Eric Bass (SHINEDOWN, ERIC BASS PRESENTS): Не лъжи!

Интервю с Eric Bass (SHINEDOWN, ERIC BASS PRESENTS)

Американската рок банда SHINEDOWN ще издаде през тази година осмия си албум. Докато работата по него напредва, басистът на бандата Eric Bass изкара соловия „I Had a Name“ под името ERIC BASS PRESENTS. Точно той е поводът за специалното интервю, което Eric Bass даде за „От другата страна“.

Интервюто с Eric Bass (SHINEDOWN, ERIC BASS PRESENTS) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 30.06.2025 година.

От другата страна - Привет, Eric, нямаме много време, за това директно на въпроса – Защо реши да направиш солов запис?

Eric Bass - По-скоро той ме избра. Не съм вземал съзнателно решение, за да го направя. Просто някак си се случи с времето. Този албум се разви заедно с графичния роман, по който работих и продължавам да работя. Бях попаднал в момент, в който създаването на музика за SHINEDOWN, не беше на дневен ред. В същото време чувствах от вътре, че трябва да създавам и тази креативност да получи форма. Тогава реших да открия моменти от историята, която пиша и да ги претворя по този музикален начин. Т.е. създаването на солов албум, не беше съзнателно решение. Просто всичко това ме намери, за да се получи по този начин.

От другата страна - С този албум своя опит ли споделяш?

Eric Bass - Честно казано това се получи неволно. Пишех и написах този албум със съответните герои, които са в историята. В някакъв момент осъзнах, че чрез текстовете съм създал наистина много автобиографичен албум. Т.е. създал съм запис за мен самия чрез образите на героите, които съм изградил. И то напълно неволно. Не беше много отдавна, когато прослушвах албума и си дадох сметка, че съм написал нещо, което е много лично. Предполагам, че съм се нуждаел от измислени образи, за да го направя. Заради нещата, които най-вероятно не бих могъл да кажа по друг начин. От друга страна графичната новела няма нищо общо с мен. Тя е напълно различна история. За разлика от самия албум, в който превръщам отделни моменти от графичния роман в песни. Текстовете, събрани заедно, се превръщат в много лична и искрена история. В края на краищата създадох този запис „I Had a Name“ за добрите и лошите части от моята личност. За депресията и щастието. За всичко. Беше по-лесно да го направя чрез фиктивни образи.

От другата страна - По този начин успя ли да намериш баланса между доброто и лошото?

Eric Bass - Доброто и лошото в албума? Не става въпрос за доброто и лошото, а за силата и слабостта. В определени моменти героите са много силни. В други – проявяват слабост. Става въпрос за намирането на баланса между тези две крайности. Вярвам, че точно това правим като хора. Търсим начин да балансираме между силните и слабите страни. Както нашите, така и срещу другите. Дали ни харесва или не, точно те, силните и слабите ни страни, ни правят едно цяло. Определено е интересно да се пише за тези неща.

От другата страна - Според теб защо е важно за теб да говориш за депресията и тези състояния?

Eric Bass - Едно от нещата е, че това са чувства, които съм преживявал твърде често. Без значение от причината химична или метафизична. Преживявал съм ги. Ако искаш да създадеш истински и искрени песни, трябва да пишеш за онова, което изпитваш. Вярвам в това. От друга страна наблюдавам, че когато говорим за честност, депресията не е нещо, което можеш да фалшифицираш. Не казвам, че винаги е така, но крайният резултат е този. Депресията не е нещо, което можеш да пресъздадеш, ако не е истинска. А и кой би могъл? Кой би се преструвал на депресиран. За това и този вид емоции са много искрени. Депресията е много искрена емоция. Много пъти съм осъзнавал, че се преструвам, че съм щастлив. Правя се, че щастието е с мен. Понякога, обаче, усещам, че по-депресивните емоции, изразени чрез музиката, имат склонността да са по-честни от чувството на щастие. Това не означава, че се оглеждам точно за тях. Не търся начини да съм нещастен или нещо подобно. Просто съм устроен по този начин. Търся пътища да подтискам депресията, да я държа настрана. И понякога работи. Не прекарвам целия си живот в депресия и подобни отрицателни състояния. Имам страхотна работа, много добър живот. Но депресията е една много честна емоция, с която хората могат да се асоциират.

От другата страна - За депресията е важно да се говори, защото тя е една от основните причина да се чувстваме нещастни.

Eric Bass - Абсолютно. Имам прекрасен живот. Наистина е така. Смятам се за благословен. Работя усилено, за да го постигам. Но твърде често преминавам и през депресивни състояния. А ми се иска да не бяха нещо, което трябва да преживея. Но те са тук, съществуват. Знам, че отстрани изглежда, че нямам причина да се чувствам депресиран. Но това не е нещо, което мога да контролирам. Интересно или не, вчера усетих, че пропадам. Нещата опират до химически процеси. Усетих, че се депресирам, почувствах, че потъвам в депресията. И по-късно през деня изплувах. Не е нещо, което търся съзнателно. Не знам дали има някой, който го прави и иска да го намери. Просто е част от реалността. Знаеш ли, тези състояния ми помагат да намеря сили да се справя с тях. Не можеш просто да спреш. Не можеш просто да спреш да живееш. Тези състояния ми дават сила по много начини.

От другата страна - Обаче трябва да ги приемаме серизно. Много големи музиканти си отидоха заради депресията.

Eric Bass - За съжаление и на мен са ми минавали подобни самоубийствени мисли. Едно нещо ми помага в подоблни моменти и то може би изглежда съвсем обикновено. Но ми помогна да премахна от живота си опцията за самоубийство. Никога няма да си позволя да го направя. Никога няма да се самоубия. Причината е, че около мен има твърде много хора. Не мога да им го причиня. Т.е. тук не става въпрос толкова за мен самия, колкото за семейството ми и приятелите ми. Не искам онова, което преживявам, да повлияе завинаги на живота им. Съзнателно отказвайки се от самоубийството, премахвайки тази опция от евентуалните решения, означава, че трябва да намеря други начини да се справя с депресията. Това не означава, че не ми минават подобни мисли и не пропадам в тях, но си създадох това правило „намери дург начин да се отървеш от депресията“.

От другата страна - Не всичко зад успеха е цветя и рози...

Eric Bass - Не, не е. Интересното е, че трябваше да постигна успеха, трябваше да осъществя мечтата си, за да осъзная, че в живота има много повече. Само защото си успешен и правиш пари, не означава, че спираш да усещаш и да живееш реалния живот. Но съм мислел точно по-този начин като по-млад. Имам пари и слава, значи всичко е страхотно. Нямам повече проблеми. Работата е там, че ако не постигнеш успех и не почнеш да печелиш, никога няма да разбереш, че истината е съвсем различна. Все още се чувствам същия човек, който бях преди всичко това. Страхотен урок. Страхотен урок, който трябваше да науча. Днес се опитвам да стъпя на платформата, която имам, чрез музиката, чрез албума „I Had a Name“ и дори чрез музиката на SHINEDOWN, за да се опитам да помагам на хората. Да се опитам да им помогна, да преминат през тези проблеми. За това и пиша за тези неща. Говорим за депресията и как се чувстваме. Важно е хората да разберат, че не е страшно да се чувстват по този начин. Че няма нищо срамно в това. За мен е много важно, използвайки благословията, която имам, да се опитвам, да помагам на останалите. Кара ме да се чувствам страхотно. Защото по някакъв начин преборвам моята депресия.

От другата страна - Защо албумът се казва „I Had a Name“? Ти и сега си имаш име?

Eric Bass - В историята в графичния роман, главният герой е изпратен в затворнически лагер. Дете на 12 години в затвор. Прякорът му е „Млякото“. Така са му викали останалите хлапета. Но той самият няма спомени за истинското си име. Не може да си го спомни. Историята стига до момент, в който това е единственото нещо, за което героят се бори. Той има някакви смътни спомени. Не знае как се е казвал. В един разговор с човека, който преобръща света му, му казва, че е имало време, в което е имал и семейство, и име. И за тях си струва да се бори днес. За това избрах това заглавие за албума.

От другата страна - Проклятие или благословия е да издадеш солов албум като музикант от SHINEDOWN?

Eric Bass - И двете. Нека говорим за композирането. Когато с Brent Smith създаваме музика за SHINEDOWN, не съм сам. С мен има още един. Обменям идеи с него. Той обменя с мен. Можем взаимно да сме съгласни или не, дали нещо е добро или лошо. Работим заедно върху текстовете, събираме песните като структура, оформяме ги и ги създаваме. Т.е. уважавам мнението му. Така се получава тази двойна комуникация – взаимно предизвикване. Вземаш този вариант и го сравняваш с правенето на солов албум, където съм само аз. Проклятието е, че не разполагам със съекипник, с когото да обменям каквото и да било. Няма го другото мнение. Сам съм и сам трябва да решавам дали нещо е достатъчно добро или не е, използвайки опита и вкуса ми. Решавам, че нещо е добро и го записвам. Благословията е, че не трябва да слушам никой друг. Мога да правя онова, което си искам. От друга страна знаеш, че има графици. Издавам „I Had a Name“, след което веднага се насочвам към SHINEDOWN, защото групата никога не спира. Продължаваме с нея напред. Работата е двойно повече. Със сигурност. Сега правя интервюта, редактирам музикални видеоклипове и в същото време записвам новия албум на SHINEDOWN. Всичко това едновременно. Работата е много, но виж, всичко това е истинска благословия. Наистина е така. За мен е благословия да имам възможност, да върша толкова много работа. Защото, за да съм честен, тя ме предпазва от депресията. Колкото повече работя, толкова по-малко време ми остава да се депресерирам. Защото съм твърде зает.

От другата страна - Има ли дълъг път между младежката наивност и зрелостта на мъдростта и в кой участък от него си с албума „I Had a Name“?

Eric Bass - Този въпрос ми харесва. Нали казват, че „младостта се пропилява за младите“. Т.е. младите хора често не успяват да оценят или използват напълно възможностите и предимствата, които идват с младостта, като енергия, оптимизъм и свобода, докато не пораснат, а тогава тези неща са в по-малки количества. Вярвам, че това е поговорката, която честно отразява този период и се използва тук в САЩ. „Младостта се пропилява за младите.“ Имаш цялата тази енергия и жизненост. Идеалист си. Направо знаеш, че си готов да завладееш света. Но си ужасно глупав и в някакъв момент си вече стар. През тази година ставам на 50. Остаряваш и изведнъж придобиваш цялата тази мъдрост, която си натрупал. И с нейна помощ осъзнаваш, че в идеалистичния начин, по който си правил нещата, когато си бил по-млад, няма много смисъл. Но вече нямаш онази енергия от миналото. Така че между младежката наивност и зрелостта на мъдростта има голяма пропаст. В соловия ми албум, за да стигна до твоята гледна точка, пиша за млади хора, пиша за 12-годишно дете, за 22-годишно момиче, пиша за млади хора. Това, което се опитвам да направя, е да предам мъдростта, която мисля, че имам и съм придобил. Може би част от нея е погрешна. Но някои от нещата, които съм научил, са вплетени във фабулата и по този начин мога да ги предам на младите, независимо че го правя чрез измислени герои. За да има покажа истините. Всеки от нас е срещал млади хора, които притежават дълбока мъдрост. Тук в САЩ казваме за такива младежи, че имат стара душа. Че са помъдрели преждевременно. Причината да се занимавам с подобни теми е, защото са ми интересни. Очарован съм от тези млади хора. От време на време срещам по някой като тях. Мога да разговарям с него и усещам, че е по-мъдър за годините си. В соловия ми албум се опитах да дам на младите хора уроци. Те учат уроци, учат се да бъдат по-мъдри. Може би уроците, вплетени в „I Had a Name“, правят героите по-интересни и самият албум по-интересен. Защото чрез тях, научават уроци. След което ги връщат към мен, за да се уча и аз. И да ги преразкажа чрез моите герои. Пътят между младежката наивност и мъдростта на зрелостта е много дълъг. Съжалявам, че като по-млад не знаех онова, което знам сега. Може би никога нямаше да допусна един куп глупави грешки в живота си.

От другата страна - Най-важният съвет, който си приел като по-млад?

Eric Bass - Повтарям го доста често. Научих го по трудния начин. На пръв поглед изглежда много простичко. Не лъжи! Не си измисляй. Не лъжи за нищо, не лъжи за малките неща. Не лъжи. Без значение за какво, малки лъжи, големи лъжи... Защото трябва да носиш тези лъжи със себе си. И в някакъв момент те страшно много започват да тежат. Веднъж чух нещо. Не помня от кого. „Ако никога не си изричал лъжа, никога няма да ти се налага да помниш история!“ Спомням си как като по-млад изричах лъжи, за да се почувствам по-важен. Нищо по-голямо, но в някакъв момент тези лъжи могат да те настигнат. Трябва да поддържаш историята с още лъжи, тя се разраства и натрупва, и в някакъв момент те затрупва. Като млад човек преживях точно това. Научих си урока и ме научиха на този урок. Научих го сам по трудния начин. Винаги трябва да си честен. Ако кажеш истината, живееш в реалността. Ако изречеш лъжа, вече не живееш в истински свят. Пренасяш се в една фантазия, в някаква фентъзи страна. Трябва непрекъснато да помниш лъжата, да я поддържаш и украсяваш. В един момент става изтощително. Това е добър съвет при брак например. Никога не лъжи и няма да ти се налага да помниш истории. Не лъжи съпругата си. Това прави живота много по-спокоен.