Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO): С лошото идва и много хубаво

Интервю с Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO)

LUTHARO са канадска банда, която ще дойде за първи път в България като съпорт на ALESTORM. LUTHARO имат два албума – от 2021 и 2024. Концертът е на 29 ноември в клуб „Joy Station“ по покана на „BGTSC“. Месец преди събитието, обаче, стана ясно, че вокалистката Krista Shipperbottom и барабанистът Cory Hofing напускат групата. Певицата направи това с емоционално съобщение във Facebook. Въпреки това, ето специалното интервю, което Krista Shipperbottom даде за „От другата страна“, докато все още беше част от бандата. 

Интервюто с Krista Shipperbottom (екс-LUTHARO) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 24.11.2025 година.

От другата страна - Здрасти, Krista, как би представила LUTHARO на българските фенове?

Krista Shipperbottom - Не знам… LUTHARO е група, която не би могъл да поставиш в някакви рамки. В музиката ни присъстват различни звуци, много различни жанрове, случват се много неща, които по някакъв начин работят заедно. LUTHARO е непредсказуема банда.

От другата страна - Групата е създадена през 2014. Как изглежда нейното развитие отвътре навън?

Krista Shipperbottom - Станали сме по-добри музиканти, научихме повече за себе си като музиканти и като личности. Превърнахме се от група, която се опитваше да се ориентира, не знаеше какво иска да прави и как да звучи, работеща на принципа – „ето, това е метъл и толкова“, т.е. нещо, което е правено преди и следваше формулата, до банда, която наруши всички тези правила, за да прави онова, което чувства, че е добре за нея. Правим онова, което ни е приятно и следваме интуциията си. Имаме свободата да изследваме, без да се чувстваме съдени или да се страхуваме, че ще бъдем съдени за това, което правим. Просто правим онова, което обичаме. 

От другата страна - Най-трудният момент пред групата за тези години?

Krista Shipperbottom - Всеки един момент. Имам чувството, че сме една от онези групи, които не могат да си вземат въобще почивка. Имаме толкова много смени в състава. Сякаш всеки ден ни дърпат килима под краката. Промените в състава са най-трудните периоди. Опитите ни да бъдем чути в по-големите платформи също. И продължава да е наистина трудно, защото идваме от Канада и заради това в очите на хората сме някакви аутсайдери. Бандите от САЩ и Европа някак си получават по-голяма подкрепа. Имат по-голяма платформа. Канада е подценявана понякога. Обаче може да предложи много.

От другата страна - А кое е най-голямото постижение на LUTHARO?

Krista Shipperbottom - Мисля, че това е договорът с „Reigning Phoenix Music“. Това е голямо постижение. Издаването на два пълнокръвни албума също. Турнетата ни с ALESTORM и UNLEASH THE ARCHERS също. С лошото идва и много хубаво.

От другата страна - Ако имаш само пет минути, как би представила последния албум на LUTHARO „Chasing Euphoria“

Krista Shipperbottom - Просто бъдете подготвени да не сте подготвени. Всичко, което си мислите, няма да намери почва. Бъдете с отворени съзнания. Бъдете готови да яхнете вълната. И бъдете широкоскроени за това, което ще чуете.

От другата страна - Какво означава да си широкоскроен днес?

Krista Shipperbottom - Метълът разширява границите и излиза много извън тях. Чувате банди като SPIRITBOX. В музиката им присъстват поп елементи, а дори и електроника. Да си отворен за подобни неща е супер важно. Защото в противен случай метълът няма да се развие наникъде. Феновете му са както широкоскроени така и могат да бъдат най-тесногръдите. Но за да има развитие и наистина да е интересно, хората трябва да притежават отворено съзнание. Нека всеки, който мисли така, да влезе в клуба, така да се изразя.

От другата страна - С „Chasing Euphoria“ открихте ли звука на групата или продължавате да експериментирате?

Krista Shipperbottom - Мисля, че открихме формулата, която работи за нас. Нещо като красавицата и звяра. Имаме както много тежки рифове, така и леки мелодии, които се сливат с тях. Но като става въпрос за експериментите, ще продължим в тяхната посока. Просто ние сме такива. Ще ми доскучае, ако сами се затворим в някакви граници. Не си представям да продължим да правим едно и също без развитие. Искам да видя колко далече можем да се измъкнем от комфортната си зона и от другите хора в това число.

От другата страна - И по кой път ще поемете – агресивния или лекия?

Krista Shipperbottom - Така или иначе искам да се съсредоточа върху най-агресивната част от LUTHARO и в същото веме да развия както най-суровите, така и най-емоционалните, и леките моменти от нас. Искам да експериментирам в музиката с всяка част от онова, което ни прави хора.

От другата страна - Има ли граници, които няма да пресечете с музиката си?

Krista Shipperbottom - Честно казано – не съвсем. Ака се измъкнем от шапката на метъла, би било съмнително. Примерно, ако създадем песен като Lady Gaga, знам, четова еграницата, защото вече не е метъл. Технически това вече не е метъл. Искаме да сме в неговите граници и онова, което прави стила метъл, метъл. Защото според мен той е тук при нас. Суровостта е онова, което прави метъла – метъл. Иначе няма граници, които не бихме пресекли. Знам, че можем да направим каквото си поискаме.

От другата страна - Има ли разлика между онова, което е означавало метъл през 80-те и днес?

Krista Shipperbottom - Метълът през 80-те е бил голяма битка. Виждала съм го в документални филми. Лагерите са били ясни – глем метъл и срещу него траш метъл. Сещаш се, едните са позьори, другите – яки копелета. В миналото метълът е бил черно-бял. Имаш тези и другите. По средата нищо. А днес всичко е едно цяло. Всички са заедно. Дори го има и в нашата музика, която е комбинация от хеър метъла и траш метъла, дет метъла. Самите ние като музиканти сме различни и изцяло в това. От 80-те до днес просто феновете са станали по широкоскроени.

От другата страна - Трябва ли метълът да мейнстрийм или е по-добре да остане в ъндърграунда?

Krista Shipperbottom - Трудно е да отговоря, защото искаме повече хора да слушат тази музика. Тя освобождава. Много хора, които слушат метъл, се чувстват свободни. В него има много истина, защото говорим за неща, които никой не иска да чуе. И в същото време подкрепяме аутсайдерите. Създаваме колектив, който да бъде чут. Искаме музиката ни да достигне до по-голяма публика. Но не искаме да попаднем в ръцете на грешните хора, които ще се възползват от музиката ни, като бързо я превърнат в нещо, което не е сурово и истинско. Защото по този начин много лесно можем да сме свършени. Има една тънка линия. Музиката трябва да се слуша от повече хора, но не трябва да бъде експлоатирана по начина, по който го прави мейнстриймът.

От другата страна - Защо избрахте метъла? С поп музиката посланията могат да достигнат до повече слушатели.

Krista Shipperbottom - Защото поп музиката се експлоатира. Случва се и с метъла понякога. Когато трябва да правиш определени неща, за да се промотираш, с които може би не си съгласен. Не съм голям фен на социалните медии, но се натискам да съм активна в тях всеки ден, защото искам музиката ни да се чува. И отново става въпрос за суровостта, което идва с метъла и истината, която той носи. А аз гравитирам около тях. Просто метълът ме удря по различен начин, отколкото когато чуя мейнстрийм поп песен, по която са работили хиляда продуценти. По силно въздействие има един човек, който е създал метъл диамант в мазето си. Идва от там без да е масово продуциран, но носи онези човешки аспекти в метъла, които обожавам.

От другата страна - Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато идва от сърцето. Има ли тогава фалшива музика?

Krista Shipperbottom - Фалшива музика? Не мисля. Щом извира от сърцето и означава нещо за теб, щом усещаш, че може да повлияе на другите, не, няма погрешен път за нейното създаване. Правиш ли го с чисти намерения, няма грешен начин за създаване на музика.

От другата страна - Ти как се чувстваш в музикален стил, в който все още мъжете доминират?

Krista Shipperbottom - В стила наистина все още мъжете са повече. Но това го има и в други професии. Представителството е много важно. Когато видиш, че една жена прави нещо, това означава, че и друга може да го направи. Точно по този начин се почувствах, когато за първи път започнах с ревящите вокали. Стана, когато чух Angela Gossow. Преди това си мислех, че няма начин една жена да може да прави толкова тежки вокали. Мислех си, че не бих могла да ги направя дори и след милион години. На секундата, в която чух как реве Angela Gossow, за мен се промени всичко. Това да сме в метъла е много важно. Защото жените могат да се спряват толкова добре, колкото и мъжете. Имаме нужда хората да са безстрашни, дори и да сме наясно с факта, че дискриминация ще има. Но нещата са такива, каквито са. Просто продължаваме напред. Трябва да продължаваме, да стоим там отпред пред очите на хората, така че младите поколения да ни видят. След което те ще продължат в същия дух. Така и сцената ще стане по-нормална. Представителите на жените в метъла трябва да са там под светлините. Сещате се какво имам предвид.

От другата страна - Някои вярват, че присъствието на жените в метъла е просто бизнес.

Krista Shipperbottom - Много са. Има много хора, дори и такива от местната сцена, които са на мнение, че LUTHARO са известни, защото имат вокалистка в групата. Това е някакъв трик и т.н. Щом съм някакъм трик и поза, защо ме сексуализират? В съзнанията на тези хора аз съм някакъв бизнес трик, защото изглеждам добре. Аз се качвам на сцената и правя същото, което и мъжете, само че съм в женско тяло. А те ме дискриминират на основа пол и за тях съм нещо неуместно.

От другата страна - Подобни стигми как се разрушават?

Krista Shipperbottom - Честно казано, нямам никаква представа. Просто трябва да има повече жени като нас, които да правят това, което ние правим. И един ден, надявам се, ситуацията да се нормализира. Просто на хората трябва да им се показва. Всъщност начинът, по който обществото гледа на жените, е като на сексуален обект. Веднъж това мислене да се промени, хората да изкоренят тази идея от съзнанията си и между другото виждам, че постепенно става по различни начини, едни път тази представа за жените да изчезне, чувствам, че можем да бъдем възприемани като равни. Но засега сме повече „бизнес трик“.

От другата страна - Кое е клишето, което те дразни най-много в метъла?

Krista Shipperbottom - Не знам. Може би, че трябва да си най-тежкия от тежките, за да те приемат в метъла. Има хора, които отричат чистото пеене. Стига, хора. Сещайте се откъде идват корените на стила. Не винаги е имало крясъци, не винаги всичко е било от брутално, по-брутално. Метълът прозлиза от BLACK SABBATH и другите банди от тогава. И познай? Те пеят чисто. Обаче, най-дразни клишето, че метълът трябва да е брутален, за да е метъл.

От другата страна - Коя е твоята лична музикална революция? Или тази на LUTHARO?

Krista Shipperbottom - Мисля, че е преминаването от положението, че „трябва да сме метъл“, до идеята, че наистина творим от сърце и душа, без да се интересуваме какво мислят останалите. Искаме да създаваме музика, която да говори на хората и да им помага. И така се чувствам, когато пиша нещо. Знам, че го правя с причина. Поставен съм на тази позиция с определена цел. Преминах от момиче, което просто искаше да бъде прието в метъл общността, до човек, който казва, че не пише музика единствено за себе си, а за хиляди хора, които трябва да знаят, че не са сами. И това е най-голямата ми революция.

От другата страна - Кой ти помага, за да си в ролята да помагаш на хората?

Krista Shipperbottom - Бих посочила останалите от бандата. Те наистина ми помагат. Проявяват уважение към всичко, за което пиша. Дават ми пространство и ми осигуряват възможност, за да го правя. Дават ми свободата да изряза всичко, което искам. Уважават това, което правя. Проявяват търпение и са открити. Те са най-голямата ми система за подкрепа. Просто ме остяват да говоря, когато имам послания и знам, че ще ме подкрепят.

От другата страна - А сблъскваш ли се с проблеми заради културата на отричане?

Krista Shipperbottom - Има много, което мога да кажа за нея. От една страна тя има смисъл. От друга – има толкова много аспекти, по които хората прекаляват и отиват твърде далече. Преувеличават и се заяждат на дребно и за всяко малко нещо. Сякаш завиждат на другите, че са стигнали до там. Поставят си задача да ги провалят. Опитват се да изровят някаква мръсотия отпреди 20 години, за да ги съсипят. В културата на отричане има истина, но и голямо преувеличаване и много глупости. Не знам дали мога да се изразя по този начин, но имам чувството, че просто едни завиждат на други, защото имат по-високо положение в живота, опитвайки се да ги сринат без основателна причина. И тогава всички се качват на влака, защото се чувстват по същия начин. Не съм голям фен на културата на отричане. Има място, но...

От другата страна - А заради нея, внимаваш ли за какво пееш и как се изразяваш?

Krista Shipperbottom - Има много неща, за които внимавам какво казвам и какво правя, но до определен момент. Защото има теми, по които хората трябва да спрат да се държат като бебета и трябва да приемат света такъв, какъвто е. Така че трябва да си отворят ушите и да чуят онова, което им се казва. Бих се филтрирала по определен начин за някои неща, но в повечето от случаите заставам зад позицията, че метълът е свободна зона на изразяване. Тук хората говорят откровено. Ако не харесваш откровенността и истината, съжалявам, отивай на друго място. Където чувствата ти няма да бъдат наранени.

От другата страна - Връщаме се на последния албум на LUTHARO „Chasing Euphoria“. Кое е най-странното вдъхновение за песен, което си имала?

Krista Shipperbottom - Самата идея зад албума е опит да уловим чувството да си човек и да се чувстваш жив. Имам усещането, че преминаваме през живота толкова банално. Сякаш не живеем в настоящето, не обръщаме внимание на момента. Не се асоциираме с живота, отдръпваме се от него. И го правим постоянно. Знам, че имам моменти в живота, при които се връщаш в тялото си и започваш да живееш в настоящето. Отново се чувстваш човек. Например, когато си на концерт. Нещо те удря много дълбоко. Тогава усещаш нещо различно, нещо лудо. Оглеждаш се и времето се забява. Това е животът. Това е чуството да си човек, това е моментът да чувстваш. Така че в албума става въпрос за преследване на това чувство - да си едно с тялото си, а не да си отдалечен и разделен със себе си. Да имаш тези моменти. Знам, че музиката е всичко това. Тя понася слушателя като влакче на ужасите през живота и го кара да се чувства жив. Записите на този албум бяха най-бързите, които някога сме правили. Получиха се много бързо и безболезнено. Когато се стигна до момента, в който трябваше да започна да пиша, стана доста травмиращо, защото изрових всяка частица от детството си, в която не съм се чувствала добре. И стигнах до настоящето. Прегледах всичко. Казах си, че ми писна да разводнявам чувствата си и в песните да казвам само половината, т.е. вместо да се впусна в темата, аз се въртя около нея. За това просто излях всичко натрупано в себе си. И колкото и да беше гадно, докато пишех и да ме разстройваше всеки път, реших, че на всяка цена трябва да извадя тези чувства от себе си, защото там накъде навън има някой друг, който трябва да чуе онова, което искам да кажа.

От другата страна - Имаш ли любима песен от „Chasing Euphoria“?

Krista Shipperbottom - Да, имам. „Time to Rise“ е най-любимата ми песен от албума. Тя е много емоционална за мен и в същото време показва почти всеки аспект от гласа ми. Написването й, ме накара да се чувствам неудобно, заради старите стереотипи, на които все още бях подвластна – че няма как да пея по-нежно, защото няма да е метъл и хората щяха да си кажат, че не струва. Обаче се събрах и си наложих да си избия подобни мисли от главата. Говориш за метъл, значи е метъл, така че замълчи.

От другата страна - Кой е твоят най-рокендрол момент?

Krista Shipperbottom - Кой е най-рокендрол моментът ми? О, човече, вероятно пътуването с ван по време на последното ни турне. Всички спяхме в него. Имаше един голям матрак отзад и всички се нареждахме настрани, за да спим, притиснати един до друг. Без душ около седмица. Едва се справихме. Това е рокендрол!