4 двойки в района на Източните Родопи. В Стара Планина и останата част на страната няма оцеляла нито една птица. Макар и само с няколко представителя, важен район за лешоядите в България е и Провадийско-Роякското плато, където гнездят египетки лешояди
За екипа, който започва да се занимава с връщането (т.нар. реинтродукция) на лешоядите в България, това се превръща в мисията на живота им и началото на трудно, дълго и продължаващо пътуване на надеждата. Надеждата, че тези великолепни и неразбрани от нас птици, отново ще кръстосват небето над България.
От 17 часа днес в Културен дом НХК (Oткрита сцена) ще се състои тържественото откриване на филиала на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ в град Бургас. Събитието ще даде официален старт на първата академична година на филиала и ще отбележи исторически момент както за Академията, така и за културния и образователен..
На първо място е важно да разберем, че за българския народ към 1908 година все още е стояла тази обида, че са практически васали и подчинени на султана. Това е най-важният факт, който трябва да се отбележи - българското освобождение, с целия смисъл на тази дума, идва и през 1908 година , на днешният ден. Това е от онези моменти, в които..
Честит празник! Обявяването на независимостта е едно от големите постижения в историята на родната ни дипломация, така че днешният ден ни дава основания да се чувстваме добре, да се гордеем с начина, по който тогавашните политици са успели да наредят нещата и горещо да се надяваме, че в някой правилен и удобен бъдещ момент ярките звезди отново ще..
На 28 септември Морската градина във Варна ще се превърне в арена за най-голямата градска игра, посветена на приключенски дух, знания и семейно забавление. Събитието е по идея на създателите на платформата "Road games", обясни един от организаторите Димитър Георгиев. Той обещава преживяване „като във филм, но в реалния свят“ - с над 30..
Утре (22.09.2025 г.) ни удря силна магнитна буря. Това става ясно от специализирания сайт Meteo Agent. Бурята ще бъде с интензитет..
„Памет за Южна Добруджа – минало в черно-бели спомени“. Под този надслов премина честването на 21 септември в архитектурно-парков комплекс Двореца в Балчик. Със стиховете и спомените на Дора Габе присъстващите се пренесоха в този прекрасен за Добруджа и Балчик ден, точно преди 85 години. Фотосите от празника на града оживяха благодарение на..
Изследвания показват, че пиенето на чай може да повлияе върху нивата на кръвното налягане. Проучванията разкриват, че чаят оказва влияние върху показателите на кръвното налягане. Високото кръвно налягане, известно още като хипертония, е сравнително разпространено заболяване с потенциално опасни последици, съобщи Mirror. Без подходящо лечение..
Разкъсана облачност
Предимно облачно
