James LaBrie (DREAM THEATER): Животът е предизвикателство за всеки

Интервю с James LaBrie (DREAM THEATER)

Един от най-чаканите реюниъни в метъла беше завръщането на Mike Portnoyв DREAM THEATER. Барабанситът, единият от основателите на американските прог титани, не само се завърна в бандата, но тя издаде и първи албум с него след 16 години. За последно Mike Portnoy свири в „Black Clouds & Silver Linings“ (2009). Новият албум „Parasomnia“ ще бъде представен и пред българските фенове с два концерта на 20 и 21 юли в Античния театър в Пловдив. Те с част от турнето по повод 40-годишнината на прог законодателите. Със съдействието на организаторите от „Fest Team“, вокалисът на DREAM THEATER James LaBrie даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с James LaBrie (DREAM THEATER) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 23.06.2025 година.

От другата страна - Привет, Мистър LaBrie, радвам се, че имам възможността да направим това интервю. Как си, как се чувстваш?

James LaBrie - Чувствам се страхотно. Очаквам с нетърпение това европейско турне. Мисля, че ще е много забавно, както на фестивалите, така и на хедлайнърските концерти. Всички от групата се подготвяме за него, за да започнем следващия осемседмичен концертен етап.

От другата страна - Какви разлики откриваш в съвременните DREAM THEATER и тези от началото?

James LaBrie - Бандата е постоянно в процес на трансформация. А ние като хора и музиканти постоянно се движим към следващата глава от живота ни, както и от кариерата на групата. При повечето неща, които се случват в живота, нищо не остава едно и също. Така е и при нас. Като съзряваме, като остаряваме, като живеем по-дълго, преживяваме повече, ставаме по-мъдри, ставаме по-задълбочени и по-осъзнати за нещата в живота, които имат значение, и за онези, които нямат. Смятам, че колкото по-дълго правиш нещо, както при нас с изкуството, ставаш все по-способен в изразяването. По-точен, когато се изразяваш. Заради всички тези неща днес DREAM THEATER са много по-дълбоки и по-богати.

От другата страна - Спомена съзряването – дълъг ли е пътят от младежката наивност и мъдростта на зрелостта? И къде се намирате днес по него?

James LaBrie - Пътят е дълъг за всички нас. Животът е предизвикателство за всеки. Дори и да е успял в това, за което е мечтал, да е постигнал целите си или стремежите си. Въпреки всичко това животът продължава да има своите върхове и спадове. Да е динамичен, нали така? Изграден е от високи и ниски части. В коя част се намирам на този етап от живота ми? Бих казал, че съм в страхотно положение, на много комфортно място. Напълно съм наясно кой съм, какво харесвам и какво не харесвам. Знам какви са ми приоритетите, които имам и съм точно там, където би трябвало да бъда. Връзките ми от една страна с жена ми и с децата ми са много силни и от друга – с приятелите ми. В тази глава от живота ми се намирам се много солидно, комфортно, уверено и убедително състояние. Мисля, че в момента всичко е много добре.

От другата страна - Важно ли е за живота на една група нейните членове да имат добри лични и професионални взаимоотношения?

James LaBrie - Разбира се. Ако в личния си живот, не си добре, то това се отразява на всичко останало и то в отрицателен аспект. Ако личните ти взаимоотношения са затихващи, ако се разпадат, смятам, че непрекъснато ще носиш тази тежест със себе си без значение на кой етап от живота си. Това се отнася и за професионалния ти живот. Личните ти взаимоотношения са изключително важни, за да бъдеш здрав. Защото те се отразяват като цяло на всичко, в което си замесен. От тях зависи и те оказват влияние върху това кой и какво си във всяка една среда и ситуация, в която попаднеш. Както в професията, така и във връзките с приятели и познати. Те се отразяват и на поведението ти спрямо други хора, които срещаш случайно или периодично. И те забелязват, когато си напрегнат. За да си продуктивен, да си позитивен и да допринасяш по определен начин за подобряването на дадена ситуация, трябва да си в мир с всичко, в което си въвлечен. Няма значение дали ще са лични взаимоотношения или нещо, към което може би се стремиш.

От другата страна - В такъв случай каква част от кариерата на DREAM THEATER е плод на планове и каква на случайности?

James LaBrie - Смятам, че всеки, които реши да се занимава с развлекателната индустрия, трябва да е наясно с точното време. Трябва да си подготвен, защото изникват ситуации, в които трябва да можеш, да поемеш пълен контрол. И те не са планирани. За да си наясно кога се появява подобна ситуация, кога е точното време за действие, кога се появява възможността, която да сграбчиш, трябва да си подготвен 100 процента. Ще ти дам пример със себе си и DREAM THEATER. DREAM THEATER вече се бяха появили в Ню Йорк, когато чух, че си търсят певец. Те ме бяха чули как пея и пожелаха да замина за Ню Йорк, за да направим няколко джема заедно. Аз ги бях слушал преди и исках да отида да се пробвам. И изведнъж всичко проработи. Т.е. заедно уцелихме точното време. И групата, и аз се намирахме в позиция, която ни позволяваше да се обединим и да станем едно цяло. След което да създадем нещо, което е трайно и живее вечно. Всеки се изправя пред подобни възможности. Ако си актьор и се появи роля в киното или за телевизионен сериал, трябва да си предварително подготвен, за да не изпуснеш шанса си. Това е главното. Да уцелиш правилното време и да си сигурен, че можеш да проявиш уменията, които имаш, за да се представиш както трябва във всеки един момент, който изникне пред теб. При DREAM THEATER моментът беше нашето събиране. С група като DREAM THEATER имахме възможност да поддържаме онова, което започнахме и да продължаваме да го правим 40 години по-късно. Защото всички сме инвестирали в бандата по правилните причини. Не само заради парите. Нали трябва да изкарваш някакви пари, когато вършиш нещо в живота. И ако не го правиш, трябва да се захванеш с нещо друго. Но, ако махнем парите, ние се събрахме, защото абсолютно обичаме онова, което правим. С всеки издаден албум показваме, че продължаваме да израстваме, че продължаваме да се развиваме, както индивидуално като музиканти, така и като колектив. По същия начин стоят нещата и с групата. Ако желанието ни да продължаваме, да се усъвършенстваме с течение на времето, е все още живо, това означава, че сме все още заедно по правилните причини. Дори и с последния ни албум „Parasomnia“, чуваш колко сме отдадени на онова, което правим. Все още обичаме онова, което правим, все още ни е грижа за него. Не изкарваме албум, само за да издадем някаква музика и да тръгнем на турне. Издаваме албум, защото точно това обичаме да правим. Искаме да покажем на всички, че музиката е всичко за нас и заставаме зад нея 100 процента. Защото вярваме в нея.

От другата страна - Кой тогава е най-подценения албум на DREAM THEATER?

James LaBrie - Човече… Малко или много бих посочил „Falling into Infinity“. В него има наистина много красиви композиции като „Lines in the Sand“, „Trial of Tears“. Но по някаква причина албумът е подценен. Да, в него има някои песни, за които днес мислим, че можем да ги направим по друг начин или подходът ни да е съвсем различен. Също така може би щяхме да запазим първоначалните демо версии. Вместо да трансформираме идеите в посоки, в които ние или някой друг е мислил, че са по-добри за албумните версии. Мисля, че „Falling into Infinity“ е албум, който не беше оценен подобаващо.

От другата страна - Най-трудното решение, което някога сте вземали по отношение на DREAM THEATER?

James LaBrie - Не знам. Не знам дали има нещо конкретно. Когато една група се превърне в кариера, тя в края на краищата става корпорация. Тя е работа. Тя е бизнес. Във всеки бизнес, във всяка корпорация постоянно се вземат решение. Не мисля, че има точно определен епизод, за който да кажа, че се случва веднъж в живота. Сега не мога да се сетя за нищо подобно. По принцип трябва постоянно да наблюдаваш развитието на един бизнес, за да си сигурен, че всяка ситуация, в която попаднеш, ще бъде решена по демократичен начин. Т.е. всички трябва да сме съгласни със съответното решение, че то действително е най-доброто за групата, най-добрият ход за нея, най-добрият подход. Или че е най-добрият начин, по който можем да направим всичко по-добро - за това кои сме, какво сме и какво отстояваме музикално. Един непрекъснат процес ден за ден, месец за месец, година за година. Не спира. Подобно нещо е в непрекъснато движение.

От другата страна - Двата концерта на DREAM THEATER в Античния театър в Пловдив са причината за интервюто. Как постигате баланса при пренасянето на студийната атмосфера в жива среда?

James LaBrie - Говорим за две различни чудовища, нали? Когато си в студиото, си фокусиран върху писането, върху създаването на нещо ново. Това е напълно различно мислене. Става въпрос за нещо повече - да си сигурен, че с цялата си убеденост и увереност можеш да застанеш зад крайния резултат 100 процента. Излизането на живо и участието в концерти е друга ситуация, където трябва самият аз да съм сигурен, че съм подготвен добре с оборудването и инструментите или с онова, което правя в една група. И че заедно с останалите ще го направим така, че напълно да сме DREAM THEATER. С всички етикети и етикети. Че звучим унифицирано, концентрирано и мощно. Както в случая се подготвяме за европейското турне. Ще направим няколко репетиции, за да сме сигурни, че още с излизането на сцената за първото шоу, сме напълно подготвени и ще се справим заедно. Има моменти, когато първият концерт от турнето не върви по план. Излизат ситуации, които никой не е предвидил. Или смяташ, че не си се справил добре, или си оплескал нещо. Случва се, защото всички сме човешки същества. Всеки от нас е преживявал нещо подобно. Думата ми е за това, че преди да тръгнем на турне, в реалния музикален живот, винаги всичко трябва да е така направено, че да сме сигурни, че сме възможно най-добре подготвени.

От другата страна - Понякога задавал ли си си въпроса, защо DREAM THEATER са толкова обичана банда?

James LaBrie - Музиката говори сама по себе си. Музиката казва всичко. Замисли се. Отиваш на концерт, на която и да е група, която обичаш, оглеждаш се в клуба, оглеждаш се в залата или в пространството, където си, за да гледаш някои от любимите си изпълнители. И всички тези хора, които са там, са се събрали заедно, защото обичат това, което тази музика прави за тях. Винаги съм казвал, че музиката е най-голямата сила на тази планета, защото ни одухотворява, дава ни живец. Отвежда ни на място, където се чувстваме свързани, където чувстваме хармония, където чувстваме мир и спокойствие. Не получаваш наведнъж всичко това от много други неща в живота. Няма много други житейски аспекти, които могат да се доближат до силата на музиката. Друга красива нейна част е, че тя не води до разделение. Тя не разделя хората, а ги събира. Същото е и при DREAM THEATER. Когато свирим (а го правим откакто се занимаваме с бандата), причината залите все още да се пълнят, хората да пеят заедно и да празнуват, е заради музиката. Музиката обединява. Имам възможност да го казвам всяка вечер от сцената. „Ние сме тук, за да празнуваме музиката. Оставете всичко останало настрана. Отървете се от него. Това е моментът, тук и сега и всичко, за което би трябвало да мислите, това е всичко. Единственото място, където трябва да бъдете, е тук и никъде другаде.“ До това се свеждат нещата.

От другата страна - Някога сценичната треска подвеждала ли те е?

James LaBrie - Има моменти, в които всеки от нас може да почувства пеперуди в стомаха или да е малко притеснен, когато се качва на сцената. Може да се случи по всяко време. Може би, когато не се чувствам добре. Когато знам, че здравословно имам някакъв проблем, но трябва да изляза на сцената. Осъзнавам, че няма да мога да пея толкова добре, колкото искам. Казвам си, че може би тази вечер, ще се представя под нивото си. Моменти като този, ме изнервят, карат ме да се чувствам нервен и да се тревожа. Това може да се случи по всяко време с всеки от групата. Някой може да не се чувства добре, което ни прави леко неспокойни, когато се качваме на сцената. В повечето случаи, обаче, преди да излезем пред публика, има леко напрежение, но когато се потопим в първата песен, всичко преминава на автопилот. Усещаш го, наслаждаваш му се и си изкарваш страхотно.

От другата страна - Последен въпрос. Би ли посочил един рок или метъл албум, който цениш, защото е изключително изтънчен и едновременно с това напълно нерафиниран?

James LaBrie - Мисля, че повечето хора знаят, че две от любимите ми групи са LED ZEPPELIN и QUEEN. Така че от LED ZEPPELIN избирам „Led Zeppelin II“, а от дискографията на QUEEN „A Day at the Races“ или „A Night at the Opera“, албумът, в който е „Bohemian Rhapsody“. Тези двете групи, с тези албуми напълно олицетворяват какво е да си наистина отдаден и артистично феноменален. Те са напълно нерафинирани. Повярвайте ми. И са могъщи.