В "Калейдоскоп" Борис Врачовски- човек шарен и непредсказуем като самия български Северозапад

Днес в "Калейдоскоп" сме на кафе насред снежна и мразовита Враца с един човек, който е добре известен не само в града под Околчица, но и далеч извън границите на нашия ветровит Северозапад. Той се казва Борис Врачовски. Роден е на 17 юни 1947 година във Враца. Знаят го от работата му като журналист, фотограф, пиротехник, рационализатор, директор на собствен ВЕЦ, непоправим мечтател...

 

Пословично е и чувството му за хумор. Казват, че ако с пристигането си във Враца човек не се е срещнал и поговорил с него, значи изобщо не бил в този град. Неговите репортажи за Българското национално радио, за националната телевизия, за регионалния вестник "Отечествен зов" се помнят и до сега. А тогава вестникът излизал два пъти в седмицата в тираж от над 30 000 броя! Последното ни мотивира да "влетим" в разговора с Борис Врачовски по новинарски- с въпроса вярно ли е, че има идея как град като Враца може да бъде почистван от снега буквално без пари? А втората ни тема е за това как се става директор на собствена ВЕЦ? Освен с интереса си към техническите рационализации, днешният ни гост е известен и с познанията си за лечебните растения. В разнородните му занимания и интереси можем да впишем разработването на екопочви и екоторове, технологични иновации, отглеждане на билки, боравене с пиротехнически средства, почит към легендарния соц "Трабант"...

Неспокойствията на Борис Врачовски продължават и в настоящето- та как иначе! Нали казват, че с годините човек става по-такъв, какъвто си е бил! Сега една от най-силните страсти в душата на нашия земляк е опазването на къщата, в която е живял Христо Ботев в село Задунаевка. Това е Борис Врачовски. Такъв си е. И за традиционния финален акорд на нашия радио "Калейдоскоп"- за желанията и пожеланията с днешна дата, той избира да ни разкаже още една своя история- притча от "новото време" за подреденото лицемерие и стихийната доброта... За да ни остави в странно недоумение- кой и какъв е все пак Борис Врачовски?!? Човек с много интереси, занимания, житейски посоки, който вероятно всеки ден е колкото познат, толкова и непредсказуем; на когото май най-му отива парадоксалното определение, че най-устойчивото му качество е способността му да изненадва... И Вие, уважаеми слушатели, не губете яркостта на цветното си виждане. Пожелаваме ви го от все сърце ние- дамският дует на "Калейдоскоп"- Нора Георгиева и Ваня Минева, подсилен днес от човека ни във Враца- Жоро Александров.

По признание на госта- сред музиката, която най-харесва, наред с "Годишните времена" на Вивалди, е нашият земляк Дико Илиев, от когото най-си обича "Александрийката". Съобразявайки се с избора му, в днешното издание на "Калейдоскоп" правим и един нетрадиционен- като госта ни- музикален микс.