Православната църква отбелязват Преображение Господне

На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Началото на празника идва от първите векове на християнството и е свързано с явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици Петър, Иаков и Йоан. За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специалено молитвено песнопение „Освещаване на гроздето". За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. 
Храмов празник днес има параклисът „Преображение Господне“ във варненския кв.Младост. След празничната литургия Мариела Димитрова разговаря с Андрей Петков, който пее от 25 г. на църковни служби

Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания - според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и Възкресението си. За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина. Иисус беседвал с двама от най-великите представители на Стария Завет - пророците Мойсей и Илия, за предстоящите си страдания и Кръстна смърт в Йерусалим. В един момент светъл облак осенил всички и от него се разнесъл могъщ глас: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте". При тези слова свише, апостолите в силен страх паднали ничком на земята. Когато славата Господня се скрила от тях, Господ се приближил към учениците си и казал: „Станете, не бойте се!". Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.

За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година. На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название „Начатки овощей", а в Българската православна църква - „Освещаване на гроздето". Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне. 

В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период. 

Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.